Православната църква почита паметта на Света Варвара
На 4 декември православната и католическа черква почитат света великомъченица Варвара.
Света Варвара е родена в края на 3 век и умряла през 305 или 306 г. Отличавала се с невероятна хубост. Баща й я е затварил в кула - надалеч от сластни очи. През времето, когато е била затворена, Варвара учи външния свят от прозореца и има доста време да размишлява за Бога. Когато татко й позволява да излиза, с цел да си откри младоженец и да се омъжи, Варвара се среща с християни и приема свето кръщение.
В православието светицата се смята за настойничка на умрелите от неочаквана гибел - които са нямали време да се разкаят и причестят.
През 6 век мощите на света Варвара са пренесени в Константинопол. У нас празникът се е почитал измежду народа с преплитане на езическите и християнските традиции.
В някои региони на страната света Варвара се е смятала за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали " Баба Шарка ". Жените месели и раздавали за здраве " къпани " питки (омесеното тесто първо се вари, до момента в който изплува на повърхността, а след това се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за омилостивяване на светицата и " баба Шарка ".
Света Варвара се почитала в някои региони на страната като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
На този ден по седенките се гадаело коя госпожица за кой момък ще се омъжи.
Според поредицата от празници на света Варвара, свети Сава (5 декември) и свети Никола (6 декември) има вярване, което гласи - " Варвара вари, Сава пече, Никола посетители посреща ".
БНР
Света Варвара е родена в края на 3 век и умряла през 305 или 306 г. Отличавала се с невероятна хубост. Баща й я е затварил в кула - надалеч от сластни очи. През времето, когато е била затворена, Варвара учи външния свят от прозореца и има доста време да размишлява за Бога. Когато татко й позволява да излиза, с цел да си откри младоженец и да се омъжи, Варвара се среща с християни и приема свето кръщение.
В православието светицата се смята за настойничка на умрелите от неочаквана гибел - които са нямали време да се разкаят и причестят.
През 6 век мощите на света Варвара са пренесени в Константинопол. У нас празникът се е почитал измежду народа с преплитане на езическите и християнските традиции.
В някои региони на страната света Варвара се е смятала за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали " Баба Шарка ". Жените месели и раздавали за здраве " къпани " питки (омесеното тесто първо се вари, до момента в който изплува на повърхността, а след това се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за омилостивяване на светицата и " баба Шарка ".
Света Варвара се почитала в някои региони на страната като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
На този ден по седенките се гадаело коя госпожица за кой момък ще се омъжи.
Според поредицата от празници на света Варвара, свети Сава (5 декември) и свети Никола (6 декември) има вярване, което гласи - " Варвара вари, Сава пече, Никола посетители посреща ".
БНР
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ