95 години от гибелта на Тодор Александров
На 31 август се навършват 95 години от трагичната крах на лидера на Вътрешна македонска революционна организация Тодор Александров, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Той е роден на 4 март 1881 година в Ново село – махала на град Щип. През 1898 година на 17-годишна възраст влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има шефът на Скопската гимназия Христо Матов.
Известно време Тодор Александров е преподавател в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима ефективно присъединяване във възобновяване на Организацията и взе участие на множеството конгреси. През септември 1911 година Тодор Александров финансира от касата на ВМОРО издаването на в. „ Вардар “ с редактор Данаил Крапчев.
Цялото лято на 1912 година Тодор Александров е отпред на дребна чета, с която се движи в покрайнините на Кукуш и Солун. Непосредствено преди оповестяването на Балканската война управлява осъществяването на серия атентати в Солун и покрайнините му.
По време на Междусъюзническата война Тодор Александров написа писмо до министър-председателя Иван Евстатиев Гешов и цар Фердинанд, в което се аргументира, че за ВМОРО автономията постоянно е била едно от средствата за запазването на първо място целостта на Македония предвид на бъдещето ѝ присъединяване към България.
По време на Първата международна война /1914-1918 г./ Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.
След войната Старио, както е именуван Тодор Александров, дружно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на Организацията, само че през 1919 година са задържани. След бягството си минават в конспиративност и заемат водеща роля в делата на Вътрешна македонска революционна организация.
До 1922 година Организацията съумява да се оправи с ширещото се злодейство в Пиринска Македония, което е в подем в този дял на Македония след войната. Освен че четниците към този момент имат униформа, построяват се околийски и окръжни управления, има пунктови началници, районни чети и милиция. Вътрешна македонска революционна организация се трансформира в „ страна в страната “.
На 31 август 1924 година в Пирин планина над село Сугарево е погубен Тодор Александров дружно с охранителя му Панзо Зафиров. Дейци на Организацията вземат решение да ги погребат на това място.
Той е роден на 4 март 1881 година в Ново село – махала на град Щип. През 1898 година на 17-годишна възраст влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има шефът на Скопската гимназия Христо Матов.
Известно време Тодор Александров е преподавател в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима ефективно присъединяване във възобновяване на Организацията и взе участие на множеството конгреси. През септември 1911 година Тодор Александров финансира от касата на ВМОРО издаването на в. „ Вардар “ с редактор Данаил Крапчев.
Цялото лято на 1912 година Тодор Александров е отпред на дребна чета, с която се движи в покрайнините на Кукуш и Солун. Непосредствено преди оповестяването на Балканската война управлява осъществяването на серия атентати в Солун и покрайнините му.
По време на Междусъюзническата война Тодор Александров написа писмо до министър-председателя Иван Евстатиев Гешов и цар Фердинанд, в което се аргументира, че за ВМОРО автономията постоянно е била едно от средствата за запазването на първо място целостта на Македония предвид на бъдещето ѝ присъединяване към България.
По време на Първата международна война /1914-1918 г./ Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.
След войната Старио, както е именуван Тодор Александров, дружно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на Организацията, само че през 1919 година са задържани. След бягството си минават в конспиративност и заемат водеща роля в делата на Вътрешна македонска революционна организация.
До 1922 година Организацията съумява да се оправи с ширещото се злодейство в Пиринска Македония, което е в подем в този дял на Македония след войната. Освен че четниците към този момент имат униформа, построяват се околийски и окръжни управления, има пунктови началници, районни чети и милиция. Вътрешна македонска революционна организация се трансформира в „ страна в страната “.
На 31 август 1924 година в Пирин планина над село Сугарево е погубен Тодор Александров дружно с охранителя му Панзо Зафиров. Дейци на Организацията вземат решение да ги погребат на това място.
Източник: actualno.com
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ