Профсъюзът „Солидарност“ отличи д-р Жельо Желев и Стефан Цанев с „Медалът на благодарността“
На 31 август Полският Европейски център „ Солидарност “ връчи в Гданск почетното си отличие за заслуги в битката за независимост и народна власт в Източна Европа на писателя Стефан Цанев и посмъртно на президента Жельо Желев. „ Медалът на благодарността “ е отличие за чужденци, които са споделяли духа и идеалите за народна власт и независимост на профсъюза Солидарност - знак на го-дините на прехода в Централна и Източна Европа. Пет персони бяха отличени тази година. Желю Желев и Стефан Цанев за разкритията и предоставяне на публичност по отношение на придвижването на горяните. Отличени са още и Манфред Маск от Германия посмъртно Василий Стус, стихотворец и отстъпник от Украйна, умрял в съветски концлагер и посмъртно Лейн Киркланд американски водач на синдикалното придвижване, подкрепил битката на профсъюза " Солидарност " 1980. Лех Валенса трябваше да участва, само че отсрочи присъединяване си по здравословни аргументи.
Faktor.bg предлага на своите читатели словото на дъщерята на доктор Желев Станка Желева, произнесено след връчването на оценката.
След съветската експанзия в Украйна „ Фашизмът “ на доктор Желев е по-актуален от всеки път
Бих желала да благодаря за огромната чест да бъда тук и да получа тази премия, която е голямо самопризнание за делото и концепциите, които защитаваше моят татко Желю Желев — първият демократично определен президент на България след рухването на комунизма.
В началото на 1990 година, татко ми като водач на българската съпротива, направи обиколка на Европа. По негово категорично гледище дойде тук в Гданск, с цел да срещне и персонално да се запознае с Лех Валенса, създателя на «Солидарност». Желю Желев надълбоко ценеше индивида, който през 1980 година оглави митингите в Гданск и се трансформира в знак на битката за независимост и народна власт на полския народ. Той приемаше Лех Валенса като съидейник, откровено му се възхищаваше и изпитваше най-дълбоки другарски усеща към него.
През 1967 година татко ми написа «Фашизмът» - книга, която проучва структурата на тоталитарната страна. Книгата е написана по този начин, че четейки за фашистка Германия, читателят открива изложение на комунистическия Съюз на съветските социалистически републики.
Двата режима са като разнояйчни близнаци с тази разлика, че фашистка Германия е построена върху извънредно националистическа идеология и има частна благосъстоятелност, а Съюз на съветските социалистически републики проповядва интернационализъм и собствеността е напълно държавна.
Ръкописът на книгата се разпространяваше в продължение на 15 години от ръка на ръка и едвам през 1982 година беше отпечатан. По-следва голям скандал, книгата бе конфискувана и неразрешена, а татко ми подложен на напън и гонене от службите на Държавна сигурност. Това по никакъв метод не го спря да направи обществено притежание убежденията си и да подлага на критика намерено тоталитарните режи-ми в България, Източна Европа и Съюз на съветските социалистически републики. «Фашизмът» трансформира татко ми в една от най-изявените фигури на дисидентското придвижване в България и в Европа.
Баща ми не беше типичен политик - той беше
мечтател, интелектуалец, визионер, само че на първо място мъдрец, академик, надълбоко уверен либерал и демократ
Отчаян оптимист, както се самоопределяше, той остана правилен на своите правила и убеждения и не се опасяваше да ги защита-ва и отстоява обществено.
Беше съперник на всички форми на принуждение, противопоставяше се на тоталитарните режими и вярваше в бъдещето на свободна и демократична Европа - Европа без граници, издигната на правилото на толерантността, взаимното почитание и отбраната на човешки-те права.
През 1989 година с рухването на Берлинската сте-на всички ние, европейците, вярвахме, че тоталитарните режими и войните в Европа са затворена страница от европейската история. За страдание демокрацията и свобода-та се оказаха не даденост, а полезности които би трябвало да пазиме и отстояваме всеки ден.
Баща ми споделяше, че би бил най-щастливият човек, когато неговата книга «Фашизмът» престане да бъде настояща, тъй като това би означавало, че тоталитарните режими са останали в предишното. Уви, през днешния ден книгата му е по-актуална от всеки път. 33 години по-късно мирът и демокрацията в Европа и в света са застрашени от Русия и Китай - два тоталитарни режима, еволюирали от комунизъм към фашизъм.
През 1989 година татко ми написа нов пред-говор за „ Фашизмът “, в който споделя: “…При демонтажа на комунистическия вид на тоталитарната система, за избран интервал той може да деградира до нивото на фашизма, на по-нестабилния тоталитарен режим. В този смисъл фашизмът ще бъде голяма крачка напред към народна власт. Защо-то пътят по който нашата комунистическа система безусловно ще се разпада е един: от тоталитаризъм към народна власт с много-партийна система… “
В този смисъл „ Фашизмът “ продължава да бъде източник на оптимизъм за бъдещето на Европа и света. В него е разказано освен фашизирането на Русия, само че и издигането на така наречен „ нелиберални демократи “ в някои Източноевропейски страни. За тях той споделя: „ …Който дава обещание да прави народна власт посредством усъвършенстването на тоталитарната система, занимава се с най-долнопробна демагогия… “
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, през 1999 година ръководството на Русия беше поето от Путин, кадър на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), с носталгия по славното минало на Съюз на съветските социалистически републики и заболели съветски имперски упоритости.
Путин трансформира Русия във фашистка държа-ва по формулировка - с частна благосъстоятелност и ултранационалистическа идеология. Използвайки методите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в продължение на 23 години, Русия се месеше импровизирано във вътрешната политика на европейските демокрации чрез корупция, шантаж, осведомителна и кибер война, саботажи.
Най-силно изложени на нейните дейни мероприятия бяха и не престават да бъдат някогашните комунистически страни.
България е характерен образец за отровното въздействие на Русия. Грубото й вмешателство във вътрешната политика, корупцията, операцията на политическия и стопански живот на страната, доведоха до основаването на олигархичен проруски политически модел, обвързван с някогашните български и съветски секрети служби и, в последна сметка, до нестабилна политическа власт, с подчинено на Москва служебно държавно управление и президент.
На 24.02.2022 година Русия атакува Украйна. Путин, който надълбоко презира демокрацията, като система на политическата уязвимост, беше уверен, че Европа, погълната от вътрешнополитическите си и социално-икономически проблеми, няма да реагира на нападението и окупацията на една суверен-на европейска страна.
Тази предизвестена война провокира икономическа, енергийна и политическа рецесия в света и Европа, само че и роди същинска вълна на взаимност и единение на европейските на-роди пред опасността за техните свободи и демократични полезности. Всички те се сплотиха, в отбрана на един от тях - украинския. Украйна, която Путин считаше за изконна част от Руската империя и «руския свят» по-казва невероятна смелост и подвиг в за-щита на своя суверенитет, независимост и самостоятелност.
Войната в Украйна е освен война сред две страни, тя е война сред два свята, сред две политически и ценностни системи, сред тоталитаризма, национализма, империализма и демокрацията, сред диктатура-та и свободата.
Десетилетия по-рано татко ми разказва във „ Фашизмът “ днешна тоталитарна Русия, коя-то е във „ фаза на неустойчивост, по този начин да се каже, на структурна непълнота, и тя, с цел да се запази, не може с друго да компенсира, с изключение на посредством все по-честото и намерено из-ползване на насилието, репресията, терора. “ Една фаза в разграждането на тоталитаризма от фашизъм към народна власт. Младите демокрации от 90-те години може да са под офанзива от реваншистка Русия, само че татко ми беше оптимист, че с това единствено се отсрочва неизбежният банкрут на „ нелибералните демокрации “.
Насилието, репресията, терорът са признаци на структурната неустойчивост на днешните тоталитарни режими. Това не значи, че те би трябвало да се пренебрегват или толерират. Макар и в развой на раздробяване, те са рискови за човечеството и света. Демокрацията и свободата би трябвало да се отстояват всеки ден. И всеки от нас е виновен за това.
Faktor.bg предлага на своите читатели словото на дъщерята на доктор Желев Станка Желева, произнесено след връчването на оценката.
След съветската експанзия в Украйна „ Фашизмът “ на доктор Желев е по-актуален от всеки път
Бих желала да благодаря за огромната чест да бъда тук и да получа тази премия, която е голямо самопризнание за делото и концепциите, които защитаваше моят татко Желю Желев — първият демократично определен президент на България след рухването на комунизма.
В началото на 1990 година, татко ми като водач на българската съпротива, направи обиколка на Европа. По негово категорично гледище дойде тук в Гданск, с цел да срещне и персонално да се запознае с Лех Валенса, създателя на «Солидарност». Желю Желев надълбоко ценеше индивида, който през 1980 година оглави митингите в Гданск и се трансформира в знак на битката за независимост и народна власт на полския народ. Той приемаше Лех Валенса като съидейник, откровено му се възхищаваше и изпитваше най-дълбоки другарски усеща към него.
През 1967 година татко ми написа «Фашизмът» - книга, която проучва структурата на тоталитарната страна. Книгата е написана по този начин, че четейки за фашистка Германия, читателят открива изложение на комунистическия Съюз на съветските социалистически републики.
Двата режима са като разнояйчни близнаци с тази разлика, че фашистка Германия е построена върху извънредно националистическа идеология и има частна благосъстоятелност, а Съюз на съветските социалистически републики проповядва интернационализъм и собствеността е напълно държавна.
Ръкописът на книгата се разпространяваше в продължение на 15 години от ръка на ръка и едвам през 1982 година беше отпечатан. По-следва голям скандал, книгата бе конфискувана и неразрешена, а татко ми подложен на напън и гонене от службите на Държавна сигурност. Това по никакъв метод не го спря да направи обществено притежание убежденията си и да подлага на критика намерено тоталитарните режи-ми в България, Източна Европа и Съюз на съветските социалистически републики. «Фашизмът» трансформира татко ми в една от най-изявените фигури на дисидентското придвижване в България и в Европа.
Баща ми не беше типичен политик - той беше
мечтател, интелектуалец, визионер, само че на първо място мъдрец, академик, надълбоко уверен либерал и демократ
Отчаян оптимист, както се самоопределяше, той остана правилен на своите правила и убеждения и не се опасяваше да ги защита-ва и отстоява обществено.
Беше съперник на всички форми на принуждение, противопоставяше се на тоталитарните режими и вярваше в бъдещето на свободна и демократична Европа - Европа без граници, издигната на правилото на толерантността, взаимното почитание и отбраната на човешки-те права.
През 1989 година с рухването на Берлинската сте-на всички ние, европейците, вярвахме, че тоталитарните режими и войните в Европа са затворена страница от европейската история. За страдание демокрацията и свобода-та се оказаха не даденост, а полезности които би трябвало да пазиме и отстояваме всеки ден.
Баща ми споделяше, че би бил най-щастливият човек, когато неговата книга «Фашизмът» престане да бъде настояща, тъй като това би означавало, че тоталитарните режими са останали в предишното. Уви, през днешния ден книгата му е по-актуална от всеки път. 33 години по-късно мирът и демокрацията в Европа и в света са застрашени от Русия и Китай - два тоталитарни режима, еволюирали от комунизъм към фашизъм.
През 1989 година татко ми написа нов пред-говор за „ Фашизмът “, в който споделя: “…При демонтажа на комунистическия вид на тоталитарната система, за избран интервал той може да деградира до нивото на фашизма, на по-нестабилния тоталитарен режим. В този смисъл фашизмът ще бъде голяма крачка напред към народна власт. Защо-то пътят по който нашата комунистическа система безусловно ще се разпада е един: от тоталитаризъм към народна власт с много-партийна система… “
В този смисъл „ Фашизмът “ продължава да бъде източник на оптимизъм за бъдещето на Европа и света. В него е разказано освен фашизирането на Русия, само че и издигането на така наречен „ нелиберални демократи “ в някои Източноевропейски страни. За тях той споделя: „ …Който дава обещание да прави народна власт посредством усъвършенстването на тоталитарната система, занимава се с най-долнопробна демагогия… “
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, през 1999 година ръководството на Русия беше поето от Путин, кадър на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), с носталгия по славното минало на Съюз на съветските социалистически републики и заболели съветски имперски упоритости.
Путин трансформира Русия във фашистка държа-ва по формулировка - с частна благосъстоятелност и ултранационалистическа идеология. Използвайки методите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в продължение на 23 години, Русия се месеше импровизирано във вътрешната политика на европейските демокрации чрез корупция, шантаж, осведомителна и кибер война, саботажи.
Най-силно изложени на нейните дейни мероприятия бяха и не престават да бъдат някогашните комунистически страни.
България е характерен образец за отровното въздействие на Русия. Грубото й вмешателство във вътрешната политика, корупцията, операцията на политическия и стопански живот на страната, доведоха до основаването на олигархичен проруски политически модел, обвързван с някогашните български и съветски секрети служби и, в последна сметка, до нестабилна политическа власт, с подчинено на Москва служебно държавно управление и президент.
На 24.02.2022 година Русия атакува Украйна. Путин, който надълбоко презира демокрацията, като система на политическата уязвимост, беше уверен, че Европа, погълната от вътрешнополитическите си и социално-икономически проблеми, няма да реагира на нападението и окупацията на една суверен-на европейска страна.
Тази предизвестена война провокира икономическа, енергийна и политическа рецесия в света и Европа, само че и роди същинска вълна на взаимност и единение на европейските на-роди пред опасността за техните свободи и демократични полезности. Всички те се сплотиха, в отбрана на един от тях - украинския. Украйна, която Путин считаше за изконна част от Руската империя и «руския свят» по-казва невероятна смелост и подвиг в за-щита на своя суверенитет, независимост и самостоятелност.
Войната в Украйна е освен война сред две страни, тя е война сред два свята, сред две политически и ценностни системи, сред тоталитаризма, национализма, империализма и демокрацията, сред диктатура-та и свободата.
Десетилетия по-рано татко ми разказва във „ Фашизмът “ днешна тоталитарна Русия, коя-то е във „ фаза на неустойчивост, по този начин да се каже, на структурна непълнота, и тя, с цел да се запази, не може с друго да компенсира, с изключение на посредством все по-честото и намерено из-ползване на насилието, репресията, терора. “ Една фаза в разграждането на тоталитаризма от фашизъм към народна власт. Младите демокрации от 90-те години може да са под офанзива от реваншистка Русия, само че татко ми беше оптимист, че с това единствено се отсрочва неизбежният банкрут на „ нелибералните демокрации “.
Насилието, репресията, терорът са признаци на структурната неустойчивост на днешните тоталитарни режими. Това не значи, че те би трябвало да се пренебрегват или толерират. Макар и в развой на раздробяване, те са рискови за човечеството и света. Демокрацията и свободата би трябвало да се отстояват всеки ден. И всеки от нас е виновен за това.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ