Как НАТО разрушава Европа
На 4 април Съединени американски щати означават 73-та годишнина от основаването на НАТО. Алиансът на Америка и Европа, който те назовават най-мощният военно-политически блок в историята. Бележат го, несъмнено, и европейските страни. Но в случай че за Америка това в действителност е празник, то за европейците е по-скоро позор и даже опасност.
През 1949 година влизането на европейски страни в НАТО изглеждаше разумно. Опустошена след Втората международна война, Западна Европа се счита за извънредно уязвима за Съветския съюз, както и за евентуалното възобновяване на немската мощност (а с това и на реваншизма). Затова Франция, Англия и осем други западноевропейски страни се съгласяват да призоват американските варяги (и Канада като ремарке към тях) да защитят територията им. Съгласяват се да одобряват редица политически ограничавания в името на военната отбрана.
И в този момент, когато потребността от военна отбрана отшумя, политическите ограничавания остават в действие. Остават непроменени дефинираните доста елегантно от първия общоприет секретар на организацията лорд Исмей, “основни цели на НАТО - да държим Америка вътре, Германия долу и Русия вън”.
“НАТО продължава да бъде главната институция на наличието на Съединени американски щати в Европа, както и американското ръководство на европейската сигурност. С помощта на НАТО се изключва опцията Европейски Съюз да се трансформира в самостоятелен полюс на властта, възникването на стратегическа автономност за Европейския съюз. И най-после, благодарение на НАТО Русия се изтласква от европейската система за сигурност, предотвратявайки образуването на обща система за сигурност дружно с Русия “, разяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и интернационалните проучвания във Висшата школа по стопанска система.
В търсене на собственик
Разбира се, поражда въпросът: за какво Алиансът, който толкоз лимитира политическия суверенитет на Европа, не беше разхлабен след края на Студената война? При американците всичко е ясно – никой няма да изхвърли работещ инструмент за надзор върху Европа и нейните запаси, които са толкоз нужни на Вашингтон, с цел да резервира световното водачество. Но за какво никоя от европейските страни – членки на НАТО през 90-те години не повдига въпроса, че Алиансът към този момент не е необходим?
„ Европейските страни не го повдигнаха по две аргументи. Първо, опасенията за Германия - в случай че американската надмощие в Европа изчезне, тогава Федерална Република Германия ще се опита да откри своята по-класическа надмощие. А за европейците американската надмощие е по-приемлива от немската. Второ, по време на интервала на Студената война Европа не помни по какъв начин да носи отговорност за личната сигурност. Цяло потомство елити е израснало според от Съединените щати. Елитите, които се назовават “Хомо Атлантикус” и не могат да си показват съществуването на европейски страни без американска надмощие “, изяснява Дмитрий Суслов.
Освен това, в случай че в края на 90-те години на предишния век невъзможността да се носи отговорност за личната сигурност се изяснява по някакъв метод с неналичието на политически опит, в този момент, 30 години след края на Студената война, тази некадърност се трансформира в същинска диагноза на европейските елити, които се опасяват от суверенитет като от чума.
Дори когато Доналд Тръмп фактически хвърли американското водачество на боклука, немският канцлер Ангела Меркел, най-уважаваният водач на най-мощната страна в Европейски Съюз, не се престраши да го вдигне и реши да изчака идването на Джоузеф Байдън, с цел да издигне това водачество със слаби, само че въпреки всичко американски ръце.
Не е изненадващо, че с сходен метод Европа стартира да заплаща за съществуването на НАТО освен със суверенитет, само че и с животи. В последна сметка след края на Студената война американският инструмент закупи нови функционалности, а точно: запълване на световния вакум от въздействие, зародил след (временното, само че все пак) отдръпване на Русия от международната сцена. Съединените щати трябваше да наложат „ демократична народна власт “ на всички други страни – а някои бяха толкоз упорити, че разбираха единствено езика на ракетите и самолетите.
„ НАТО беше основана като защитителен съюз и не организираше настъпателни интервенции по време на Студената война, само че след края на Студената война имаше цяла поредност от задачи отвън зоната на отговорност. Включително директна експанзия против Югославия и Либия. Участва в интервенции в Афганистан. Опитаха се да трансфорат НАТО в основен инструмент за потребление на военна мощ в световен мащаб, заобикаляйки Организация на обединените нации. Да се сътвори, паралелно с Организация на обединените нации, западноцентрична система за потребление на тази мощ “, споделя Дмитрий Суслов.
Няма да има Европа без Русия
Да, в последна сметка тази процедура не беше изцяло сполучлива – в Либия и изключително в Афганистан приключи с същинска злополука. Отчасти тъй като Съединени американски щати бяха прекомерно слаби (във всеки смисъл) да водят сходни войни - само че частично тъй като европейците започнаха да се разсънват, да вземат калкулатори и да обмислят какъв брой им коства да вземат участие в американски случки и какво може да се направи по въпроса. Ето за какво, с цел да не тласка нежните европейски мозъци в посока на тяхното подсилване, Америка реши да концентрира всички старания на Европа върху решаването на остарялата, разбираема и позната задача – преодоляването на Русия.
Задачите, за жалост на целия европейски континент, са дълготрайни и в известна степен даже безспорни. В последна сметка, просто се случва, че НАТО не може да съществува взаимно с Москва.
Да, имаше две други възможности. Първият е съдействие в границите на обща европейска система за сигурност. Опитаха да вкарат Москва в това прокрустово легло посредством програмата „ Сътрудничество за мир “, както и Съвета Русия-НАТО.
Опитите обаче се увенчаха с крах, най-много тъй като Алиансът вижда себе си като единствен и извънреден дирек на европейската система за сигурност. Всички други институции, в това число ОССЕ, са всъщност маргинализирани и страните отвън НАТО могат в най-хубавия случай да играят ролята на притежател на снаряди, чиито ползи не се вземат поради от Алианса.
“Вторият метод беше методът на Льоня Голубков - ставане на сътрудник в " политическата пирамида " на НАТО. И такива стъпки бяха подхванати с вярата, че пирамидата ще се трансформира в естествена институция за обезпечаване на същинска групова сигурност в Европа. Русия повдигна въпроса за присъединение към НАТО или най-малко за превръщането в неофициален член на Алианса посредством Съвета Русия-НАТО. Нито едното, нито другото обаче не се получи”, споделя Дмитрий Суслов. “Влизането на Русия в Алианса би трансформирало фундаментално салдото на силите в НАТО. Америка към този момент няма да може да господства, а за нея това е недопустимо, защото Алиансът би трябвало да остане чисто хегемонна конструкция, следена от Съединените щати. Невъзможно е да си в границите на НАТО и да не следваш американската надмощие. Дори релативно самостоятелното държание на Турция към този момент е проблем в границите на НАТО – какво да кажем тогава за Русия с доста по-независима политика и без история на послушание на никого”, добавя той.
По този метод многогодишните опити да се промени НАТО, да се направи нещо смилаемо и удобно за сигурността на континента, не доведоха до нищо. „ НАТО не може да не е антируско. Самото битие на НАТО като преобладаваща институция за сигурност в Европа и евроатлантизма изключват Русия и пречат на основаването на обща европейска система за сигурност с присъединяване на Русия. Тоест, това е строго или-или - или система за сигурност с Русия, или битие на НАТО”, продължава Дмитрий Суслов. “И до момента в който НАТО свързва Западна Европа и Съединени американски щати, Русия, даже хипотетично, не може да бъде член на тази система. Ако Русия построява система за сигурност със Западна Европа, това може да бъде или без НАТО, или най-малко на фона на изоставянето на хегемонията на Съединени американски щати в Европа”, добавя той.
В Русия схващат това. Сега бихме желали да бъдем разбрани в Европа. Разбрахме, че и трите политически цели на НАТО, дефинирани от лорд Исмей, се трансформират освен в тежест, само че и в действителна опасност.
Присъствието на Америка в Европа към този момент не заплашва европейския суверенитет, а сигурността (вижте спора, отпушен от Съединени американски щати с Русия на украинска територия, проектите за разполагане на ракети с дребен и междинен обхват в Европа и прочее). Под сянката на НАТО, в границите на политиката на Вашингтон за прекачване на военно-политическите разноски към Европа, стартира процесът на „ издигане “ на Германия, в това число във военно-стратегическо отношение. Програмата, оповестена от канцлера Шолц, допуска внезапно увеличение на разноските за защита и настъпателни военно-политически проекти (включително разполагане на немски войски в Централна и Източна Европа). И най-после, опитите да се задържи Русия „ извън “ доведоха до нарушение на всички правила и правила за взаимно битие на европейския континент, специфичната интервенция на Русия в Украйна и сериозна политическа и икономическа рецесия в границите на Европейски Съюз. Европа би трябвало да разбере всичко това. И доста бихме желали да ѝ отнеме по-малко от 73 години.
Превод: В. Сергеев
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
През 1949 година влизането на европейски страни в НАТО изглеждаше разумно. Опустошена след Втората международна война, Западна Европа се счита за извънредно уязвима за Съветския съюз, както и за евентуалното възобновяване на немската мощност (а с това и на реваншизма). Затова Франция, Англия и осем други западноевропейски страни се съгласяват да призоват американските варяги (и Канада като ремарке към тях) да защитят територията им. Съгласяват се да одобряват редица политически ограничавания в името на военната отбрана.
И в този момент, когато потребността от военна отбрана отшумя, политическите ограничавания остават в действие. Остават непроменени дефинираните доста елегантно от първия общоприет секретар на организацията лорд Исмей, “основни цели на НАТО - да държим Америка вътре, Германия долу и Русия вън”.
“НАТО продължава да бъде главната институция на наличието на Съединени американски щати в Европа, както и американското ръководство на европейската сигурност. С помощта на НАТО се изключва опцията Европейски Съюз да се трансформира в самостоятелен полюс на властта, възникването на стратегическа автономност за Европейския съюз. И най-после, благодарение на НАТО Русия се изтласква от европейската система за сигурност, предотвратявайки образуването на обща система за сигурност дружно с Русия “, разяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и интернационалните проучвания във Висшата школа по стопанска система.
В търсене на собственик
Разбира се, поражда въпросът: за какво Алиансът, който толкоз лимитира политическия суверенитет на Европа, не беше разхлабен след края на Студената война? При американците всичко е ясно – никой няма да изхвърли работещ инструмент за надзор върху Европа и нейните запаси, които са толкоз нужни на Вашингтон, с цел да резервира световното водачество. Но за какво никоя от европейските страни – членки на НАТО през 90-те години не повдига въпроса, че Алиансът към този момент не е необходим?
„ Европейските страни не го повдигнаха по две аргументи. Първо, опасенията за Германия - в случай че американската надмощие в Европа изчезне, тогава Федерална Република Германия ще се опита да откри своята по-класическа надмощие. А за европейците американската надмощие е по-приемлива от немската. Второ, по време на интервала на Студената война Европа не помни по какъв начин да носи отговорност за личната сигурност. Цяло потомство елити е израснало според от Съединените щати. Елитите, които се назовават “Хомо Атлантикус” и не могат да си показват съществуването на европейски страни без американска надмощие “, изяснява Дмитрий Суслов.
Освен това, в случай че в края на 90-те години на предишния век невъзможността да се носи отговорност за личната сигурност се изяснява по някакъв метод с неналичието на политически опит, в този момент, 30 години след края на Студената война, тази некадърност се трансформира в същинска диагноза на европейските елити, които се опасяват от суверенитет като от чума.
Дори когато Доналд Тръмп фактически хвърли американското водачество на боклука, немският канцлер Ангела Меркел, най-уважаваният водач на най-мощната страна в Европейски Съюз, не се престраши да го вдигне и реши да изчака идването на Джоузеф Байдън, с цел да издигне това водачество със слаби, само че въпреки всичко американски ръце.
Не е изненадващо, че с сходен метод Европа стартира да заплаща за съществуването на НАТО освен със суверенитет, само че и с животи. В последна сметка след края на Студената война американският инструмент закупи нови функционалности, а точно: запълване на световния вакум от въздействие, зародил след (временното, само че все пак) отдръпване на Русия от международната сцена. Съединените щати трябваше да наложат „ демократична народна власт “ на всички други страни – а някои бяха толкоз упорити, че разбираха единствено езика на ракетите и самолетите.
„ НАТО беше основана като защитителен съюз и не организираше настъпателни интервенции по време на Студената война, само че след края на Студената война имаше цяла поредност от задачи отвън зоната на отговорност. Включително директна експанзия против Югославия и Либия. Участва в интервенции в Афганистан. Опитаха се да трансфорат НАТО в основен инструмент за потребление на военна мощ в световен мащаб, заобикаляйки Организация на обединените нации. Да се сътвори, паралелно с Организация на обединените нации, западноцентрична система за потребление на тази мощ “, споделя Дмитрий Суслов.
Няма да има Европа без Русия
Да, в последна сметка тази процедура не беше изцяло сполучлива – в Либия и изключително в Афганистан приключи с същинска злополука. Отчасти тъй като Съединени американски щати бяха прекомерно слаби (във всеки смисъл) да водят сходни войни - само че частично тъй като европейците започнаха да се разсънват, да вземат калкулатори и да обмислят какъв брой им коства да вземат участие в американски случки и какво може да се направи по въпроса. Ето за какво, с цел да не тласка нежните европейски мозъци в посока на тяхното подсилване, Америка реши да концентрира всички старания на Европа върху решаването на остарялата, разбираема и позната задача – преодоляването на Русия.
Задачите, за жалост на целия европейски континент, са дълготрайни и в известна степен даже безспорни. В последна сметка, просто се случва, че НАТО не може да съществува взаимно с Москва.
Да, имаше две други възможности. Първият е съдействие в границите на обща европейска система за сигурност. Опитаха да вкарат Москва в това прокрустово легло посредством програмата „ Сътрудничество за мир “, както и Съвета Русия-НАТО.
Опитите обаче се увенчаха с крах, най-много тъй като Алиансът вижда себе си като единствен и извънреден дирек на европейската система за сигурност. Всички други институции, в това число ОССЕ, са всъщност маргинализирани и страните отвън НАТО могат в най-хубавия случай да играят ролята на притежател на снаряди, чиито ползи не се вземат поради от Алианса.
“Вторият метод беше методът на Льоня Голубков - ставане на сътрудник в " политическата пирамида " на НАТО. И такива стъпки бяха подхванати с вярата, че пирамидата ще се трансформира в естествена институция за обезпечаване на същинска групова сигурност в Европа. Русия повдигна въпроса за присъединение към НАТО или най-малко за превръщането в неофициален член на Алианса посредством Съвета Русия-НАТО. Нито едното, нито другото обаче не се получи”, споделя Дмитрий Суслов. “Влизането на Русия в Алианса би трансформирало фундаментално салдото на силите в НАТО. Америка към този момент няма да може да господства, а за нея това е недопустимо, защото Алиансът би трябвало да остане чисто хегемонна конструкция, следена от Съединените щати. Невъзможно е да си в границите на НАТО и да не следваш американската надмощие. Дори релативно самостоятелното държание на Турция към този момент е проблем в границите на НАТО – какво да кажем тогава за Русия с доста по-независима политика и без история на послушание на никого”, добавя той.
По този метод многогодишните опити да се промени НАТО, да се направи нещо смилаемо и удобно за сигурността на континента, не доведоха до нищо. „ НАТО не може да не е антируско. Самото битие на НАТО като преобладаваща институция за сигурност в Европа и евроатлантизма изключват Русия и пречат на основаването на обща европейска система за сигурност с присъединяване на Русия. Тоест, това е строго или-или - или система за сигурност с Русия, или битие на НАТО”, продължава Дмитрий Суслов. “И до момента в който НАТО свързва Западна Европа и Съединени американски щати, Русия, даже хипотетично, не може да бъде член на тази система. Ако Русия построява система за сигурност със Западна Европа, това може да бъде или без НАТО, или най-малко на фона на изоставянето на хегемонията на Съединени американски щати в Европа”, добавя той.
В Русия схващат това. Сега бихме желали да бъдем разбрани в Европа. Разбрахме, че и трите политически цели на НАТО, дефинирани от лорд Исмей, се трансформират освен в тежест, само че и в действителна опасност.
Присъствието на Америка в Европа към този момент не заплашва европейския суверенитет, а сигурността (вижте спора, отпушен от Съединени американски щати с Русия на украинска територия, проектите за разполагане на ракети с дребен и междинен обхват в Европа и прочее). Под сянката на НАТО, в границите на политиката на Вашингтон за прекачване на военно-политическите разноски към Европа, стартира процесът на „ издигане “ на Германия, в това число във военно-стратегическо отношение. Програмата, оповестена от канцлера Шолц, допуска внезапно увеличение на разноските за защита и настъпателни военно-политически проекти (включително разполагане на немски войски в Централна и Източна Европа). И най-после, опитите да се задържи Русия „ извън “ доведоха до нарушение на всички правила и правила за взаимно битие на европейския континент, специфичната интервенция на Русия в Украйна и сериозна политическа и икономическа рецесия в границите на Европейски Съюз. Европа би трябвало да разбере всичко това. И доста бихме желали да ѝ отнеме по-малко от 73 години.
Превод: В. Сергеев
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ