Искам да ме помнят и след смъртта ми! ♥ Ане ФРАНК
На 4 август 1944 година полицията нахлува в амстердамската Задна къща, в която се укриват Ане Франк, фамилията й и техни другари. Всички са задържани и откарани в немски и холандски концентрационни лагери. Ане издъхва в концентрационния лагер Берген-Белсен през февруари 1945 година Единственият оживял е татко й Ото Франк, който сбъдва съкровената фантазия на щерка си да стане писателка и през 1947 година издава дневника й „ Het Achterhuis “ - „ Задната къща “.
(Anne Frank at her desk, © Madame Tussauds Amsterdam)
Вторник, 4 април 1944 година
…Аз би трябвало да работя, с цел да не остана глупава, с цел да прогресирам, с цел да стана журналистка - защото това е, което желая. Зная, че мога да пиша, няколко разказчета са положителни, описанията на Задната къща са хумористични, доста неща от дневника ми приказват за това, но… дали в действителност имам гений, ще се види по-нататък.
„ Сънят на Ева “ е най-хубавата ми приказка и най-странното е, че не знам по какъв начин се получи. Голяма част от „ Животът на Кеди “ също е добра, само че като цяло не коства.
Аз сама съм си най-строгият и най-хубав съдник. Сама знам кое е добре и кое - зле написано. Този, който не написа, не знае какъв брой е прелестно да пишеш; по-рано доста съжалявах, че не мога да рисувам, само че в този момент съм изключително щастлива, че мога да пиша. И в случай че нямам гений да пиша публикации или книги, въпреки всичко постоянно мога да пиша единствено за лично наслаждение.
Искам да напредна, не мога да си показва, че би трябвало да пребивавам като мама, госпожа Ван Даан и всички други дами, които си правят работата и след това биват забравени. Аз желая да имам и нещо друго с изключение на мъжа и децата!
Искам да ме помнят и след гибелта ми! И по тази причина съм признателна на ориста, че по рождение ми е дадена опция да се развъртвам и да пиша, с цел да показвам всичко, което е в мен.
Чрез писането се избавям от всичко, тъгата ми изчезва, смелостта ми се възражда. Но въпросът е в това - ще мога ли в миналото да напиша нещо огромно, ще стана ли в миналото журналистка или писателка?
Надявам се да съумея, о, толкоз доста се надявам на това, тъй като с писане мога да изразя всичко: своите мисли, идеали и мечти.
Отдавна не съм работила върху „ Животът на Кеди “, мислила съм към този момент и знам с детайлности по какъв начин ще продължа по-нататък, само че не върви. Може би в никакъв случай няма да го довърша и ще отиде в кошчето за отпадък или в печката… Това е неприятна мисъл, само че пък си споделям: „ На четиринадесет години и с толкоз малко опит още не можеш да пишеш философии. “
И по този начин да не преставам с нов кураж - сигурно ще съумея, тъй като това, което желая, е да пиша!
Твоя Ане
Из: „ Ане Франк. Задната къща. Дневникови писма. 14 юни 1942 - 1 август 1944 “, ИК Пан
Снимка: Anne Frank at her desk, © Madame Tussauds Amsterdam - personal archive
