Ордени за офицери, но за… довиждане
На 30 юни т. година, според президентски декрет и навършване на пределна възраст за военно звание, генерал-лейтенант Пламен Атанасов бе освободен от длъжността заместник-началник на защитата и от военна работа. Това се случва след 37 години офицерска работа.
Кадровата информация на генерала демонстрира, че той е награждаван от министъра на защитата с награден знак „ За вярна работа под знамената – II степен “ и похвална грамота, както и с хладно оръжие от началника на Генерален щаб. От МО оповестиха, че изпращайки го в запаса, министърът на защитата е наградил ген. Атанасов с почетен знак на Министерството на защитата „ Свети Георги “ – първа степен. От началника на защитата – сувенир „ сабя “. Информация за държавна премия по предложение на държавното управление няма.
Може да се каже, че Министерството на защитата си е свършило ненапълно работата. Интересно е, обаче, какво би трябвало да стори един генерал-лейтенант, стигнал до заместник-началник на защитата, с цел да заслужи медал. Може би да направи компания и да спонсорира нещо, какъвто свеж образец има напоследък? Само че, законът не му разрешава да развива бизнес. Единственият излаз е да си даде 20-те заплати обезщетение, само че и това не е несъмнено дали ще притегли вниманието на тези, които имат правото да вършат такива оферти. Дано най-малко службата му за отбрана на Отечеството наклони везните!
Ако погледнем деликатно листата от последните няколко години с оферти от държавните управления до президентите за отличаване с ордени на български жители, ще забележим, че няма настоящ офицер. Много по-редно и мотивиращо е да получи такова отличие, до момента в който служи. Пенсионерските ордени са за поколенията. Нямам спомен за 6 май –Ден на храбростта и празник на Българската войска, да вземем за пример, някое държавно управление да е предложило, а президентът да е връчвал ордени на генерали, адмирали, а за какво не и на офицери с по-ниски звания. И освен тогава, тъй като в армията има и други празници, въпреки че освен те би трябвало да са мотивът за връчване на високи оценки.
Впрочем, в случай че се разровим в кадровите информации на висшето военно командване, ще се наложи много да се замислим. Започваме от началника на защитата и неговите заместници, минаваме през командването на СКС, Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили и дано да спрем до Военна академия „ Г. С. Раковски “. Това са 16 генерали и адмирали. Нито един от тях не е заслужил в дългогодишната си работа медал. Стигат най-вече до отличие, което е в пълномощията на министъра на защитата. Или имат по някой задграничен орден.
Шансът да бъдат удостоени е уволнението. Макар че той не навестява всички. Последният ярък образец бе с някогашния шеф на военното разузнаване бригаден военачалник Светослав Даскалов, който при уволнението си бе почетен с медал „ За военна заслуга “. Генерал Константин Попов бе отличен с медал „ Стара планина “ – първа степен с мечове и го получи, когато подаде доклад за освобождение от шеф на защитата. Същото отличие има военачалник Симеон Симеонов, само че отново при уволнението си. Бившият шеф на НГЧ бригаден военачалник Боян Ставрев получи медал „ За военна заслуга “, само че за сбогом от армията. Без държавно отличие, обаче си отиде някогашният шеф на защитата вицеадмирал Румен Николов. Така бе освободен от най-високата ни военна служба в НАТО и Европейски Съюз генерал-лейтенант Галимир Пехливанов. Сигурно има и други. Дано се сети някой да поправи пропуща, въпреки и със забавяне.
Това връщане обратно във времето потвърждава тезата, че в случай че има някакви държавни оценки, те са за тези генерали и адмирали, които смъкват пагоните. А до момента в който са настоящи – наградни знаци, бинокли, ножове и похвални грамоти. Впрочем, тази констатация бе направена и в Комисията по защита, когато на членовете й бяха показани новоназначени и новопроизведени военнослужещи с висши офицерски звания. По принцип моята концепция, сподели тогава заместник-министърът на защитата ген. Атанас Запрянов, е всички четиризвездни генерали началници на защитата обичайно да си получават най-високия държавен медал – „ Стара планина с мечове “, тризвездните генерали – „ За военна заслуга “ – I степен, двузвездните генерали – „ За военна заслуга “ – II степен, само че не като се пенсионират, а когато получат званията. Нашите сътрудници, призна той тогава, когато си сложат парадните облекла, са доста небогати откъм оценки от американските сержанти, които са окичени с медали и награди. В дълг е политическото управление, не военното, счита заместник-министърът.
Както се споделя, има нещо гнило в тази система. Може съществено да се намерения кой кого да награждава в армейската подчиненост от командира на отделението до висшия главнокомандващ. След като президентът назначава офицерите с висши звания, би трябвало той да е равнището, от което те да чакат оценки и награди. Самото приемане на генералски или адмиралски пагони от президента, значи, че носителите им са над министерските тласъци. Подобна логичност може да се приложи и надолу по стълбицата на военните звания. Най-важното, обаче, е орденът да не бъде за сбогом, а за стимулиране на военнослужещия.
За престижа на военната специалност
По този въпрос се приказва доста. Най-вече за ниските заплати и тежките условия на службата. Това е по този начин, само че надали е задоволително. Мотивацията е комплекс от фактори и нито един от тях не трябва да се подценява. Не е обикновено достиженията на хората в армията да се затварят в Министерството на защитата. И да връчваме ордени, единствено за сбогом, да вземем за пример.
Кадровата информация на генерала демонстрира, че той е награждаван от министъра на защитата с награден знак „ За вярна работа под знамената – II степен “ и похвална грамота, както и с хладно оръжие от началника на Генерален щаб. От МО оповестиха, че изпращайки го в запаса, министърът на защитата е наградил ген. Атанасов с почетен знак на Министерството на защитата „ Свети Георги “ – първа степен. От началника на защитата – сувенир „ сабя “. Информация за държавна премия по предложение на държавното управление няма.
Може да се каже, че Министерството на защитата си е свършило ненапълно работата. Интересно е, обаче, какво би трябвало да стори един генерал-лейтенант, стигнал до заместник-началник на защитата, с цел да заслужи медал. Може би да направи компания и да спонсорира нещо, какъвто свеж образец има напоследък? Само че, законът не му разрешава да развива бизнес. Единственият излаз е да си даде 20-те заплати обезщетение, само че и това не е несъмнено дали ще притегли вниманието на тези, които имат правото да вършат такива оферти. Дано най-малко службата му за отбрана на Отечеството наклони везните!
Ако погледнем деликатно листата от последните няколко години с оферти от държавните управления до президентите за отличаване с ордени на български жители, ще забележим, че няма настоящ офицер. Много по-редно и мотивиращо е да получи такова отличие, до момента в който служи. Пенсионерските ордени са за поколенията. Нямам спомен за 6 май –Ден на храбростта и празник на Българската войска, да вземем за пример, някое държавно управление да е предложило, а президентът да е връчвал ордени на генерали, адмирали, а за какво не и на офицери с по-ниски звания. И освен тогава, тъй като в армията има и други празници, въпреки че освен те би трябвало да са мотивът за връчване на високи оценки.
Впрочем, в случай че се разровим в кадровите информации на висшето военно командване, ще се наложи много да се замислим. Започваме от началника на защитата и неговите заместници, минаваме през командването на СКС, Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили и дано да спрем до Военна академия „ Г. С. Раковски “. Това са 16 генерали и адмирали. Нито един от тях не е заслужил в дългогодишната си работа медал. Стигат най-вече до отличие, което е в пълномощията на министъра на защитата. Или имат по някой задграничен орден.
Шансът да бъдат удостоени е уволнението. Макар че той не навестява всички. Последният ярък образец бе с някогашния шеф на военното разузнаване бригаден военачалник Светослав Даскалов, който при уволнението си бе почетен с медал „ За военна заслуга “. Генерал Константин Попов бе отличен с медал „ Стара планина “ – първа степен с мечове и го получи, когато подаде доклад за освобождение от шеф на защитата. Същото отличие има военачалник Симеон Симеонов, само че отново при уволнението си. Бившият шеф на НГЧ бригаден военачалник Боян Ставрев получи медал „ За военна заслуга “, само че за сбогом от армията. Без държавно отличие, обаче си отиде някогашният шеф на защитата вицеадмирал Румен Николов. Така бе освободен от най-високата ни военна служба в НАТО и Европейски Съюз генерал-лейтенант Галимир Пехливанов. Сигурно има и други. Дано се сети някой да поправи пропуща, въпреки и със забавяне.
Това връщане обратно във времето потвърждава тезата, че в случай че има някакви държавни оценки, те са за тези генерали и адмирали, които смъкват пагоните. А до момента в който са настоящи – наградни знаци, бинокли, ножове и похвални грамоти. Впрочем, тази констатация бе направена и в Комисията по защита, когато на членовете й бяха показани новоназначени и новопроизведени военнослужещи с висши офицерски звания. По принцип моята концепция, сподели тогава заместник-министърът на защитата ген. Атанас Запрянов, е всички четиризвездни генерали началници на защитата обичайно да си получават най-високия държавен медал – „ Стара планина с мечове “, тризвездните генерали – „ За военна заслуга “ – I степен, двузвездните генерали – „ За военна заслуга “ – II степен, само че не като се пенсионират, а когато получат званията. Нашите сътрудници, призна той тогава, когато си сложат парадните облекла, са доста небогати откъм оценки от американските сержанти, които са окичени с медали и награди. В дълг е политическото управление, не военното, счита заместник-министърът.
Както се споделя, има нещо гнило в тази система. Може съществено да се намерения кой кого да награждава в армейската подчиненост от командира на отделението до висшия главнокомандващ. След като президентът назначава офицерите с висши звания, би трябвало той да е равнището, от което те да чакат оценки и награди. Самото приемане на генералски или адмиралски пагони от президента, значи, че носителите им са над министерските тласъци. Подобна логичност може да се приложи и надолу по стълбицата на военните звания. Най-важното, обаче, е орденът да не бъде за сбогом, а за стимулиране на военнослужещия.
За престижа на военната специалност
По този въпрос се приказва доста. Най-вече за ниските заплати и тежките условия на службата. Това е по този начин, само че надали е задоволително. Мотивацията е комплекс от фактори и нито един от тях не трябва да се подценява. Не е обикновено достиженията на хората в армията да се затварят в Министерството на защитата. И да връчваме ордени, единствено за сбогом, да вземем за пример.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ