На 30 декември 1916 година е убит Распутин, два месеца след това монархията в Русия е свалена
На 30 декември 1916 година е погубен Распутин.
И до през днешния ден има хора, които се питат дали в него не се е бил вселил Антихриста.
Самата му гибел е потресаваща.
Распутин, от време на време именуван още „ лудият духовник “, е описван най-вече като странстващ просветител, духовник, вещател и врач. Той е измежду най-скандалните персони в историята на съветската монархия, по едно и също време боготворен и гневно мразен.
Началото на живота си прекарва в родно си село и околните му покрайнини, след това - заради несъгласията си с локалното население и преследван от власите, потегля да пътешества и след време се добира до Санкт Петербург, където се трансформира в доближен на императора, повлиял мощно върху ориста на неговата страна.
" Улиците на Петербург изглеждаха празнично, минувачите се спираха един различен и, щастливи, поздравяваха освен познати, само че от време на време и непознати. По целия град в църквите отслужваха благодарствени молебени, във всички театри публиката настояваше да бъде изпълнен химнът и с възторг молеше за повторението му ".
Това изложение не е на празнуване на военна победа или на завършек на война.
С такова тържествуване съветската столица е посрещнала на 17 декември (30 декември по нов стил) 1916 година новината за убийството, осъществено през отминалата нощ от група аристократи на " стареца " (както го наричали по образеца на монасите-наставници, ползващи се с уважение) Григорий Распутин.
Когато за него за първи път се заговорило в самото начало на XX век,
той имал известност на светец, само че след няколко години не го наричали друго, с изключение на дявол. В последна сметка в съветската история на Григорий Распутин бил прикачен обликът на изверг. Мнозина мислили, че точно той е погубил династията Романови и императорска Русия, обобщава Руски дневник.
Малко повече от 10 години преди този момент, когато полуграмотният сибирски селяндур преди малко се е появил в Петербург, никой не е могъл да допусна, че скоро неговата дума ще бъде решаваща при вземането на съдбоносни държавни решения, а всеобщата злоба към него ще доближи такива висоти.
Когато Разпутин се оказал в Петербург, някъде през 1904-1905 година, той към този момент бил прочут като набожен човек, пътешественик, който върви на поклонения по манастири и свети места. Казвали, че той има изключителни качества и може да изцерява заболели.
В Петербург към него показали интерес доста авторитетни църковни деятели, измежду които бил и архимандрит Теофан, свещеник на царското семейство. Според една от версиите точно той показал Распутин на кралица Александра Фьодоровна и на император Николай II.
Църковният историк Георгий Митрофанов е убеден, че
" Распутин не е бил авантюрист,
а човек, който в действителност е бил талантлив със особено светоусещане и особени духовни качества ".
След като попаднал в царския двор, Распутин съумял да предразположи към себе си императорската фамилия. Той имал най-голямо въздействие върху царицата Александра Фьодоровна. Свързвали това с заболяването на наследника Алексей – единствения наследник на Александра и Николай. Открили му страшна болест – хемофилия.
Според многочислени свидетелства, когато в случаи на изостряне на заболяването лекарите били безсилни да оказват помощ на детето, Распутин помагал. По думите на великата княгиня Олга Александрова, които цитира Ворен Йен в книгата си " Последната велика княгиня ", намесата на Распутин в действителност влияела благотворно на наследника. Нейните думи са още по-ценни като се има поради, че тя се отнасяла негативно към " стареца ".
Близостта с царското семейство – Респутин наричал царицата " мама ", а царя – " баща " – не е могла да не повлияе на държанието на полуграмотния сибирски мужик.
Както написа в книгата си " Григорий Распутин-Новия ", историкът и литературовед Алексей Варламов, той почнал да се хвали с връзките си в Зимния замък, да бъде протеже на всевъзможни просители, които той приемал в огромната си квартира в центъра на столицата.
Распутин изслушвал молбите им, стараел се да не отхвърля на никого, давал пари, в случай че му желали, звънял на някого от държавното управление, в случай че преценявал, че е належащо, без да се тормози.
Варламов цитира следния случай: Распутин позвънил във външното министерство и заповядал на чиновника, вдигнал телефона, " да извика Альошата, оня, министъра ". Старецът имал поради Алексей Хвостов, началник на Министерството на външните работи през 1915-1916 година.
Към 1910-1911 година Распутин живеел надалеч не по метод, който подхождал на облика на проповедника, с който той се появил в Петербург.
Из столицата се носели упорити клюки за пиянството му, разврата и неговото безпътие, както и за неговите качества да хипнотизира представителките на слабия пол. Когато го упреквали за това, той се оправдавал, заявявайки, че дамите сами се стремят да бъдат близки с него, и твърдял, че единствено посредством прегрешението може да се познае благодатта. Носели се клюки, че Распутин бил талантлив като магаре и имал полов вкус като разгонен нерез.
Най-голям резонанс обаче получили слуховете за връзките му с царицата. В Русия се заговорило, че " Гришката " живее с императрицата и дъщерите ѝ.
" Имам покой в душата си, единствено когато ти, учителю, си към мен, а аз целувам твоите ръце и склонявам глава на блажените ти рамене ", се споделя в едно от същинските писма на Александра Фьодоровна до Распутин, които били отпечатани на хектограф и се разпространявали в края на 1911 година из Петербург. По думите на премиера Владимир Коковцов писмата " даваха мотив за най-възмутителни злословия ", въпреки да били " всъщност демонстрация на мистичното въодушевление [на царицата] ".
Писмата били разгласени от ограничения от нравствен ранг духовник Илиодор, който, както се предполагало, ги получил от Распутин. Илиодор изначало бил под въздействието на " стареца ", а след това станал един от най-злите му врагове и издал книгата за него, озаглавена " Светия демон ". Скоро след абсурда с писмата един от депутатите в Държавната дума направил публично питане до управляващите за Распутин и името на " стареца " било разнесено от вестниците по цялата страна. На престижа на монархията бил нанесен още един удар.
Аристокрацията в Санкт Петербург ненапълно проумява интригите му и гледала с отрицание на засилващата се мощност на монаха, която става още по-голяма с разразяването на Първата Световна война, а след това - и с приемането на неприятен за Русия неин поврат.
Владетелите без доста задръжки желаят препоръките на Распутин и търсят от него духовна поддръжка, споделяйки по отношение на това редица поверителни сведения.
Възниква придвижване за ликвидирането му, изначало посредством легални и полу-легални средства. Но откакто не съумяват да се отърват от любимеца по формален път, част от дворяните се вземат решение да рискуват със скрит план за убийството му.
Развръзката настъпила на 16 декември (29 декември нов стил)
в дома на родственика на царя княз Феликс Юсупов, който станал уредник на заговора в името на спасението на престижа на царуващата фамилия.
На 16 декември 1916 година Распутин е поканен от княз Феликс Юсупов да посети двореца му на канала Мойка, където монахът е токсичен посредством вино и кексчета съдържащи цианкалий. Когато видели, че отровата не му работи, князът взел револвер, с който прострелял Распутин в гърдите. Той паднал и Юсупов го сметнал за мъртъв. Качил се при съучастниците си, с цел да обмислят по какъв начин да се отърват от натрупа.
Обаче Распутин се оказал жив и към момента задоволително витален с цел да нападне на собствен ред Юсупов, когато той се върнал в подземието.
След яростна битка, князът се изплъзнал, сграбчил револвера и още веднъж стрелял, този път и в главата. Овързаният мъртвец на монаха по-късно бил хвърлен в река Нева.
Съществува версия, че той и тогава не е бил мъртъв, а е умрял чак в реката, където в действителност се е удавил.
Изглежда това умозаключение е било резултат от проучване на натрупа на Распутин, който след изваждането му от водата бил заровен, направено по времето на възглавилия Русия по време на Февруарската гражданска война министър председател Александър Керенски (отначало единствено министър в държавните управления на Георги Лвов)
Той подрежда на военачалник Корнилов да изрови и изгори натрупа на Распутин в пещите на Политехническия институт. Това е направено в нощта на 10 против 11 март 1917 година
Два месеца след гибелта на Распутин монархията в Русия била свалена. Низвергнатите Александра и Николай Романови дружно с децата си първо били изпратени в Сибир (по пътя те минали край селото, където живеел Распутин), а по-късно дружно с прислугата били разстреляни в мазето на един дом в Екатеринбург. След разстрела у членовете на царското семейство били открити 57 икони, три от които били подарени от Распутин.
Малко прочут факт е, че след Февруарската гражданска война в Русия министър председателят Александър Керенски подрежда на ген. Корнилов да изрови и изгори натрупа на Распутин в пещите на Политехническия институт. Това е направено в нощта на 10 против 11 март 1917 г.
И до през днешния ден има хора, които се питат дали в него не се е бил вселил Антихриста.
Самата му гибел е потресаваща.
Распутин, от време на време именуван още „ лудият духовник “, е описван най-вече като странстващ просветител, духовник, вещател и врач. Той е измежду най-скандалните персони в историята на съветската монархия, по едно и също време боготворен и гневно мразен.
Началото на живота си прекарва в родно си село и околните му покрайнини, след това - заради несъгласията си с локалното население и преследван от власите, потегля да пътешества и след време се добира до Санкт Петербург, където се трансформира в доближен на императора, повлиял мощно върху ориста на неговата страна.
" Улиците на Петербург изглеждаха празнично, минувачите се спираха един различен и, щастливи, поздравяваха освен познати, само че от време на време и непознати. По целия град в църквите отслужваха благодарствени молебени, във всички театри публиката настояваше да бъде изпълнен химнът и с възторг молеше за повторението му ".
Това изложение не е на празнуване на военна победа или на завършек на война.
С такова тържествуване съветската столица е посрещнала на 17 декември (30 декември по нов стил) 1916 година новината за убийството, осъществено през отминалата нощ от група аристократи на " стареца " (както го наричали по образеца на монасите-наставници, ползващи се с уважение) Григорий Распутин.
Когато за него за първи път се заговорило в самото начало на XX век,
той имал известност на светец, само че след няколко години не го наричали друго, с изключение на дявол. В последна сметка в съветската история на Григорий Распутин бил прикачен обликът на изверг. Мнозина мислили, че точно той е погубил династията Романови и императорска Русия, обобщава Руски дневник.
Малко повече от 10 години преди този момент, когато полуграмотният сибирски селяндур преди малко се е появил в Петербург, никой не е могъл да допусна, че скоро неговата дума ще бъде решаваща при вземането на съдбоносни държавни решения, а всеобщата злоба към него ще доближи такива висоти.
Когато Разпутин се оказал в Петербург, някъде през 1904-1905 година, той към този момент бил прочут като набожен човек, пътешественик, който върви на поклонения по манастири и свети места. Казвали, че той има изключителни качества и може да изцерява заболели.
В Петербург към него показали интерес доста авторитетни църковни деятели, измежду които бил и архимандрит Теофан, свещеник на царското семейство. Според една от версиите точно той показал Распутин на кралица Александра Фьодоровна и на император Николай II.
Църковният историк Георгий Митрофанов е убеден, че
" Распутин не е бил авантюрист,
а човек, който в действителност е бил талантлив със особено светоусещане и особени духовни качества ".
След като попаднал в царския двор, Распутин съумял да предразположи към себе си императорската фамилия. Той имал най-голямо въздействие върху царицата Александра Фьодоровна. Свързвали това с заболяването на наследника Алексей – единствения наследник на Александра и Николай. Открили му страшна болест – хемофилия.
Според многочислени свидетелства, когато в случаи на изостряне на заболяването лекарите били безсилни да оказват помощ на детето, Распутин помагал. По думите на великата княгиня Олга Александрова, които цитира Ворен Йен в книгата си " Последната велика княгиня ", намесата на Распутин в действителност влияела благотворно на наследника. Нейните думи са още по-ценни като се има поради, че тя се отнасяла негативно към " стареца ".
Близостта с царското семейство – Респутин наричал царицата " мама ", а царя – " баща " – не е могла да не повлияе на държанието на полуграмотния сибирски мужик.
Както написа в книгата си " Григорий Распутин-Новия ", историкът и литературовед Алексей Варламов, той почнал да се хвали с връзките си в Зимния замък, да бъде протеже на всевъзможни просители, които той приемал в огромната си квартира в центъра на столицата.
Распутин изслушвал молбите им, стараел се да не отхвърля на никого, давал пари, в случай че му желали, звънял на някого от държавното управление, в случай че преценявал, че е належащо, без да се тормози.
Варламов цитира следния случай: Распутин позвънил във външното министерство и заповядал на чиновника, вдигнал телефона, " да извика Альошата, оня, министъра ". Старецът имал поради Алексей Хвостов, началник на Министерството на външните работи през 1915-1916 година.
Към 1910-1911 година Распутин живеел надалеч не по метод, който подхождал на облика на проповедника, с който той се появил в Петербург.
Из столицата се носели упорити клюки за пиянството му, разврата и неговото безпътие, както и за неговите качества да хипнотизира представителките на слабия пол. Когато го упреквали за това, той се оправдавал, заявявайки, че дамите сами се стремят да бъдат близки с него, и твърдял, че единствено посредством прегрешението може да се познае благодатта. Носели се клюки, че Распутин бил талантлив като магаре и имал полов вкус като разгонен нерез.
Най-голям резонанс обаче получили слуховете за връзките му с царицата. В Русия се заговорило, че " Гришката " живее с императрицата и дъщерите ѝ.
" Имам покой в душата си, единствено когато ти, учителю, си към мен, а аз целувам твоите ръце и склонявам глава на блажените ти рамене ", се споделя в едно от същинските писма на Александра Фьодоровна до Распутин, които били отпечатани на хектограф и се разпространявали в края на 1911 година из Петербург. По думите на премиера Владимир Коковцов писмата " даваха мотив за най-възмутителни злословия ", въпреки да били " всъщност демонстрация на мистичното въодушевление [на царицата] ".
Писмата били разгласени от ограничения от нравствен ранг духовник Илиодор, който, както се предполагало, ги получил от Распутин. Илиодор изначало бил под въздействието на " стареца ", а след това станал един от най-злите му врагове и издал книгата за него, озаглавена " Светия демон ". Скоро след абсурда с писмата един от депутатите в Държавната дума направил публично питане до управляващите за Распутин и името на " стареца " било разнесено от вестниците по цялата страна. На престижа на монархията бил нанесен още един удар.
Аристокрацията в Санкт Петербург ненапълно проумява интригите му и гледала с отрицание на засилващата се мощност на монаха, която става още по-голяма с разразяването на Първата Световна война, а след това - и с приемането на неприятен за Русия неин поврат.
Владетелите без доста задръжки желаят препоръките на Распутин и търсят от него духовна поддръжка, споделяйки по отношение на това редица поверителни сведения.
Възниква придвижване за ликвидирането му, изначало посредством легални и полу-легални средства. Но откакто не съумяват да се отърват от любимеца по формален път, част от дворяните се вземат решение да рискуват със скрит план за убийството му.
Развръзката настъпила на 16 декември (29 декември нов стил)
в дома на родственика на царя княз Феликс Юсупов, който станал уредник на заговора в името на спасението на престижа на царуващата фамилия.
На 16 декември 1916 година Распутин е поканен от княз Феликс Юсупов да посети двореца му на канала Мойка, където монахът е токсичен посредством вино и кексчета съдържащи цианкалий. Когато видели, че отровата не му работи, князът взел револвер, с който прострелял Распутин в гърдите. Той паднал и Юсупов го сметнал за мъртъв. Качил се при съучастниците си, с цел да обмислят по какъв начин да се отърват от натрупа.
Обаче Распутин се оказал жив и към момента задоволително витален с цел да нападне на собствен ред Юсупов, когато той се върнал в подземието.
След яростна битка, князът се изплъзнал, сграбчил револвера и още веднъж стрелял, този път и в главата. Овързаният мъртвец на монаха по-късно бил хвърлен в река Нева.
Съществува версия, че той и тогава не е бил мъртъв, а е умрял чак в реката, където в действителност се е удавил.
Изглежда това умозаключение е било резултат от проучване на натрупа на Распутин, който след изваждането му от водата бил заровен, направено по времето на възглавилия Русия по време на Февруарската гражданска война министър председател Александър Керенски (отначало единствено министър в държавните управления на Георги Лвов)
Той подрежда на военачалник Корнилов да изрови и изгори натрупа на Распутин в пещите на Политехническия институт. Това е направено в нощта на 10 против 11 март 1917 година
Два месеца след гибелта на Распутин монархията в Русия била свалена. Низвергнатите Александра и Николай Романови дружно с децата си първо били изпратени в Сибир (по пътя те минали край селото, където живеел Распутин), а по-късно дружно с прислугата били разстреляни в мазето на един дом в Екатеринбург. След разстрела у членовете на царското семейство били открити 57 икони, три от които били подарени от Распутин.
Малко прочут факт е, че след Февруарската гражданска война в Русия министър председателят Александър Керенски подрежда на ген. Корнилов да изрови и изгори натрупа на Распутин в пещите на Политехническия институт. Това е направено в нощта на 10 против 11 март 1917 г.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ