Отбелязваме Андреевден
На 30 ноември почитаме паметта на свети деятел Андрей Първозвани. Андрей е възпитаник на Христос, един от Дванадесетте апостоли, брат на деятел Петър. Разпънат е на кръст в гръцкия град Петра. Кръстът му, с формата формата на буквата Х, е прочут в иконографията и средновековното изкуство като "Андреев кръст ". След рухването на Византия деятел Андрей е считан за настойник на Русия. В националните вярвания днешният ден се назовава Андреевден.
В другите краища на страната е прочут като Андреювден, Ендрювден, Андрея, Андрей, Ендрин, Ъдрей, Ендрей, Дреювден, Едревден, Мечкинден.
В националния календар Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл. В цялата страна той се свързва с вярването, че от него денят стартира да пораства колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце. За да наедрява реколтата, в навечерието на празника стопанката поставя на огнището и ново гърне и вари в него жито, царевица, фасул, леща и други На сутринта готовото вариво се изяжда у дома, като всеки на първо време хвърля малко нагоре в комина на огнището с благопожелание да израснат високи посевите.
В планинските региони (Котленско, Тревненско и др.) и в Западна България празникът се отбелязва още и като Мечкинден, уважаван за предотвратяване от мечки. Според легендата в миналото св. Андрей живеел самотно като постник в една пещера, близо до манастир. В гората постоянно идвали мечки, които ядели манастирския мед.
Един ден светецът съумял да хване мечката, възседнал я и я отвел в манастира. Оттогава Андреевден е и празник в чест на мечката и се назовава още Мечкинден, а самият светец се уважава като стопанин на животното. Имен ден честват Андрей, Андриян, Андрея, Андреа.
В другите краища на страната е прочут като Андреювден, Ендрювден, Андрея, Андрей, Ендрин, Ъдрей, Ендрей, Дреювден, Едревден, Мечкинден.
В националния календар Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл. В цялата страна той се свързва с вярването, че от него денят стартира да пораства колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце. За да наедрява реколтата, в навечерието на празника стопанката поставя на огнището и ново гърне и вари в него жито, царевица, фасул, леща и други На сутринта готовото вариво се изяжда у дома, като всеки на първо време хвърля малко нагоре в комина на огнището с благопожелание да израснат високи посевите.
В планинските региони (Котленско, Тревненско и др.) и в Западна България празникът се отбелязва още и като Мечкинден, уважаван за предотвратяване от мечки. Според легендата в миналото св. Андрей живеел самотно като постник в една пещера, близо до манастир. В гората постоянно идвали мечки, които ядели манастирския мед.
Един ден светецът съумял да хване мечката, възседнал я и я отвел в манастира. Оттогава Андреевден е и празник в чест на мечката и се назовава още Мечкинден, а самият светец се уважава като стопанин на животното. Имен ден честват Андрей, Андриян, Андрея, Андреа.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ