Още малко и ще спим с час повече
На 30 октомври (неделя) в 4.00 часа след среднощ ще преместим още веднъж стрелките с час обратно с цел да преминем към зимното часово време. За следващ, само че дали и за финален път? Този въпрос към момента чака своя отговор, както на европейско, по този начин и на национално равнище.
Преди 4 години Европейската комисия предложи практиката със промяната тутакси, появила се като концепция на Бенджамин Франклин през XVIII век, да бъде прекъсната. Тогава всяка държава-членка трябваше да реши на зимно или лятно часово време ще остане. В България беше пусната и анкета от енергийното министерство, в която над 50% от хората бяха показали, че избират лятното часово време, напомня БНР. До този миг обаче няма нито резултат, нито съответни решения.
До 1 април 1979 година България е била единствено на зимното часово време. След това се вкарва лятното, а аргументите са главно стопански. Един от тях е, че ще се икономисва повече от осветлението. Тези причини обаче се слагат под подозрение и до ден сегашен, а съгласно множеството специалисти в региона на логиката на психиката и психологичното здраве, дискомфортът за организма ни поради часовата промяна не е за подценяване. Същото мнение показа и проф. Христо Кожухаров, президент на Българската психиатрина асоциация.
" Това е изключително голям стрес за душeвността ни. Макар че е противоречиво кое е естественото часово време - зимното или лятното, то би трябвало да бъде единствено едно. Това време към което организма ни се е нагодил. Всички тези смени тутакси, каквито и стопански изгоди да имат, ми припомнят за интервала по времето на социализма, когато два часа имаше ток и още два часа нямаше. Уж спестяваш, само че за времето в което имаш ток натоваршваш съществено системата, а когато няма ток - страдаш. Нещо сходно се получава и с нашия организъм ", разяснява проф. Кожухаров.
При всяка промяна на часа е належащо известно време за акомодация. И до момента в който на някои им би трябвало повече време за нея, то други дори нямат нужда от такава, показа анкета измежду варненци.
" На мен не ми въздейства промяната тутакси. Нямам проблем с това ", показа жена, работеща в кафе-бар.
Други обаче разясниха, че се отразява на децата, ходещи на учебно заведение.
Имаше и поддръжници на тезата, че местенето на стрелките би трябвало да продължи. Повечето от интервюираните бяха на мнение обаче, че би трябвало да си остане за непрекъснато лятното часово време.
Вредна или не, смяната тутакси наподобява ще продължи и отсега нататък, защото поради пандемията и другите геополитически катаклизми, решаването на този въпрос остана в периферията.
Погледнато от положителната страна при промяната тутакси в неделя – ще спим с час повече. Стига да не сте на работа нощна промяна.
Преди 4 години Европейската комисия предложи практиката със промяната тутакси, появила се като концепция на Бенджамин Франклин през XVIII век, да бъде прекъсната. Тогава всяка държава-членка трябваше да реши на зимно или лятно часово време ще остане. В България беше пусната и анкета от енергийното министерство, в която над 50% от хората бяха показали, че избират лятното часово време, напомня БНР. До този миг обаче няма нито резултат, нито съответни решения.
До 1 април 1979 година България е била единствено на зимното часово време. След това се вкарва лятното, а аргументите са главно стопански. Един от тях е, че ще се икономисва повече от осветлението. Тези причини обаче се слагат под подозрение и до ден сегашен, а съгласно множеството специалисти в региона на логиката на психиката и психологичното здраве, дискомфортът за организма ни поради часовата промяна не е за подценяване. Същото мнение показа и проф. Христо Кожухаров, президент на Българската психиатрина асоциация.
" Това е изключително голям стрес за душeвността ни. Макар че е противоречиво кое е естественото часово време - зимното или лятното, то би трябвало да бъде единствено едно. Това време към което организма ни се е нагодил. Всички тези смени тутакси, каквито и стопански изгоди да имат, ми припомнят за интервала по времето на социализма, когато два часа имаше ток и още два часа нямаше. Уж спестяваш, само че за времето в което имаш ток натоваршваш съществено системата, а когато няма ток - страдаш. Нещо сходно се получава и с нашия организъм ", разяснява проф. Кожухаров.
При всяка промяна на часа е належащо известно време за акомодация. И до момента в който на някои им би трябвало повече време за нея, то други дори нямат нужда от такава, показа анкета измежду варненци.
" На мен не ми въздейства промяната тутакси. Нямам проблем с това ", показа жена, работеща в кафе-бар.
Други обаче разясниха, че се отразява на децата, ходещи на учебно заведение.
Имаше и поддръжници на тезата, че местенето на стрелките би трябвало да продължи. Повечето от интервюираните бяха на мнение обаче, че би трябвало да си остане за непрекъснато лятното часово време.
Вредна или не, смяната тутакси наподобява ще продължи и отсега нататък, защото поради пандемията и другите геополитически катаклизми, решаването на този въпрос остана в периферията.
Погледнато от положителната страна при промяната тутакси в неделя – ще спим с час повече. Стига да не сте на работа нощна промяна.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ