На 30 април Църквата почита св. апостол Яков Зеведеев, св.

На 30 април Църквата уважава св. деятел Яков Зеведеев, св. Донат, свещеник Еврийски, св. Игнатий, свещеник Кавказки.

Св. Яков 

Свети Яков е един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. Брат е на обичания Христов възпитаник св. ап. и евангелист Йоан Богослов. Двамата братя се родили и израснали в благочестиво юдейско семейство. Баща им се казвал Зеведей. За него в свещените книги на Новия Завет не намираме никакви сведения. Споменато е единствено името му. От евангелията узнаваме, че тяхната майка, Саломия, била една от първите дами, които повярвали в Христа. Тя постоянно придружавала Спасителя по време на Неговите пътувания из Палестина и Му пособия с материални средства. Тя е била свидетелка на кръстните премеждия, гибелта и погребението на Христа. Тя е била в групата на дамите мироносици, които – съгласно тогавашния бит – в първия ден на седмицата (неделя) отишли рано на гроба, с цел да помажат с аромати тялото Му.

Както Зеведей, по този начин и неговите синове Яков и Йоан били по поминък риболовци. Семейството е било заможно. Св. евангелист Марк оповестява, че Зеведей освен имал личен рибарски транспортен съд, само че употребявал и наемни работници-рибари, надничари. Зеведей и Саломия възпитавали своите синове в духа на праотеческата религия и благочестие. Те ги срещнали с античните пророчества за обещания от Бога Месия-Спасител. Цялото семейство живяло с пламенна вяра за това плодородно време, когато в света ще се яви Този Спасител на всички нации. По този метод Зеведеевите синове били подготвени да станат възпитаници и сътрудници на Иисус Христос.

Веднъж Иисус Христос минавал по брега на Генисаретското езеро и видял Яков и Йоан да кърпят мрежите в кораба. Той ги повикал да вървят след Него. Те, като оставили татко си Зеведей и надничарите в кораба, тръгнали след Спасителя. От това време те прекратили досегашния си поминък и неразделно Го придружавали през всичкото време на Неговата проповедническа активност. Като възпитаници на Иисуса Христа Яков и Йоан показали особена обвързаност и обич към Него, похвално старание в делото на проповедта и непоколебима религия в Неговото божествено достолепие. Затова дружно със св. ап. Петър те станали най-приближени Негови възпитаници и се удостоили да станат очевидци на най-важните събития от Неговия живот и от Неговата активност. Те тримата участвали при възкресяването на дъщерята на Иаир, били очевидци на Христовото преображение, следили душевните премеждия на Спасителя в Гетиманската градина. Заради непоколебимата им религия и похвалното им старание Господ нарекъл Зеведеевите синове " Воанергес ", т. е. синове на гърма.

В свещените книги на Новия Завет не намираме сведения за живота и активността на деятел Яков след възнесението на Иисус Христос. Единственото известие, което намираме в книгата „ Деяния на светите “ апостоли, приказва за неговата мъченическа гибел, като бил посечен с меч. Това станало през времето на Ирод Агрипа I през 44 година Ап. Яков Зеведеев е първият страдалец за вярата от цифрата на дванадесетте апостоли.

Преданието, че св. ап. Яков е проповядвал в Испания, не може да се одобри за правилно, тъй като то опонира на сведенията за живота му в Новия Завет. Но светите му мощи по някое време били пренесени в Испания и през днешния ден испанците почитат св. ап. Яков като собствен настойник.

Св. Игнатий 

Св. Игнатий се родил през 1807 година в Русия в дворянско семейство. Още от дребен проявявал податливост към духовния живот, само че по гледище на татко си приключил военното инженерното учебно заведение в Санкт Петербург. Четейки творенията на светите отци, юношата се убедил в относителността и безполезността за безконечния живот на светските науки и решил да стане духовник. След запознанството си с Оптинския дъртак Лъв (Наголкин), желанието му укрепнало.

Завършил учебното заведение през 1826 година с чин поручик, само че още на идната година постъпил в манастир. Близо четири години бил послушник, а през 1831 приел отшелнически постриг. Месец по-късно бил ръкоположен за йеромонах и подложен за свещеник на манастир. По-късно дълги години (1834-1857 г). св. Игнатий бил настоятел на Троице-Сергиевата пустиня покрай Санкт Петербург в архимандритски ранг, а през 1857 година бил хиротонисан за свещеник с катедра в гр. Ставропол. По лична молба, заради болест, напуснал епископския пост и се отдръпнал в манастир, където и умрял в 1867 година.

Към лика на светците св. Игнатий е присъединен от Руската Православна Църква през 1988 година. В същата година мощите му били пренесени в Ярославския Толгски манастир, където почиват и до през днешния ден.

Св. Игнатий Брянчанинов бил деятелен преподавател на монасите и с целия си живот бил образец на неустрашимост, на битка със пристрастеностите и скърбите. Оставил голямо богословско и аскетическо творчество. Съчиненията му, издадени още приживе, притеглят с дълбокото познаване на Свещеното Писание и на творбите на Светите Отци на Църквата, осмислени креативен съгласно с духовните потребности на съвременността. Сред тях са сборниците " Аскетически опити ", " Аскетическа проповед ", " Принос към актуалното монашество ", " Отечник " (сборник с мисли и образци от живота на античното монашество), " Понятие за ересите и разкола ", " Християнският овчар и християнинът-художник ", " Слово за индивида ", " Слово за гибелта " и други, от дълго време приети за типичен творби на православното богословие.