)
Да си спомним за Иван Иванов - сексимволът на българското кино Новини
На 31 януари 2024 година си отиде огромно име от света на киното - артистът Иван Иванов. Ще го запомним с функциите му във „ Всичко е обич ”, „ Лавина ”, „ Комбина ” и „ Мярка за неотклонение ”. Днес се навършват 2 години, откогато той ни напусна...
„ Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е просто едно безшумно и самотно занятие без заглавие. И в това е парадоксът - природата му е обществена, а се ражда в самотност. С кого бих желал да фотографирам ли? Ами, със себе си “, показа преди години артистът.
За едно цяло потомство той е не просто секссимволът на българското кино през 70-те и 80-те години, а цяла ера. Иван Иванов е индивидът, в който милиони фенове припознават себе си, артистът, с чиито реплики жадуват любовта – онази чистата, непоклатимата и безконечната.
" Няма различен артист в българското кино, който да е станал толкоз прочут, харесван и обичан след първата си основна роля във кино лентата " Всичко е обич ", пишат от Съюза на артистите в България.
Често го назоваха " българският Ален Делон ". Много девойки са въздишали по него и са го преследвали за подписи. Иван Иванов е роден на 16 декември 1951 година в Асеновград. Завършва актьорско майсторство за трагичен спектакъл във ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова през 1979 година Играе на сцените на Народен спектакъл за младежта (1979 – 1981) и Военния спектакъл (1981 – 1983), както и във кино студио СИФ (1983).
„ Всичко е обич “ е филмът, който трансформира Иванов в секссимвол на българското кино. Освен Радо от „ Всичко е обич “, той играе и Асен в „ Лавина “ (1982), Вас/Христо в „ Комбина “ (1982) и Траян в „ Мярка за неотклонение “ (1983). Снима се във филми на режисьори като Борислав Шаралиев („ Борис I “, 1985), Зако Хеския („ Нощем с белите коне “, 1985), Иван Андонов („ Мечтатели “, 1987) и други След телевизионния сериал „ Гори, гори огънче “ (1994) артистът издава първата си книга с разкази и стихове – „ Този живот, оня живот “. После идват още две – „ Отговори “ и „ Седем часа разлика “.
" Щом осъзнаеш, че нещо ти се е случило, би трябвало да имаш доблестта да го приемеш. Да се научиш да казваш " ДА ". Тогава всичко, което ти се е случило, става значително. В един човешки живот няма нито момент незначителност. "
" Не ми се играе. Какво друго можех да върша, с изключение на да одъртявам на екрана. Край! И хайде! Живеене! Нищо не може да размени живота. Другото не съществува. " „ Любовта в никакъв случай не умира! И ти по този начин, бате Иване! ”, написа Христо Стоичков след новината за гибелта на огромния артист. „ Светъл да е пътят ти, както всичко, което правеше, беше под светлината на прожекторите! Ти беше моето ентусиазъм! Ти беше моята пътеводна светлина, която ме водеше през годините! Знам, че ти постоянно ще си измежду нас, единствено си от другата страна! ВСИЧКО Е ЛЮБОВ ”, добавя именитият футболист.
„ Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е просто едно безшумно и самотно занятие без заглавие. И в това е парадоксът - природата му е обществена, а се ражда в самотност. С кого бих желал да фотографирам ли? Ами, със себе си “, показа преди години артистът.
За едно цяло потомство той е не просто секссимволът на българското кино през 70-те и 80-те години, а цяла ера. Иван Иванов е индивидът, в който милиони фенове припознават себе си, артистът, с чиито реплики жадуват любовта – онази чистата, непоклатимата и безконечната.
" Няма различен артист в българското кино, който да е станал толкоз прочут, харесван и обичан след първата си основна роля във кино лентата " Всичко е обич ", пишат от Съюза на артистите в България.
Често го назоваха " българският Ален Делон ". Много девойки са въздишали по него и са го преследвали за подписи. Иван Иванов е роден на 16 декември 1951 година в Асеновград. Завършва актьорско майсторство за трагичен спектакъл във ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова през 1979 година Играе на сцените на Народен спектакъл за младежта (1979 – 1981) и Военния спектакъл (1981 – 1983), както и във кино студио СИФ (1983).
„ Всичко е обич “ е филмът, който трансформира Иванов в секссимвол на българското кино. Освен Радо от „ Всичко е обич “, той играе и Асен в „ Лавина “ (1982), Вас/Христо в „ Комбина “ (1982) и Траян в „ Мярка за неотклонение “ (1983). Снима се във филми на режисьори като Борислав Шаралиев („ Борис I “, 1985), Зако Хеския („ Нощем с белите коне “, 1985), Иван Андонов („ Мечтатели “, 1987) и други След телевизионния сериал „ Гори, гори огънче “ (1994) артистът издава първата си книга с разкази и стихове – „ Този живот, оня живот “. После идват още две – „ Отговори “ и „ Седем часа разлика “.
" Щом осъзнаеш, че нещо ти се е случило, би трябвало да имаш доблестта да го приемеш. Да се научиш да казваш " ДА ". Тогава всичко, което ти се е случило, става значително. В един човешки живот няма нито момент незначителност. "
" Не ми се играе. Какво друго можех да върша, с изключение на да одъртявам на екрана. Край! И хайде! Живеене! Нищо не може да размени живота. Другото не съществува. " „ Любовта в никакъв случай не умира! И ти по този начин, бате Иване! ”, написа Христо Стоичков след новината за гибелта на огромния артист. „ Светъл да е пътят ти, както всичко, което правеше, беше под светлината на прожекторите! Ти беше моето ентусиазъм! Ти беше моята пътеводна светлина, която ме водеше през годините! Знам, че ти постоянно ще си измежду нас, единствено си от другата страна! ВСИЧКО Е ЛЮБОВ ”, добавя именитият футболист.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ