Тунгуският метеорит бавно сваля маската си
На 30 юни 1908 година към 7 часа сутринта над Източен Сибир със силата на ново слънце в небето блества огнен обект, който прелита стотици километри и експлодира с невиждан екот. И до през днешния ден учените най-вече гадаят какво се е случило в междуречието на Лена и Подкаменна Тунгуска, написа сп. “Российский космос ”. Данни, получени и тълкувани век след събитието, дават очаквания за разплитане на една от най-тайнствените загадки на 20. век.
Легендите и теориите за Тунгуския астероид са безчет и най-разнообразни: ядро на комета, метеорит, аварирал извънземен звездолет. Нито една от тях обаче не обяснява случилото се, а единствено черпи значителност от невижданата преживелица.
По дълголетната си неразгаданост и мащаба на провокираните опустошения Тунгуският астероид е
преди всичко измежду естествените произшествия,
счита професор Борис Лучков от Московския инженерно-физически институт.
Отначало обаче галактическият конфликт в тайгата въобще не бил видян от научните среди. Но последователното му проучване обрисувало такива размери на събитието, че то става съвсем митологично — нещо като гибелта на Атлантида или Всемирния потоп. Науката се препъва към този момент повече от 100 години по пътя към истината за “тунгуския гърмеж ”.
Историята, разказана от очевидците на астероида, през днешния ден е добре съгласувана. Над безкрайните сибирски пространства от Лена до Енисей се разнася заплашителен тътнеж, проблясват странни светлини. По небето минава огнен болид, движещ се от езерото Байкал на северозапад. Много скоро в региона на река Подкаменна Тунгуска се раздава пронизителен гърмеж. Ударната вълна изтръгва с корените цели гори и чупи стъклата на къщите на стотици километри от мястото на злополуката. Топлинното лъчение на детонацията подпалва тайгата. Много дни наред в нея бушуват пожари.
В региона на рухването съвсем няма население,
по тази причина директни очевидци на последните секунди на полета на астероида няма. Най-близкото населено място е ловният лагер Ванавара. Ловците евенки видели ослепителни проблясъци на хоризонта, които били последвани от заплашителен гръм. Туземците с смут разказвали по какъв начин на земята се спуснал господ Огдъ, видоизменен като желязна птица, изригваща пламъци.
