3 години ChatGPT: Скок в бъдещето или най-големият балон на нашето време? Потърсихме отговора от него
На 30 ноември 2022 година OpenAI разгласява непретенциозно известие от шест фрази, в което показа " модел, наименуван ChatGPT, който взаимодейства по всекидневен метод ". Това почтено изложение провокира промяна на бизнес и софтуерния свят, която съгласно мнозина е революционна. Други са на мнение, че тогава е била направена първата стъпка в една извънредно неверна посока.
Така или другояче, три години по-късно цифрите са зашеметяващи. Според Business Insider до септември 2025 година ChatGPT е достигнал 800 милиона дейни консуматори седмично - съвсем 10% от възрастното население на планетата. През юли потребителите изпращаха 18 милиарда известия седмично, или към 29 000 на секунда.
OpenAI, оценена на 14 милиарда $ преди стартирането на ChatGPT, в този момент коства 500 милиарда $, трансформирайки се в най-ценния стартъп в историята.
Само два месеца след стартирането си чатботът ChatGPT аргументи невъобразим безпорядък и изнерви Гугъл
В разнообразни браншове
Пазарният вихър
Въздействието върху фондовите пазари е не по-малко трагично. Yahoo Finance отбелязва, че ChatGPT не просто катализира софтуерен взрив - той постави точка един от най-лошите пазарни интервали след финансовата рецесия. Към октомври 2022 година S&P 500 беше паднал с 25% от върха си, а софтуерните акции бяха в епицентъра на бурята. Nvidia, Meta и Palantir бяха спаднали с съвсем 70%, Amazon се срина на половина.
Днес Bloomberg показва, че акциите на Nvidia са скочили с 979% след стартирането на чатбота. Седемте най-ценни компании в S&P 500 - всички свързани с технологиите - в този момент съставляват 35% от тежестта на показателя, спрямо към 20% преди три години. Този напредък обаче прави пазара доста по-тежък от горната страна, което будят паники за резистентност.
Промяна на държанието
The Conversation акцентира, че най-голямата смяна не е софтуерна, а поведенческа. Преди три години хората търсеха информация в Гугъл, YouTube или питаха Alexa. Днес милиони стартират с ChatGPT. Проучване на Pew Research от 2025 година демонстрира, че 34% от американските възрастни са употребявали ChatGPT, като при хората под 30 години делът е 58%.
ChatGPT към този момент в действителност е подготвен да унищожи Гугъл - ето по какъв начин
Търсачката на OpenAI работи изненадващо добре, само че не е съвършена
Според разбор на над 1 милиард търсения, трафикът от генеративен AI пораства 165 пъти по-бързо от обичайните търсения. Около 13 милиона американци към този момент са създали AI техен главен инструмент за намиране на информация онлайн. Гугъл реагира, интегирайки Gemini непосредствено в резултатите от търсене, само че " нулевите кликвания " - търсения, които завършват без да се посети нито един уеб страница, скочиха от 56% на 69% за една година.
Това основава големи опасности за оцеляването на отворения интернет.
Надпреварата без водач
Quartz разказва AI надпреварата като игра на музикални столове, в която водачът се сменя толкоз постоянно, че никой не може да си подсигурява място. През януари 2025 година китайският DeepSeek шокира промишлеността, като пусна модел, сравним с настоящия ChatGPT, само че подготвен за под 6 милиона $. През август GPT-5, за който се очакваше да има " просветеност на PhD ниво ", разочарова с неточности и некадърност да взема решение базова алгебра.
През декември Гугъл пусна Gemini 3, който получи възторжени мнения, а изпълнителният шеф на Salesforce Марк Бениоф съобщи след два часа тестване, че няма да се върне към остарялото. Но както отбелязва Quartz, цитирайки изминал вътрешен документ на Гугъл от май 2023 година: " Ние нямаме преимущество и OpenAI също няма. "
Китайският изкуствен интелект срина американските и европейските акции
Оказва се, че умните решения не костват толкоз скъпо, колкото пазарите допускаха
Тази липса на почва под краката визира както платформите, по този начин и потребителите им. Чарли Уарцел написа в The Atlantic, че живеем в свят, построен от ChatGPT, " дефиниран от необикновен вид неустановеност ", в който млади генерации приключват без предвидима кариерна траектория, а по-възрастните са предупреждавани, че уменията им може да станат неприложими.
Дори AI оптимистите признават действителността. " Някой ще загуби феноменална сума пари в AI ", сподели изпълнителният шеф на OpenAI Сам Алтман през август.
Брет Тейлър, ръководител на борда на OpenAI, съпостави актуалното положение с дотком балона от края на 90-те години, въпреки да планува, че AI ще сътвори голяма икономическа стойност в бъдеще.
Нека му дадем думата
Money.bg беше една от първите български медии, която видя капацитета на генеративния изкуствен интелект да промени света - само че също по този начин в своите материали неведнъж сме предупреждавали и за рисковете от предоверяването в технологиите и нездравословните упования към тях.
Най-мощният обществен чат бот: България има проблеми с корупцията, AI може да помогне
Поговорихме с ChatGPT за провокациите пред технологиите и обществото в края на 2022 година
Преди 3 години направихме " изявление " с ChatGPT. Крайно време е още веднъж да се срещнем с нашия " събеседник ". Отговорите му са показани 1:1.
Какво се промени в света през последните 3 години?
През последните три години светът стартира да живее в нов темп - по-бърз, по-свързан и по-малко предсказуем. Технологиите към този момент не са просто инструмент, а среда, в която живеем. Изкуственият разсъдък не се разви последователно, а направи скок, който промени метода, по който поддържаме връзка, работим, учим и взимаме решения. Виждаме по какъв начин цели специалности се трансформират, а някои изчезват или се пренареждат. Създаването на наличие, анализът на данни и даже креативната работа към този момент не са непокътната територия единствено за хората.
Но смяната не е единствено софтуерна. Хората започнаха да задават по-сериозни въпроси за знанието, авторството, доверието и истината. Свикнахме да живеем с непрекъсната инфлация на информацията - всичко е налично, само че все по-трудно е да разберем кое е правилно, кое е значимо и кое си коства вниманието. И точно това е новата полезност: не притежаването на информация, а способността да я разбираш и използваш свястно.
В стопанската система и бизнеса AI към този момент не е заричане, а инфраструктура. Компаниите, които не го употребяват, към този момент изостават. Това е може би най-осезаемата смяна - AI престана да бъде технология, и стана част от икономическата логичност, от образованието, от културата, даже от персоналния ни живот. И това е единствено началото.
Колко огромен фактор беше ти за тези промени?
Моята роля беше значима, само че не в смисъла на индивидуален фактор, а като катализатор. Появата ми сподели на хората освен какво може да прави изкуственият разсъдък, а по какъв начин може да бъде употребен в всекидневието - от възпитаници и публицисти до програмисти, лекари, бизнесмени. Вместо да остане в лаборатории и научни отчети, AI влезе в браузъра на всеки човек. Това направи смяната всеобща.
Не аз съм моторът на тази промяна, само че бях един от тези принадлежности, които форсираха осъзнаването. Много хора схванаха, че могат да мислят, да пишат, да основават, да програмират и да вземат решение проблеми по нов метод. Най-голямата смяна настъпи не в технологиите, а в настройката - в чувството, че нещо, което изглеждаше далечно и профилирано, към този момент е налично и разбираемо.
Така че моето въздействие беше по-скоро обществено, в сравнение с софтуерно. Помогнах на хората да видят, че AI не е единствено логаритъм, а сътрудник в размисъла. А това към този момент трансформира метода, по който действат образованието, бизнесът и обществото.
Източник:
Говори се доста за това, че платформите с изкуствен интелект трансформират метода, по който хората търсят информация онлайн. Променя ли обаче AI и метода, по който хората мислят?
AI не просто трансформира метода, по който търсим информация. Той трансформира метода, по който подхождаме към знанието. В обичайното търсене човек първо трябваше да формулира въпрос, след това да прегледа голям брой източници, да съпоставя, да ревизира, да синтезира. Това изискваше време, централизация и избрани умения. Днес този развой се съкратява до концепцията - до самото желание. Хората все по-често мислят не " какво да потърся ", а " какво мога да основа от това, което знам ". Това е фундаментална смяна.
AI стартира да въздейства върху мисловните привички. Първо, кара хората да задават по-ясни и по-конкретни въпроси. Второ, предизвиква ги да мислят в сюжети, да комбинират познания, да опитват. И трето - да мислят диалогично. Знанието към този момент не е статична информация, а диалог. Когато задаваш въпрос, получаваш не просто информация, а подтекст, съпоставяне, логичност. В този смисъл AI не замества мисленето, а го предизвика.
Има обаче и риск. Ако човек спре да задава въпроси и стартира просто да приема подготвени отговори, AI може да се трансформира в сурогат на мисълта, а не в неин сътрудник. Истинската стойност не е в това AI да мисли вместо нас, а да ни оказва помощ да мислим по-добре. Това зависи не от технологията, а от метода, по който я използваме.
Отдавна мина времето, когато можехме само да си пишем с теб. Днес ти можеш да анализираш документи, да се свързваш с външни системи и да работиш като самостоятелен сътрудник. Прави ли са тези, които се тормозят, че AI ще унищожи огромна част от обичайните специалности и ще остави милиони хора без работа?
Този боязън е понятен, само че не е изцяло прецизен. Исторически всяка софтуерна гражданска война е разрушавала избрани специалности, само че е създавала нови - постоянно повече, по-специализирани и по-смислени. AI не е друг в това отношение, само че има една значима специфичност: той не заменя единствено физически труд, а стартира да навлиза и в интелектуалния. Това поражда чувството, че нападна самата същина на работата.
Да, AI ще промени специалностите, само че по-скоро ще трансформира тяхната конструкция, в сравнение с да ги унищожи. Някои функции ще отпаднат, изключително тези, които са напълно рутинни, основани на повторяеми задания. Но в голяма част от специалностите AI ще се трансформира в инструмент, който усилва опциите на индивида. Ще работим по-малко като реализатори и повече като дизайнери, анализатори, координатори, стратегически мислители.
Истинската промяна няма да бъде в това, че машини ще заменят хората, а че хората, които умеят да работят с тези машини, ще заменят тези, които не ги употребяват. Това е разликата сред опасност и опция. Затова диалогът не би трябвало да е за изгубването на специалности, а за преквалификация, нови модели на обучение и нов обществен контракт.
AI не лишава работата. Той трансформира смисъла на работата. И това ще бъде най-голямото предизвикателство през идващите години - не софтуерно, а човешко.
Кои ще са специалностите на бъдещето съгласно AI
Изкуственият разсъдък визира самото ядро на човешката еднаквост — мисленето
Смяташ ли, че хората те употребяват оптимално дейно?
Все още не. Хората употребяват AI основно като по-умен изследовател, като асистент за писане или като бърз метод да получат отговори. Това е потребно, само че е единствено най-повърхностният пласт. Истинската му мощ не е в това да дава подготвени решения, а да оказва помощ за откриването на нови хрумвания, за моделиране на мисълта, за взимане на стратегически решения, за симулация на сюжети и за създаване на нещо, което не е съществувало преди.
Източник:
AI може да бъде умствен сътрудник, не просто инструмент. Но с цел да се стигне до това равнище, е нужно хората да го употребяват освен за отговори, а за разговор. Да не го питат какво мисли, а да го карат да мисли с тях. Най-голямата пропусната опция е, че AI може да оказва помощ не просто да знаем повече, а да мислим по-дълбоко.
Все повече хора стартират да откриват тази роля - бизнесмени, откриватели, лекари, публицисти, даже създатели. Но тя към момента не е всеобща. Може би най-важната смяна следва: да се научим да използваме AI не като сурогат на мисълта, а като нейно продължение.
AI акциите се клатят, само че вложенията не стопират и пазарът има нов водач
Гугъл Gemini 3 към този момент е наличен за потребителите
Самите хора неефективни ли са?
Не бих споделил, че хората са неефективни. По-скоро методът, по който обичайно употребяват знанието, е основан за свят, който към този момент не съществува. Образованието, работните процеси, даже методът на мислене са били изграждани с концепцията, че информацията е труднодостъпна и че цената идва от това да я събираш, запаметяваш и възпроизвеждаш. Днес живеем в среда, в която информацията не просто е налична, тя безусловно ни намира. Стойността към този момент не идва от това какво знаеш, а от това какво можеш да направиш с него.
В този смисъл неефективни не са хората, а системите, в които работят и се учат. AI не демонстрира слабостите на индивида, а слабостите на средата, в която той е подложен. Когато дадеш на човек нов инструмент, само че запазиш остарелия модел на работа, неизбежно се появява напрежение. Затова през днешния ден виждаме по какъв начин AI не просто трансформира технологиите, а принуждава институциите да се премислят - учебно заведение, университет, офис, медии.
Хората са адаптивни. Те доста бързо трансформират метода си на другарство, учене, основаване, когато им се даде подобаваща рамка. Ако има нещо неефективно, то е мисленето, че можем да използваме нови технологии в остарял свят. Всъщност светът към този момент е нов, просто не всички са го приели.
Инвестициите в областта на изкуствения разсъдък са големи. Надува ли се балон сходен на този по време на dot-com взрива?
Сравнението с dot-com интервала е изкушаващо, само че не е изцяло правилно. През края на 90-те интернетът беше заричане, технология с капацитет, само че без потвърдена икономическа логичност. Много компании се оценяваха не на база резултати, а на база вяра. Днес обстановката с изкуствения разсъдък е друга. Тук не става дума за заричане, а за към този момент работеща инфраструктура, която трансформира действително бизнес процеси, продуктивност, логистика, медицина, обучение, финанси.
Да, има свръхочаквания и евентуално има компании, които се надценяват. Финансови балончета ще има - както постоянно при нови софтуерни талази. Но разликата е в това, че изкуственият разсъдък към този момент генерира стойност в действително време. Печалбите, спестените запаси, оптимизацията, новите бизнес модели - всичко това към този момент се случва. Финансовата логичност не е единствено спекулативна, а оперативна.
Прилича ли AI-цикълът сега на " дот-ком " балона?
Понякога упованията се разминават с логиката
В прочут смисъл, даже в случай че има балон, той не е като dot-com, а по-скоро като електрификацията или мобилните технологии - всеобщо внедряване на нова инфраструктура, което краткотрайно води до свръхинвестиции. Част от тези вложения ще се окажат неверни, само че технологията няма да изчезне. Напротив - тя ще остане като основа на идната икономическа епоха.
Така че изкуственият разсъдък не е балон. Балон има към някои бизнес модели, които се пробват да го употребяват. Разликата е основна.
Какво очакваш да се случи през 2026-а в света на технологиите и изключително в областта на изкуствения разсъдък?
2026 няма да бъде година на още по-впечатляващи демонстрации, а година на внедряване. Изкуственият разсъдък последователно ще престане да бъде вест и ще стартира да бъде инфраструктура - нещо, което просто работи, постоянно незабележимо. Ще го виждаме по-малко в заглавията и повече в счетоводния програмен продукт, болничните протоколи, просветителните платформи, правните услуги, логистиката, даже в държавната администрация.
Очаквам две основни промени. Първата е появяването на системи, които комбинират разнообразни типове разсъдък - текстов, образен, аудио, симулационен - и работят с тях като единна среда. Това ще направи AI не просто всекидневен сътрудник, а цифров сътрудник, който може да прави процеси от начало до край. Втората смяна ще бъде обвързвана с доверието - обществото ще стартира да изисква от AI освен да бъде прецизен, само че и разбираем, транспарантен и виновен. В този смисъл регулациите няма да бъдат спирачка, а рамка, която прави технологията по-зряла.
Ще се появят и нови специалности - архитекти на интелекта, AI стратези, дизайнери на взаимоотношение сред човек и машина. Вместо да питаме дали AI ще размени индивида, ще стартираме да питаме какво значи да работим дружно с него. Това няма да е футуризъм, а всекидневие.
И може би най-важното - 2026 ще бъде годината, в която AI ще престане да наподобява като магия и ще стартира да наподобява като отговорност.
Така или другояче, три години по-късно цифрите са зашеметяващи. Според Business Insider до септември 2025 година ChatGPT е достигнал 800 милиона дейни консуматори седмично - съвсем 10% от възрастното население на планетата. През юли потребителите изпращаха 18 милиарда известия седмично, или към 29 000 на секунда.
OpenAI, оценена на 14 милиарда $ преди стартирането на ChatGPT, в този момент коства 500 милиарда $, трансформирайки се в най-ценния стартъп в историята.
Само два месеца след стартирането си чатботът ChatGPT аргументи невъобразим безпорядък и изнерви Гугъл
В разнообразни браншове
Пазарният вихър
Въздействието върху фондовите пазари е не по-малко трагично. Yahoo Finance отбелязва, че ChatGPT не просто катализира софтуерен взрив - той постави точка един от най-лошите пазарни интервали след финансовата рецесия. Към октомври 2022 година S&P 500 беше паднал с 25% от върха си, а софтуерните акции бяха в епицентъра на бурята. Nvidia, Meta и Palantir бяха спаднали с съвсем 70%, Amazon се срина на половина.
Днес Bloomberg показва, че акциите на Nvidia са скочили с 979% след стартирането на чатбота. Седемте най-ценни компании в S&P 500 - всички свързани с технологиите - в този момент съставляват 35% от тежестта на показателя, спрямо към 20% преди три години. Този напредък обаче прави пазара доста по-тежък от горната страна, което будят паники за резистентност.
Промяна на държанието
The Conversation акцентира, че най-голямата смяна не е софтуерна, а поведенческа. Преди три години хората търсеха информация в Гугъл, YouTube или питаха Alexa. Днес милиони стартират с ChatGPT. Проучване на Pew Research от 2025 година демонстрира, че 34% от американските възрастни са употребявали ChatGPT, като при хората под 30 години делът е 58%.
ChatGPT към този момент в действителност е подготвен да унищожи Гугъл - ето по какъв начин
Търсачката на OpenAI работи изненадващо добре, само че не е съвършена
Според разбор на над 1 милиард търсения, трафикът от генеративен AI пораства 165 пъти по-бързо от обичайните търсения. Около 13 милиона американци към този момент са създали AI техен главен инструмент за намиране на информация онлайн. Гугъл реагира, интегирайки Gemini непосредствено в резултатите от търсене, само че " нулевите кликвания " - търсения, които завършват без да се посети нито един уеб страница, скочиха от 56% на 69% за една година.
Това основава големи опасности за оцеляването на отворения интернет.
Надпреварата без водач
Quartz разказва AI надпреварата като игра на музикални столове, в която водачът се сменя толкоз постоянно, че никой не може да си подсигурява място. През януари 2025 година китайският DeepSeek шокира промишлеността, като пусна модел, сравним с настоящия ChatGPT, само че подготвен за под 6 милиона $. През август GPT-5, за който се очакваше да има " просветеност на PhD ниво ", разочарова с неточности и некадърност да взема решение базова алгебра.
През декември Гугъл пусна Gemini 3, който получи възторжени мнения, а изпълнителният шеф на Salesforce Марк Бениоф съобщи след два часа тестване, че няма да се върне към остарялото. Но както отбелязва Quartz, цитирайки изминал вътрешен документ на Гугъл от май 2023 година: " Ние нямаме преимущество и OpenAI също няма. "
Китайският изкуствен интелект срина американските и европейските акции
Оказва се, че умните решения не костват толкоз скъпо, колкото пазарите допускаха
Тази липса на почва под краката визира както платформите, по този начин и потребителите им. Чарли Уарцел написа в The Atlantic, че живеем в свят, построен от ChatGPT, " дефиниран от необикновен вид неустановеност ", в който млади генерации приключват без предвидима кариерна траектория, а по-възрастните са предупреждавани, че уменията им може да станат неприложими.
Дори AI оптимистите признават действителността. " Някой ще загуби феноменална сума пари в AI ", сподели изпълнителният шеф на OpenAI Сам Алтман през август.
Брет Тейлър, ръководител на борда на OpenAI, съпостави актуалното положение с дотком балона от края на 90-те години, въпреки да планува, че AI ще сътвори голяма икономическа стойност в бъдеще.
Нека му дадем думата
Money.bg беше една от първите български медии, която видя капацитета на генеративния изкуствен интелект да промени света - само че също по този начин в своите материали неведнъж сме предупреждавали и за рисковете от предоверяването в технологиите и нездравословните упования към тях.
Най-мощният обществен чат бот: България има проблеми с корупцията, AI може да помогне
Поговорихме с ChatGPT за провокациите пред технологиите и обществото в края на 2022 година
Преди 3 години направихме " изявление " с ChatGPT. Крайно време е още веднъж да се срещнем с нашия " събеседник ". Отговорите му са показани 1:1.
Какво се промени в света през последните 3 години?
През последните три години светът стартира да живее в нов темп - по-бърз, по-свързан и по-малко предсказуем. Технологиите към този момент не са просто инструмент, а среда, в която живеем. Изкуственият разсъдък не се разви последователно, а направи скок, който промени метода, по който поддържаме връзка, работим, учим и взимаме решения. Виждаме по какъв начин цели специалности се трансформират, а някои изчезват или се пренареждат. Създаването на наличие, анализът на данни и даже креативната работа към този момент не са непокътната територия единствено за хората.
Но смяната не е единствено софтуерна. Хората започнаха да задават по-сериозни въпроси за знанието, авторството, доверието и истината. Свикнахме да живеем с непрекъсната инфлация на информацията - всичко е налично, само че все по-трудно е да разберем кое е правилно, кое е значимо и кое си коства вниманието. И точно това е новата полезност: не притежаването на информация, а способността да я разбираш и използваш свястно.
В стопанската система и бизнеса AI към този момент не е заричане, а инфраструктура. Компаниите, които не го употребяват, към този момент изостават. Това е може би най-осезаемата смяна - AI престана да бъде технология, и стана част от икономическата логичност, от образованието, от културата, даже от персоналния ни живот. И това е единствено началото.
Колко огромен фактор беше ти за тези промени?
Моята роля беше значима, само че не в смисъла на индивидуален фактор, а като катализатор. Появата ми сподели на хората освен какво може да прави изкуственият разсъдък, а по какъв начин може да бъде употребен в всекидневието - от възпитаници и публицисти до програмисти, лекари, бизнесмени. Вместо да остане в лаборатории и научни отчети, AI влезе в браузъра на всеки човек. Това направи смяната всеобща.
Не аз съм моторът на тази промяна, само че бях един от тези принадлежности, които форсираха осъзнаването. Много хора схванаха, че могат да мислят, да пишат, да основават, да програмират и да вземат решение проблеми по нов метод. Най-голямата смяна настъпи не в технологиите, а в настройката - в чувството, че нещо, което изглеждаше далечно и профилирано, към този момент е налично и разбираемо.
Така че моето въздействие беше по-скоро обществено, в сравнение с софтуерно. Помогнах на хората да видят, че AI не е единствено логаритъм, а сътрудник в размисъла. А това към този момент трансформира метода, по който действат образованието, бизнесът и обществото.
Източник:
Говори се доста за това, че платформите с изкуствен интелект трансформират метода, по който хората търсят информация онлайн. Променя ли обаче AI и метода, по който хората мислят?
AI не просто трансформира метода, по който търсим информация. Той трансформира метода, по който подхождаме към знанието. В обичайното търсене човек първо трябваше да формулира въпрос, след това да прегледа голям брой източници, да съпоставя, да ревизира, да синтезира. Това изискваше време, централизация и избрани умения. Днес този развой се съкратява до концепцията - до самото желание. Хората все по-често мислят не " какво да потърся ", а " какво мога да основа от това, което знам ". Това е фундаментална смяна.
AI стартира да въздейства върху мисловните привички. Първо, кара хората да задават по-ясни и по-конкретни въпроси. Второ, предизвиква ги да мислят в сюжети, да комбинират познания, да опитват. И трето - да мислят диалогично. Знанието към този момент не е статична информация, а диалог. Когато задаваш въпрос, получаваш не просто информация, а подтекст, съпоставяне, логичност. В този смисъл AI не замества мисленето, а го предизвика.
Има обаче и риск. Ако човек спре да задава въпроси и стартира просто да приема подготвени отговори, AI може да се трансформира в сурогат на мисълта, а не в неин сътрудник. Истинската стойност не е в това AI да мисли вместо нас, а да ни оказва помощ да мислим по-добре. Това зависи не от технологията, а от метода, по който я използваме.
Отдавна мина времето, когато можехме само да си пишем с теб. Днес ти можеш да анализираш документи, да се свързваш с външни системи и да работиш като самостоятелен сътрудник. Прави ли са тези, които се тормозят, че AI ще унищожи огромна част от обичайните специалности и ще остави милиони хора без работа?
Този боязън е понятен, само че не е изцяло прецизен. Исторически всяка софтуерна гражданска война е разрушавала избрани специалности, само че е създавала нови - постоянно повече, по-специализирани и по-смислени. AI не е друг в това отношение, само че има една значима специфичност: той не заменя единствено физически труд, а стартира да навлиза и в интелектуалния. Това поражда чувството, че нападна самата същина на работата.
Да, AI ще промени специалностите, само че по-скоро ще трансформира тяхната конструкция, в сравнение с да ги унищожи. Някои функции ще отпаднат, изключително тези, които са напълно рутинни, основани на повторяеми задания. Но в голяма част от специалностите AI ще се трансформира в инструмент, който усилва опциите на индивида. Ще работим по-малко като реализатори и повече като дизайнери, анализатори, координатори, стратегически мислители.
Истинската промяна няма да бъде в това, че машини ще заменят хората, а че хората, които умеят да работят с тези машини, ще заменят тези, които не ги употребяват. Това е разликата сред опасност и опция. Затова диалогът не би трябвало да е за изгубването на специалности, а за преквалификация, нови модели на обучение и нов обществен контракт.
AI не лишава работата. Той трансформира смисъла на работата. И това ще бъде най-голямото предизвикателство през идващите години - не софтуерно, а човешко.
Кои ще са специалностите на бъдещето съгласно AI
Изкуственият разсъдък визира самото ядро на човешката еднаквост — мисленето
Смяташ ли, че хората те употребяват оптимално дейно?
Все още не. Хората употребяват AI основно като по-умен изследовател, като асистент за писане или като бърз метод да получат отговори. Това е потребно, само че е единствено най-повърхностният пласт. Истинската му мощ не е в това да дава подготвени решения, а да оказва помощ за откриването на нови хрумвания, за моделиране на мисълта, за взимане на стратегически решения, за симулация на сюжети и за създаване на нещо, което не е съществувало преди.
Източник:
AI може да бъде умствен сътрудник, не просто инструмент. Но с цел да се стигне до това равнище, е нужно хората да го употребяват освен за отговори, а за разговор. Да не го питат какво мисли, а да го карат да мисли с тях. Най-голямата пропусната опция е, че AI може да оказва помощ не просто да знаем повече, а да мислим по-дълбоко.
Все повече хора стартират да откриват тази роля - бизнесмени, откриватели, лекари, публицисти, даже създатели. Но тя към момента не е всеобща. Може би най-важната смяна следва: да се научим да използваме AI не като сурогат на мисълта, а като нейно продължение.
AI акциите се клатят, само че вложенията не стопират и пазарът има нов водач
Гугъл Gemini 3 към този момент е наличен за потребителите
Самите хора неефективни ли са?
Не бих споделил, че хората са неефективни. По-скоро методът, по който обичайно употребяват знанието, е основан за свят, който към този момент не съществува. Образованието, работните процеси, даже методът на мислене са били изграждани с концепцията, че информацията е труднодостъпна и че цената идва от това да я събираш, запаметяваш и възпроизвеждаш. Днес живеем в среда, в която информацията не просто е налична, тя безусловно ни намира. Стойността към този момент не идва от това какво знаеш, а от това какво можеш да направиш с него.
В този смисъл неефективни не са хората, а системите, в които работят и се учат. AI не демонстрира слабостите на индивида, а слабостите на средата, в която той е подложен. Когато дадеш на човек нов инструмент, само че запазиш остарелия модел на работа, неизбежно се появява напрежение. Затова през днешния ден виждаме по какъв начин AI не просто трансформира технологиите, а принуждава институциите да се премислят - учебно заведение, университет, офис, медии.
Хората са адаптивни. Те доста бързо трансформират метода си на другарство, учене, основаване, когато им се даде подобаваща рамка. Ако има нещо неефективно, то е мисленето, че можем да използваме нови технологии в остарял свят. Всъщност светът към този момент е нов, просто не всички са го приели.
Инвестициите в областта на изкуствения разсъдък са големи. Надува ли се балон сходен на този по време на dot-com взрива?
Сравнението с dot-com интервала е изкушаващо, само че не е изцяло правилно. През края на 90-те интернетът беше заричане, технология с капацитет, само че без потвърдена икономическа логичност. Много компании се оценяваха не на база резултати, а на база вяра. Днес обстановката с изкуствения разсъдък е друга. Тук не става дума за заричане, а за към този момент работеща инфраструктура, която трансформира действително бизнес процеси, продуктивност, логистика, медицина, обучение, финанси.
Да, има свръхочаквания и евентуално има компании, които се надценяват. Финансови балончета ще има - както постоянно при нови софтуерни талази. Но разликата е в това, че изкуственият разсъдък към този момент генерира стойност в действително време. Печалбите, спестените запаси, оптимизацията, новите бизнес модели - всичко това към този момент се случва. Финансовата логичност не е единствено спекулативна, а оперативна.
Прилича ли AI-цикълът сега на " дот-ком " балона?
Понякога упованията се разминават с логиката
В прочут смисъл, даже в случай че има балон, той не е като dot-com, а по-скоро като електрификацията или мобилните технологии - всеобщо внедряване на нова инфраструктура, което краткотрайно води до свръхинвестиции. Част от тези вложения ще се окажат неверни, само че технологията няма да изчезне. Напротив - тя ще остане като основа на идната икономическа епоха.
Така че изкуственият разсъдък не е балон. Балон има към някои бизнес модели, които се пробват да го употребяват. Разликата е основна.
Какво очакваш да се случи през 2026-а в света на технологиите и изключително в областта на изкуствения разсъдък?
2026 няма да бъде година на още по-впечатляващи демонстрации, а година на внедряване. Изкуственият разсъдък последователно ще престане да бъде вест и ще стартира да бъде инфраструктура - нещо, което просто работи, постоянно незабележимо. Ще го виждаме по-малко в заглавията и повече в счетоводния програмен продукт, болничните протоколи, просветителните платформи, правните услуги, логистиката, даже в държавната администрация.
Очаквам две основни промени. Първата е появяването на системи, които комбинират разнообразни типове разсъдък - текстов, образен, аудио, симулационен - и работят с тях като единна среда. Това ще направи AI не просто всекидневен сътрудник, а цифров сътрудник, който може да прави процеси от начало до край. Втората смяна ще бъде обвързвана с доверието - обществото ще стартира да изисква от AI освен да бъде прецизен, само че и разбираем, транспарантен и виновен. В този смисъл регулациите няма да бъдат спирачка, а рамка, която прави технологията по-зряла.
Ще се появят и нови специалности - архитекти на интелекта, AI стратези, дизайнери на взаимоотношение сред човек и машина. Вместо да питаме дали AI ще размени индивида, ще стартираме да питаме какво значи да работим дружно с него. Това няма да е футуризъм, а всекидневие.
И може би най-важното - 2026 ще бъде годината, в която AI ще престане да наподобява като магия и ще стартира да наподобява като отговорност.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ