D.I.Y. 2.0 изложба на Георги Ружев в Музея на хумора и сатирата
На 4 ноември, петък, от 19:00 часа следва откриването на изложбата на Георги Ружев D.I.Y. 2.0 в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Следва празненство, от 20:00, със сетове от създателя: дръм енд бейс, електро трип хоп, пънк и ска. Изложбата ще остане в Музея до 9 април 2023.
С появяването си през седемдесетте пънкът революционизира музиката. Това не е единствено музикален род, а концепция и метод на живот, в който направи-си-сам методът (do-it-yourself или D.I.Y.) е етичен код. Пънкът ражда политически осъзната общественост, която бори статуквото с подръчни средства и малко опит (да си дилетант е ценност), оставяйки явен отпечатък в изкуството, модата и изобщо – образната просвета. Превъплъщението и самоизмислянето, играта, шегата и сатирата са част от арсенала на пънкарския протест.
Изложбата D.I.Y. 2.0 включва творби на Георги Ружев от края на 80-те години на 20 век до през днешния ден, подредени като DJ сет и без оглед на последователност. Пътят му в изкуството потегля от фотографията, която създателят употребява, с цел да документира инсценирани действителности. После все по този начин работи с подготвени облици, които реже, съединява и миксира в голямоформатни цифрови колажи. Видеата му синхронизират ритъма в аудиото с десена в картината, а психедиличните анимации са калейдоскоп от културни референции и знаци. Когато фрагментът е неподвижен, придвижването е от фена – промяната на гледната точка е част от построяването на облика в лентикулярните картини и отпечатъка върху бетон.
Изложбата показва планове за музикалните групи, в които създателят взе участие през годините. Поредица от видеа и колажи е отдадена на краля-шут на Сюрреализма – Салвадор Дали. Портрети на Джими Хендрикс са ремиксирани с ритуални маски, припомняйки вярата на музиканта в магията и суеверието (редом със пристрастеността му към научната фантастика, от песента Voodoo Child). Следва серия, в която обект са присъщата стилистика и драматургия на индийското кино, което преработва мостри от Запада за локална аудитория, смесвайки ги с местна хармония и повествователни похвати от спектакъл, танц и обред. В поредност от автопортрети създателят наподобява като всякакви културни икони: " Доказвам, че хората не би трябвало да имат идоли, тъй като аз доста наподобявам на всеки един от тях ”. А скептицизмът към религията се материализира в олтар с обекти. Ружев смесва облици от разнообразни култури и столетия с обсег, поставящ понятието за другост в рецесия.
Разговор с Георги Ружев можете да чуете в подкаста Говори актьорът https://www.govoriartist.at/005-georgi-ruzhev
С появяването си през седемдесетте пънкът революционизира музиката. Това не е единствено музикален род, а концепция и метод на живот, в който направи-си-сам методът (do-it-yourself или D.I.Y.) е етичен код. Пънкът ражда политически осъзната общественост, която бори статуквото с подръчни средства и малко опит (да си дилетант е ценност), оставяйки явен отпечатък в изкуството, модата и изобщо – образната просвета. Превъплъщението и самоизмислянето, играта, шегата и сатирата са част от арсенала на пънкарския протест.
Изложбата D.I.Y. 2.0 включва творби на Георги Ружев от края на 80-те години на 20 век до през днешния ден, подредени като DJ сет и без оглед на последователност. Пътят му в изкуството потегля от фотографията, която създателят употребява, с цел да документира инсценирани действителности. После все по този начин работи с подготвени облици, които реже, съединява и миксира в голямоформатни цифрови колажи. Видеата му синхронизират ритъма в аудиото с десена в картината, а психедиличните анимации са калейдоскоп от културни референции и знаци. Когато фрагментът е неподвижен, придвижването е от фена – промяната на гледната точка е част от построяването на облика в лентикулярните картини и отпечатъка върху бетон.
Изложбата показва планове за музикалните групи, в които създателят взе участие през годините. Поредица от видеа и колажи е отдадена на краля-шут на Сюрреализма – Салвадор Дали. Портрети на Джими Хендрикс са ремиксирани с ритуални маски, припомняйки вярата на музиканта в магията и суеверието (редом със пристрастеността му към научната фантастика, от песента Voodoo Child). Следва серия, в която обект са присъщата стилистика и драматургия на индийското кино, което преработва мостри от Запада за локална аудитория, смесвайки ги с местна хармония и повествователни похвати от спектакъл, танц и обред. В поредност от автопортрети създателят наподобява като всякакви културни икони: " Доказвам, че хората не би трябвало да имат идоли, тъй като аз доста наподобявам на всеки един от тях ”. А скептицизмът към религията се материализира в олтар с обекти. Ружев смесва облици от разнообразни култури и столетия с обсег, поставящ понятието за другост в рецесия.
Разговор с Георги Ружев можете да чуете в подкаста Говори актьорът https://www.govoriartist.at/005-georgi-ruzhev
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ