На 31 август Полският Европейски център Солидарност“ връчи в Гданск

...
На 31 август Полският Европейски център Солидарност“ връчи в Гданск
Коментари Харесай

Профсъюзът „Солидарност“ отличи д-р Жельо Желев и Стефан Цанев с „Медалът на благодарността“

На 31 август Полският Европейски център „ Солидарност “ връчи в Гданск почетното си отличие за заслуги в битката за независимост и народна власт в Източна Европа на писателя Стефан Цанев и посмъртно на президента Жельо Желев. „ Медалът на благодарността “ е отличие за чужденци, които са споделяли духа и идеалите за народна власт и независимост на профсъюза Солидарност - знак на го-дините на прехода в Централна и Източна Европа. Пет персони бяха отличени тази година. Желю Желев и Стефан Цанев за разкритията и предоставяне на публичност по отношение на придвижването на горяните. Отличени са още и Манфред Маск от Германия посмъртно Василий Стус, стихотворец и отстъпник от Украйна, умрял в съветски концлагер и посмъртно Лейн Киркланд американски водач на синдикалното придвижване, подкрепил битката на профсъюза " Солидарност " 1980. Лех Валенса трябваше да участва, само че отсрочи присъединяване си по здравословни аргументи. 

 stanka_j_solidarnost-1.jpg

Faktor.bg предлага на своите читатели словото на дъщерята на доктор Желев Станка Желева, произнесено след връчването на оценката.

След съветската експанзия в Украйна „ Фашизмът “ на доктор Желев е по-актуален от всеки път

Бих желала да благодаря за огромната чест да бъда тук и да получа тази премия, която е голямо самопризнание за делото и концепциите, които защитаваше моят татко Желю Желев — първият демократично определен президент на България след рухването на комунизма.

В началото на 1990 година, татко ми като водач на българската съпротива, направи обиколка на Европа. По негово категорично гледище дойде тук в Гданск, с цел да срещне и персонално да се запознае с Лех Валенса, създателя на «Солидарност». Желю Желев надълбоко ценеше индивида, който през 1980 година оглави митингите в Гданск и се трансформира в знак на битката за независимост и народна власт на полския народ. Той приемаше Лех Валенса като съидейник, откровено му се възхищаваше  и изпитваше най-дълбоки другарски усеща към него.

През 1967 година татко ми написа «Фашизмът» - книга, която проучва структурата на тоталитарната страна. Книгата е написана по този начин, че четейки за фашистка Германия, читателят открива изложение на  комунистическия Съюз на съветските социалистически републики. 
Двата режима са като разнояйчни близнаци с тази разлика, че фашистка Германия е построена върху извънредно националистическа идеология и има частна благосъстоятелност, а Съюз на съветските социалистически републики проповядва интернационализъм и собствеността е напълно държавна. 
Ръкописът на книгата се разпространяваше в продължение на 15 години от ръка на ръка и едвам през 1982 година беше отпечатан. По-следва голям скандал, книгата бе конфискувана и неразрешена, а татко ми подложен на напън и гонене от службите на Държавна сигурност. Това по никакъв метод не го спря да направи обществено притежание убежденията си и да подлага на критика намерено тоталитарните режи-ми в България, Източна Европа и Съюз на съветските социалистически републики. «Фашизмът» трансформира татко ми в една от най-изявените фигури на дисидентското придвижване в България и в Европа.

Баща ми не беше типичен политик - той беше

мечтател, интелектуалец, визионер, само че на първо място мъдрец, академик, надълбоко уверен либерал и демократ

 Отчаян оптимист, както се самоопределяше, той остана правилен на своите правила и убеждения и не се опасяваше да ги защита-ва и отстоява обществено. 
Беше съперник на всички форми на принуждение, противопоставяше се на тоталитарните режими и вярваше в бъдещето на свободна и демократична Европа - Европа без граници, издигната на правилото на толерантността, взаимното почитание и отбраната на човешки-те права. 

През 1989 година с рухването на Берлинската сте-на всички ние, европейците, вярвахме, че тоталитарните режими и войните в Европа са затворена страница от европейската история.  За страдание демокрацията и свобода-та се оказаха не даденост, а полезности които би трябвало да пазиме и отстояваме всеки ден. 

Баща ми споделяше, че би бил най-щастливият човек, когато неговата книга «Фашизмът» престане да бъде настояща, тъй като това би означавало, че тоталитарните режими са останали в предишното. Уви, през днешния ден книгата му е по-актуална от всеки път. 33 години по-късно мирът и демокрацията в Европа и в света са застрашени от Русия и Китай - два тоталитарни режима, еволюирали от комунизъм към фашизъм. 

През 1989 година татко ми написа нов пред-говор за „ Фашизмът “, в който споделя: “…При демонтажа на комунистическия вид на тоталитарната система, за избран интервал той може да деградира до нивото на фашизма, на по-нестабилния тоталитарен режим. В този смисъл фашизмът ще бъде голяма крачка напред към народна власт. Защо-то пътят по който нашата комунистическа система безусловно ще се разпада е един: от тоталитаризъм към народна власт с много-партийна система… “

В този смисъл „ Фашизмът “ продължава да бъде източник на оптимизъм за бъдещето на Европа и света.  В него е разказано освен фашизирането на Русия, само че и издигането на така наречен „ нелиберални демократи “ в някои Източноевропейски страни. За тях той споделя: „ …Който дава обещание да прави народна власт посредством усъвършенстването на тоталитарната система, занимава се с най-долнопробна демагогия… “

След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, през 1999 година ръководството на Русия беше поето от Путин, кадър на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), с носталгия по славното минало на Съюз на съветските социалистически републики и заболели съветски имперски упоритости.  
Путин трансформира Русия във фашистка държа-ва по формулировка - с частна благосъстоятелност и  ултранационалистическа идеология. Използвайки методите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в продължение на 23 години, Русия се месеше импровизирано във вътрешната политика на европейските демокрации чрез корупция, шантаж, осведомителна и кибер война, саботажи. 
Най-силно изложени на нейните дейни мероприятия бяха и не престават да бъдат някогашните комунистически страни.
България е характерен образец за отровното въздействие на Русия. Грубото й вмешателство във вътрешната политика, корупцията, операцията на политическия и стопански живот на страната, доведоха до основаването на олигархичен проруски политически модел, обвързван с някогашните български и съветски секрети служби и, в последна сметка, до нестабилна политическа власт, с подчинено на Москва служебно държавно управление и президент. 

На 24.02.2022 година Русия атакува Украйна. Путин, който надълбоко презира демокрацията, като система на политическата уязвимост, беше уверен, че Европа, погълната от вътрешнополитическите си и социално-икономически проблеми, няма да реагира на нападението и окупацията на  една суверен-на европейска страна.
Тази предизвестена война провокира икономическа, енергийна и политическа рецесия в света и Европа, само че и роди същинска вълна на взаимност и единение на европейските на-роди пред опасността за техните свободи и демократични полезности. Всички те се сплотиха, в отбрана на един от тях - украинския. Украйна, която Путин считаше за изконна част от Руската империя и «руския свят» по-казва невероятна смелост и подвиг в за-щита на своя суверенитет, независимост и самостоятелност.

Войната в Украйна е освен война сред две страни, тя е война сред два свята, сред две политически и ценностни системи, сред тоталитаризма, национализма, империализма и демокрацията, сред диктатура-та и свободата. 

Десетилетия по-рано татко ми разказва във „ Фашизмът “ днешна тоталитарна Русия, коя-то е във „ фаза на неустойчивост, по този начин да се каже, на структурна непълнота, и тя, с цел да се запази, не може с друго да компенсира, с изключение на посредством все по-честото и намерено из-ползване на насилието, репресията, терора. “ Една фаза в разграждането на тоталитаризма от фашизъм към народна власт. Младите демокрации от 90-те години може да са под офанзива от реваншистка Русия, само че татко ми беше оптимист, че с това единствено се отсрочва неизбежният банкрут на „ нелибералните демокрации “. 

Насилието, репресията, терорът са признаци на структурната неустойчивост на днешните тоталитарни режими. Това не значи, че те би трябвало да се пренебрегват или толерират. Макар и в развой на раздробяване, те са рискови за човечеството и света. Демокрацията и свободата би трябвало да се отстояват всеки ден. И всеки от нас е виновен за това.
Източник: faktor.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР