Убийството на Айман аз Зауахири: Какви ще са последствията
На 30 юли тази година, в региона Шерпур на афганистанската столица Кабул, 71-годишен египетски очен хирург стои на балкона на къщата, в която живее със фамилията си. Американски дрон го уцелва с две ракети “Хелфайър”. Няма други убити или потърпевши. Според Си Би Ес и Франс прес допустимо е за да се избегнат странични жертви Централно разузнавателно управление на САЩ да е употребило разновидността R9X (известен с прякорите “Нинджа бомбата” и "Летящото Гинсу ") на ракетите “Хелфайър”, който разрязва задачата вместо да я взриви.
Два дни по-късно ликвидацията му беше оповестена персонално от президента на Съединени американски щати Джо Байдън в специфична тирада от балкона на Синия кабинет на Белия дом, произнесена, до момента в който американският държавен глава беше в изолираност с COVID-19 (поради което наоколо до него нямаше никого).
Външното министерство в Рияд побърза да поздрави Вашингтон за триумфа. Последваха и други поздравления от целия свят.
Убитият, несъмнено, беше Айман аз Зауахири, последният към този момент водач на терористичната организация Ал Кайда, основана от Осама бин Ладен и направила печално известните атентати в Съединени американски щати през 2001 година, които доведоха до началото на близо 20-годишната война на Съединени американски щати в Афганистан.
Без подозрение, това е най-тежкият удар против организацията от убийството на предходния ѝ водач (и основател) Осама бин Ладен през 2011 година, в Пакистан. Но какви ще бъдат следствията от това?
Конфликт с талибаните
Управляващите в Афганистан талибани към този момент осъдиха нанесения от Съединени американски щати удар в квартала Шерпур на афганистанската столица, в който живеят и доста от техните водачи. Те го дефинираха като “очевидно нарушение” на интернационалните правила и на подписаното през 2020 година в Доха съглашение сред Вашингтон и тяхното придвижване, което улесни изтеглянето на интернационалните войски от Афганистан.
“Подобни дейности са повтаряне на провалените опити от последните 20 години и опонират на ползите на Съединени американски щати, Афганистан и региона”, съобщи талибанският представител Забиула Муджахид.
В същото време и държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкън упрекна талибаните, че са дали заслон на Аз Зауахири. Това е жестоко нарушаване на съглашението от Доха, означи първият посланик.
Когато и двете страни се упрекват взаимно в неспазване на съглашението от Доха, възможностите то да остане в действие понижават с прогресивни темпове. Но договорката, подписана сред талибаните и администрацията на тогавашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, имаше значими елементи, които в този момент евентуално ще останат неизпълнени.
От една страна, талибаните трябваше да не разрешават на свои членове, съюзнически организации или други организации (сред които Ал Кайда е упомената изрично), да употребяват територията на Афганистан за леговище, за рекрутиране на хора, образование на бойци, събиране на средства или други дейности, застрашаващи сигурността на Съединени американски щати или съдружниците им. Талибаните се задължаваха и да не им дават леговище, паспорти, визи или документи за пътешестване. (Целта на тези клаузи, несъмнено, е да предотвратят повтаряне на сюжета от 2001 година - когато Ал Кайда, получила леговище от режима на талибаните още през 90-те, възнамерява и реализира атентатите на 11 септември, резултат от които стана нашествието на Съединени американски щати в централноазиатската страна).
От друга страна, съглашението предвиждаше и анулация на наказания против талибанския режим. Както съобщи Блинкън, Съединени американски щати ще продължат да изпращат филантропична помощ. Той обаче даже не загатна за анулация на наказания, било лични или други.
Така че е допустимо Кабул да остане в дълбока изолираност, присъединявайки се към редиците на подложени на американски наказания режими като тези в Иран, Куба и Северна Корея (и въпреки и в по-малка степен, Венецуела и Русия). Сравнението може да ни покаже и какъв би бил евентуалният резултат от това – за начало икономическата рецесия, към този момент обхванала Афганистан, ще се задълбочи.
Талибаните, изложени на интернационално неодобрение поради отхвърли си да отворят учебните заведения за девойки над шести клас, се опитваха да получат достъп до замразени активи на своето придвижване и да продължат да получават западна помощ за развиване, каквато беше предоставяна на предходното държавно управление на страната.
Без тези средства икономическата и филантропична рецесия в Афганистан може единствено да се задълбочават. Милиони в страната към този момент разчитат на предоставяни от Организация на обединените нации помощи, с цел да се изхранват.
Един от разновидностите, в случай че тази изолираност продължи, би бил допустимо “капсулиране” на режима, при което той се втвърдява линията си още повече и, без никакви шансове да усъвършенства връзките си с интернационалната общественост, съблюдава единствено личните си, а не интернационално признатите правила. Големият въпрос е – дали тази твърда линия може да докара до съдействие освен с Ал Кайда (което датира най-малко от 90-те години), а и с Ислямска страна.
Талибаните водиха война (и воюват) с групировката в Афганистан и я възприемат като противник. От друга страна, правилото в политологията, че общият зложелател сплотява, не е анулирано.
Напълно вероятен е и различен сюжет, показва катарската телевизия "Ал Джазира ". Според него Вашингтон и Кабул ще изразят взаимно неудовлетворението си (всъщност към този момент го направиха), след което ще продължат неохотното си, лимитирано и мъчно съдействие.
Съединени американски щати, заети с войната в Украйна и сдържането на Китай (особено във връзка с Тайван), имат потребност от талибаните, с цел да стопират възхода на Ислямска страна на територията на Афганистан. Талибаните се нуждаят от Съединени американски щати за помощи, които да предотвратят стопански и обществен колапс на ръководената от тях територия. Правилото, че взаимната потребност води до съдействие, също не е анулирано.
Въпросът е кой вид ще надделее...
Отражението на убийството върху Ал Кайда
Създадената от Бин Ладен терористична организация надали ще бъде наранена тежко от гибелта на водача си. Непритежаващ магнетизма на своя предходник, считан за нещо като “сив бюрократ”, той евентуално скоро ще бъде сменен. Възможно е даже да бъде сменен от по-способен да притегля почитатели.
Според френския в. "Фигаро " един от евентуалните му наследници отпред на основаната от Осама бин Ладен организация е различен египтянин - Сайф ал Адел, получил образование в специфичните елементи. Впрочем, претенденти не липсват. Въпросът е по какъв начин ще се отрази промяната на активността на организацията.
Но, може би тъкмо заради неналичието си на персонално омагьосване, Аз Зауахири построи в Ал Кайда ясна командна верига, която може да преживее отстраняванрто на всеки водач, в това число неговото. Освен това той децентрализира активността на групата, създавайки като цяло самостоятелни и независещи от непознато финансиране районни клонове, които се възползват от локални спорове, с цел да натрупат въздействие и съдружници.
Подобни децентрализирани системи рядко са наранени толкоз тежко от отстраняването на най-високопоставяния си водач. Страхът, че ще бъдат убити, рядко стопира религиозните фанатици - те към този момент знаят, че Съединени американски щати са способни да ги доближат на всички места по света, както съобщи Байдън.
Но системи като Ал Кайда могат да бъдат отстранени единствено в случай че бъдат лишени от финансиране, в случай че спрат да са способни да вербуват нови почитатели (например, като бъдат лишени от опция да популяризират концепциите си), или като бъдат отстранени аргументите за спор с техните хрумвания - само че всички сходни разновидности, в случай че въобще са вероятни, биха претендирали доста повече старания от изстрелването на две ракети “Хелфайър”. Независимо какъв брой добре е било планувано.
Два дни по-късно ликвидацията му беше оповестена персонално от президента на Съединени американски щати Джо Байдън в специфична тирада от балкона на Синия кабинет на Белия дом, произнесена, до момента в който американският държавен глава беше в изолираност с COVID-19 (поради което наоколо до него нямаше никого).
Външното министерство в Рияд побърза да поздрави Вашингтон за триумфа. Последваха и други поздравления от целия свят.
Убитият, несъмнено, беше Айман аз Зауахири, последният към този момент водач на терористичната организация Ал Кайда, основана от Осама бин Ладен и направила печално известните атентати в Съединени американски щати през 2001 година, които доведоха до началото на близо 20-годишната война на Съединени американски щати в Афганистан.
Без подозрение, това е най-тежкият удар против организацията от убийството на предходния ѝ водач (и основател) Осама бин Ладен през 2011 година, в Пакистан. Но какви ще бъдат следствията от това?
Конфликт с талибаните
Управляващите в Афганистан талибани към този момент осъдиха нанесения от Съединени американски щати удар в квартала Шерпур на афганистанската столица, в който живеят и доста от техните водачи. Те го дефинираха като “очевидно нарушение” на интернационалните правила и на подписаното през 2020 година в Доха съглашение сред Вашингтон и тяхното придвижване, което улесни изтеглянето на интернационалните войски от Афганистан.
“Подобни дейности са повтаряне на провалените опити от последните 20 години и опонират на ползите на Съединени американски щати, Афганистан и региона”, съобщи талибанският представител Забиула Муджахид.
В същото време и държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкън упрекна талибаните, че са дали заслон на Аз Зауахири. Това е жестоко нарушаване на съглашението от Доха, означи първият посланик.
Когато и двете страни се упрекват взаимно в неспазване на съглашението от Доха, възможностите то да остане в действие понижават с прогресивни темпове. Но договорката, подписана сред талибаните и администрацията на тогавашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, имаше значими елементи, които в този момент евентуално ще останат неизпълнени.
От една страна, талибаните трябваше да не разрешават на свои членове, съюзнически организации или други организации (сред които Ал Кайда е упомената изрично), да употребяват територията на Афганистан за леговище, за рекрутиране на хора, образование на бойци, събиране на средства или други дейности, застрашаващи сигурността на Съединени американски щати или съдружниците им. Талибаните се задължаваха и да не им дават леговище, паспорти, визи или документи за пътешестване. (Целта на тези клаузи, несъмнено, е да предотвратят повтаряне на сюжета от 2001 година - когато Ал Кайда, получила леговище от режима на талибаните още през 90-те, възнамерява и реализира атентатите на 11 септември, резултат от които стана нашествието на Съединени американски щати в централноазиатската страна).
От друга страна, съглашението предвиждаше и анулация на наказания против талибанския режим. Както съобщи Блинкън, Съединени американски щати ще продължат да изпращат филантропична помощ. Той обаче даже не загатна за анулация на наказания, било лични или други.
Така че е допустимо Кабул да остане в дълбока изолираност, присъединявайки се към редиците на подложени на американски наказания режими като тези в Иран, Куба и Северна Корея (и въпреки и в по-малка степен, Венецуела и Русия). Сравнението може да ни покаже и какъв би бил евентуалният резултат от това – за начало икономическата рецесия, към този момент обхванала Афганистан, ще се задълбочи.
Талибаните, изложени на интернационално неодобрение поради отхвърли си да отворят учебните заведения за девойки над шести клас, се опитваха да получат достъп до замразени активи на своето придвижване и да продължат да получават западна помощ за развиване, каквато беше предоставяна на предходното държавно управление на страната.
Без тези средства икономическата и филантропична рецесия в Афганистан може единствено да се задълбочават. Милиони в страната към този момент разчитат на предоставяни от Организация на обединените нации помощи, с цел да се изхранват.
Един от разновидностите, в случай че тази изолираност продължи, би бил допустимо “капсулиране” на режима, при което той се втвърдява линията си още повече и, без никакви шансове да усъвършенства връзките си с интернационалната общественост, съблюдава единствено личните си, а не интернационално признатите правила. Големият въпрос е – дали тази твърда линия може да докара до съдействие освен с Ал Кайда (което датира най-малко от 90-те години), а и с Ислямска страна.
Талибаните водиха война (и воюват) с групировката в Афганистан и я възприемат като противник. От друга страна, правилото в политологията, че общият зложелател сплотява, не е анулирано.
Напълно вероятен е и различен сюжет, показва катарската телевизия "Ал Джазира ". Според него Вашингтон и Кабул ще изразят взаимно неудовлетворението си (всъщност към този момент го направиха), след което ще продължат неохотното си, лимитирано и мъчно съдействие.
Съединени американски щати, заети с войната в Украйна и сдържането на Китай (особено във връзка с Тайван), имат потребност от талибаните, с цел да стопират възхода на Ислямска страна на територията на Афганистан. Талибаните се нуждаят от Съединени американски щати за помощи, които да предотвратят стопански и обществен колапс на ръководената от тях територия. Правилото, че взаимната потребност води до съдействие, също не е анулирано.
Въпросът е кой вид ще надделее...
Отражението на убийството върху Ал Кайда
Създадената от Бин Ладен терористична организация надали ще бъде наранена тежко от гибелта на водача си. Непритежаващ магнетизма на своя предходник, считан за нещо като “сив бюрократ”, той евентуално скоро ще бъде сменен. Възможно е даже да бъде сменен от по-способен да притегля почитатели.
Според френския в. "Фигаро " един от евентуалните му наследници отпред на основаната от Осама бин Ладен организация е различен египтянин - Сайф ал Адел, получил образование в специфичните елементи. Впрочем, претенденти не липсват. Въпросът е по какъв начин ще се отрази промяната на активността на организацията.
Но, може би тъкмо заради неналичието си на персонално омагьосване, Аз Зауахири построи в Ал Кайда ясна командна верига, която може да преживее отстраняванрто на всеки водач, в това число неговото. Освен това той децентрализира активността на групата, създавайки като цяло самостоятелни и независещи от непознато финансиране районни клонове, които се възползват от локални спорове, с цел да натрупат въздействие и съдружници.
Подобни децентрализирани системи рядко са наранени толкоз тежко от отстраняването на най-високопоставяния си водач. Страхът, че ще бъдат убити, рядко стопира религиозните фанатици - те към този момент знаят, че Съединени американски щати са способни да ги доближат на всички места по света, както съобщи Байдън.
Но системи като Ал Кайда могат да бъдат отстранени единствено в случай че бъдат лишени от финансиране, в случай че спрат да са способни да вербуват нови почитатели (например, като бъдат лишени от опция да популяризират концепциите си), или като бъдат отстранени аргументите за спор с техните хрумвания - само че всички сходни разновидности, в случай че въобще са вероятни, биха претендирали доста повече старания от изстрелването на две ракети “Хелфайър”. Независимо какъв брой добре е било планувано.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ