Шеф Лео Бианки влиза в кухнята на Приморец за специална вечер в Бургас
На 30.04. Лео Бианки се завръща „ вкъщи “ с гурме вечеря в " Приморец ", в която домашният усет и достоверните италиански артикули срещат финеса на Мишлен техниките
През 1994 година едно италианско момче от Анкона идва в Бургас, без да подозира, че този безоблачен град ще се трансформира в неговия „ първи дом “ в България и трамплин към националната популярност. Днес, след стотици награди, хиляди поднесени чинии в известните си обекти Leo’s Pizza & Trattoria и авторитетното място в журито на MasterChef, началник Лео Бианки се завръща там, откъдето стартира всичко.
На 30 април 2026 година (четвъртък) емблематичният Гранд Хотел и СПА Приморец ще бъде сцена на едно неизмеримо кулинарно събитие - Гурме вечеря с началник Лео Бианки. Вечерта няма да бъде просто проява на умения, а прочувствен мост сред загатна за препоръчаната с любов първа лъжичка италианско джелато в Морската градина и изтънчените техники, усвоени в уъркшопи при носители на звезди Мишлен.
Гостите ще имат привилегията да опитат артикули със предпазен генезис, импортирани персонално от Лео особено за случая — от дивата мида на Адриатика, през именития шамфъстък от Бронте, до доста любопитното вариво чичеркия, за което ще опише повече на своите посетители в “Приморец ”. Ето какво показа обичаният на бургазлии италианец преди събитието:
- Вече повече от три десетилетия сте в България. Какво Ви задържа тук и Ви оказа помощ да изберете нашата страна пред родната Италия за собствен дом и бизнес?
- Преди всичко към този момент мога да назовавам България мой първи дом - тъй като съвсем половин живот съм живял тук и най-мъдрите ми години са тук. Мога да кажа и го споделям доста постоянно, че тя ми е дала доста и съм доста признателен на тази страна. Ако не беше България, несъмнено щях още да съм барман, сервитьор или просто да продавам храна в заведение и да съм елементарен междинен италианец. В моя случай не става дума единствено за шанс. Благодарение на жена ми, на мотивацията и на желанието ми за работа улучих точния миг да се развия, тъй като през днешния ден нещата са напълно разнообразни от 1992 година, когато пристигнах за първи път в България. Сега към този момент не можеш да импровизираш.Тогава можеше един елементарен човек да опита, а в този момент би трябвало да си експерт в своя отрасъл. Затова може би там съм имал малко повече шанс - че съм хванал точното време, когато да си опитам шанса в чужбина.
- За доста бургазлии Вие постоянно ще бъдете 'нашето момче' поради годините, прекарани тук с първия Ви ресторант в Морската градина. Какво е чувството да се върнете в Бургас не просто като посетител, а още веднъж в кухнята, и то в емблематичния " Приморец ".
- Преди всичко, доста почитам Бургас и местата, където съм бил. Всеки път, когато пристигам в Бургас, постоянно минавам да опитам храната на моите някогашни заведения за хранене, по този начин да изживея малко мемоари от моите доста прелестни години в Бургас. Той наподобява на моя роден град Анкона - има пристанище, има аерогара, има море. Бургас ми липсва същински поради обстоятелството, че е най-слънчевия град, а знаем доста добре, че слънцето дава позитивизъм. За “Приморец ” мога да кажа, че помня чудесно по кое време отвори. Аз бях доста сюрпризиран, тъй като за мен това е може би най-хубавият хотел в Бургас. Като го гледах си мислех, какъв брой ми се желае аз да имам едно парче от него - несъмнено - ресторанта. Има ужасно местонахождение, панорама - и е до плажа. Когато идваме в Бургас, в случай че не съм някъде другаде на посетители, мястото, където отсядаме е “Приморец ” - тъй като е прелестно, елегантно и несъмнено, не на последно място - леглата са големи и доста комфортни.
- В менюто, което ще визиите нa 30.04. в “Приморец ” виждаме артикули със предпазен генезис – миди от Адриатика, ботарга от Сардиния и шамфъстък от Бронте, Сицилия. Това ли е Вашата персонална „ кулинарна карта “ на Италия, която желаете да визиите?
- Идеята е на първо място да предложа артикули, които не се оферират в магазините в България - като истинска ботарга от Сардиния, която лятото си набирам оттова. Понякога в заведенията за хранене написа примерно “шамфъстък от Бронте ”, а действително е от друга страна. Аз диря същинския артикул. Работя със сладкарница в Бронте, откъдето зареждаме шамфъстък за моите заведения за хранене - и той в действителност е доста друг. Идеята е да сме малко по-различни, не споделям от другите готвачи, тъй като в България съвсем няма италиански готвачи, само че да се разграничаваме от елементарните псевдо-италиански заведения за хранене, т.е. да се вижда разликата. Просто използваме неща, които клиентите могат да хапнат единствено в градовете, откъдето идва този артикул. И ние, тук в България, имаме шанса, че не е като в Италия - всяка област да работи със своите артикули. Което отново е добре - тъй като това се споделя километър нула, т.е. това което взимам, го взимам от моят град, от моето село и така нататък Ние тук в България имаме опция да взимаме ботарга от Сардиния, шамфъстък от Бронте, Сицилия, други артикули от моята област Марке (родният град на Лео - Анкона, е столица на регион Марке - бел.ред.) - като варивото чичеркия, което гостите на моята вечеря в “Приморец ” ще опитат. Сигурен съм, че до момента не са го вкусвали, тъй като не се намира елементарно и в Италия. С такива артикули работя и всеки, който пристигна, ще може да опита разнообразни области на Италия в едно меню.
- Как стигате по сходни забавни артикули като чичеркия и по какъв начин ги одобряват хората?
- Ще обясня на гостите на “Приморец ” какво е чичеркия. Наистина е доста забавно. Това е един от “бедните ” артикули, които стартират да стават доста съвременни в Италия. Може да се яде по друг метод - като нормално вариво, а ние ще го създадем по доста забавен начин - кремаво, с морски артикули. Те апропо са поръчани също особено за тази вечеря - да вземем за пример италиански миди вонголе. В България ги импортирам единствено аз, като в тази ситуация са особено за вечерята в “Приморец ”. Идват от Адриатическо море и се споделят Lupino di Mare. Това е дива мида и просто има такива тънкости, които са забавни. Някой може да усети, че е малко друго, необичайно, само че ние италианците обичаме комбинации като пъпеш с прошуто крудо примерно. Докато не пробваш, няма по какъв начин да схванеш какъв брой е вкусно. Това е наклонност - да има такива артикули - от море, планина, диви и така нататък, които да си сътрудничат. Просто хората да отворят усещанията си и да опитат. Не всеки може да хареса сходен 360 градуса отворен метод, само че уповавам се, че най-малко ще изненадам хората с артикули, които в никакъв случай не са опитвали.
- Днес името Ви е бранд, асоцииран с качество – от известните обекти Leo’s Pizza & Trattoria до новаторската идея Leo’s Pasta. Как успявате да поддържате италианския стандарт в България към този момент толкоз години и кое е най-голямото предизвикателство пред един италиански бизнесмен тук през 2026 година?
- Първо, аз постоянно споделям това, което е доста значимо и виждам, че в действителност е рецепта за триумф. Имам разнообразни заведения, друго меню в цяла България, само че мисля, че в случай че не си ти на място, персонално като готвач, би трябвало да имаш хубави качествени и скъпи артикули. Защото, в случай че използваш такива, само че готвача не е толкоз ОК, отново храната бива. Не споделям, че е страхотна, само че става. Но в случай че използваш евтини некачествени артикули и личния състав не е ОК, храната е ужасна. Така че първата стъпка е да имаш в действителност оптимално качествени артикули. Второто, което също виждам, е че в България сега, приказваме за огромните градове, хората схващат от храна - много пътуват и към този момент условията са разнообразни. За да им отговоря, употребявам оптимално висококачествени артикули от Италия, които на други места в България ги няма - и това се приема доста добре.
- Ако сравните Лео от времето на първия си ресторант в Бургас и днешния Лео, който показва гурме меню в 'Приморец' – коя е най-голямата смяна в кулинарната Ви философия?
- Благодарение на татко ми, ние сме семейство, което готви домашна храна. Аз не преставам да държа на това в моите заведения за хранене. Освен, че сме взели стотина награди, постоянно сме крепко стъпили на земята и държим да сме тратория - т.е. на български механа. Какво значи това? Че гурме храната не ми е приоритет, тъй като не постоянно са вкусни нещата и надлежно не харесват всеобщо на хората. Предпочитам да има повече вкусна храна, в сравнение с хубост. Но когато върша участия из България, както в “Приморец ”, желая да играя и с fine dine концепцията за изискана кухня, да стане малко по-елегантно. Затова отивам на уъркшопи на лектори със звезди Мишлен в Италия. Говоря за курсове примерно за ризото, за дизайн на паница, мудна температура и всичко, което е належащо на един готвач просто да се научи. Използвам тези неща в заведенията за хранене, само че оптимално при такива участия като вечерята в “Приморец. ”
- Моля, споделете някоя занимателна или трогателна преживелица от времето, когато живеехте в Бургас, която и до през днешния ден разказвате на приятелите си?
- Това, което помня доста добре, е по какъв начин татко ми взе решение да купи витрина за 22 усета сладолед. И аз му споделих, че в Бургас има единствено два усета - шоколад и ванилия, да не е прекомерно 22 усета? Дали българите са подготвени? Той ми сподели, че е сигурен и ще станем огромен шлагер. И помня доста добре тогава - в Гранд Италия, която беше до “Нептун ”, не първият ни ресторант, само че този с максимален оборот с съвсем 700 пици дневно - там изкарахме тази витрина лятото и тя беше като витрина на Гучи. Просто хората единствено гледаха и питаха какво е. Казахме си, че с цел да ги научим да хапват нещо ново, първо би трябвало да опитат. Затова с пластмасови лъжички за сладолед започнахме да даваме на всички, който каквото желае да опитва. За нас беше огромна наслада, тъй като лицата им бяха, нали знаеш, като опиташ, примерно лимон, той е кисел, само че в това време е толкоз вкусно, че гледаш с необятно отворени очи и си казваш, че сходно нещо в никакъв случай не си опитвал. А имахме в действителност доста разнообразни усети. И в действителност това беше една от най-големите изненади за мен - че татко ми хвана точния миг и метод.
- Какво бихте споделили на гостите, които ще седнат на Вашата маса на 30 април?
- Искам да поканя всички бургазлии, които ме познават, да изживеем още една прелестна вечер дружно. Преди няколко години тъкмо в “Приморец ” имахме сходно събитие с хората, които са били част от моите заведения. И с тях съм сядал на маса и съм приказвал много и това е най-хубавото - тъй като всяка една храна е спомен. Върнахме се към хубавите времена дружно. Затова, просто елате да се забележим още веднъж, да опитате моята италианска кухня и несъмнено, да си поговорим за тези споделени моменти в предишното и да създадем нови.
—
Готови ли сте да се потопите в дебрите на италианската кулинария с умел гид, който ще предложи на небцето ви специфични артикули и усети?
Запазете своето място за Ексклузивната вечер с началник Лео Бианки в Гранд хотел и СПА Приморец на 30.04.2026 година на 056 8 12345 или.
Кувертът е на цена 59 евро/гост.
През 1994 година едно италианско момче от Анкона идва в Бургас, без да подозира, че този безоблачен град ще се трансформира в неговия „ първи дом “ в България и трамплин към националната популярност. Днес, след стотици награди, хиляди поднесени чинии в известните си обекти Leo’s Pizza & Trattoria и авторитетното място в журито на MasterChef, началник Лео Бианки се завръща там, откъдето стартира всичко.
На 30 април 2026 година (четвъртък) емблематичният Гранд Хотел и СПА Приморец ще бъде сцена на едно неизмеримо кулинарно събитие - Гурме вечеря с началник Лео Бианки. Вечерта няма да бъде просто проява на умения, а прочувствен мост сред загатна за препоръчаната с любов първа лъжичка италианско джелато в Морската градина и изтънчените техники, усвоени в уъркшопи при носители на звезди Мишлен.
Гостите ще имат привилегията да опитат артикули със предпазен генезис, импортирани персонално от Лео особено за случая — от дивата мида на Адриатика, през именития шамфъстък от Бронте, до доста любопитното вариво чичеркия, за което ще опише повече на своите посетители в “Приморец ”. Ето какво показа обичаният на бургазлии италианец преди събитието:
- Вече повече от три десетилетия сте в България. Какво Ви задържа тук и Ви оказа помощ да изберете нашата страна пред родната Италия за собствен дом и бизнес?
- Преди всичко към този момент мога да назовавам България мой първи дом - тъй като съвсем половин живот съм живял тук и най-мъдрите ми години са тук. Мога да кажа и го споделям доста постоянно, че тя ми е дала доста и съм доста признателен на тази страна. Ако не беше България, несъмнено щях още да съм барман, сервитьор или просто да продавам храна в заведение и да съм елементарен междинен италианец. В моя случай не става дума единствено за шанс. Благодарение на жена ми, на мотивацията и на желанието ми за работа улучих точния миг да се развия, тъй като през днешния ден нещата са напълно разнообразни от 1992 година, когато пристигнах за първи път в България. Сега към този момент не можеш да импровизираш.Тогава можеше един елементарен човек да опита, а в този момент би трябвало да си експерт в своя отрасъл. Затова може би там съм имал малко повече шанс - че съм хванал точното време, когато да си опитам шанса в чужбина.
- За доста бургазлии Вие постоянно ще бъдете 'нашето момче' поради годините, прекарани тук с първия Ви ресторант в Морската градина. Какво е чувството да се върнете в Бургас не просто като посетител, а още веднъж в кухнята, и то в емблематичния " Приморец ".
- Преди всичко, доста почитам Бургас и местата, където съм бил. Всеки път, когато пристигам в Бургас, постоянно минавам да опитам храната на моите някогашни заведения за хранене, по този начин да изживея малко мемоари от моите доста прелестни години в Бургас. Той наподобява на моя роден град Анкона - има пристанище, има аерогара, има море. Бургас ми липсва същински поради обстоятелството, че е най-слънчевия град, а знаем доста добре, че слънцето дава позитивизъм. За “Приморец ” мога да кажа, че помня чудесно по кое време отвори. Аз бях доста сюрпризиран, тъй като за мен това е може би най-хубавият хотел в Бургас. Като го гледах си мислех, какъв брой ми се желае аз да имам едно парче от него - несъмнено - ресторанта. Има ужасно местонахождение, панорама - и е до плажа. Когато идваме в Бургас, в случай че не съм някъде другаде на посетители, мястото, където отсядаме е “Приморец ” - тъй като е прелестно, елегантно и несъмнено, не на последно място - леглата са големи и доста комфортни.
- В менюто, което ще визиите нa 30.04. в “Приморец ” виждаме артикули със предпазен генезис – миди от Адриатика, ботарга от Сардиния и шамфъстък от Бронте, Сицилия. Това ли е Вашата персонална „ кулинарна карта “ на Италия, която желаете да визиите?
- Идеята е на първо място да предложа артикули, които не се оферират в магазините в България - като истинска ботарга от Сардиния, която лятото си набирам оттова. Понякога в заведенията за хранене написа примерно “шамфъстък от Бронте ”, а действително е от друга страна. Аз диря същинския артикул. Работя със сладкарница в Бронте, откъдето зареждаме шамфъстък за моите заведения за хранене - и той в действителност е доста друг. Идеята е да сме малко по-различни, не споделям от другите готвачи, тъй като в България съвсем няма италиански готвачи, само че да се разграничаваме от елементарните псевдо-италиански заведения за хранене, т.е. да се вижда разликата. Просто използваме неща, които клиентите могат да хапнат единствено в градовете, откъдето идва този артикул. И ние, тук в България, имаме шанса, че не е като в Италия - всяка област да работи със своите артикули. Което отново е добре - тъй като това се споделя километър нула, т.е. това което взимам, го взимам от моят град, от моето село и така нататък Ние тук в България имаме опция да взимаме ботарга от Сардиния, шамфъстък от Бронте, Сицилия, други артикули от моята област Марке (родният град на Лео - Анкона, е столица на регион Марке - бел.ред.) - като варивото чичеркия, което гостите на моята вечеря в “Приморец ” ще опитат. Сигурен съм, че до момента не са го вкусвали, тъй като не се намира елементарно и в Италия. С такива артикули работя и всеки, който пристигна, ще може да опита разнообразни области на Италия в едно меню.
- Как стигате по сходни забавни артикули като чичеркия и по какъв начин ги одобряват хората?
- Ще обясня на гостите на “Приморец ” какво е чичеркия. Наистина е доста забавно. Това е един от “бедните ” артикули, които стартират да стават доста съвременни в Италия. Може да се яде по друг метод - като нормално вариво, а ние ще го създадем по доста забавен начин - кремаво, с морски артикули. Те апропо са поръчани също особено за тази вечеря - да вземем за пример италиански миди вонголе. В България ги импортирам единствено аз, като в тази ситуация са особено за вечерята в “Приморец ”. Идват от Адриатическо море и се споделят Lupino di Mare. Това е дива мида и просто има такива тънкости, които са забавни. Някой може да усети, че е малко друго, необичайно, само че ние италианците обичаме комбинации като пъпеш с прошуто крудо примерно. Докато не пробваш, няма по какъв начин да схванеш какъв брой е вкусно. Това е наклонност - да има такива артикули - от море, планина, диви и така нататък, които да си сътрудничат. Просто хората да отворят усещанията си и да опитат. Не всеки може да хареса сходен 360 градуса отворен метод, само че уповавам се, че най-малко ще изненадам хората с артикули, които в никакъв случай не са опитвали.
- Днес името Ви е бранд, асоцииран с качество – от известните обекти Leo’s Pizza & Trattoria до новаторската идея Leo’s Pasta. Как успявате да поддържате италианския стандарт в България към този момент толкоз години и кое е най-голямото предизвикателство пред един италиански бизнесмен тук през 2026 година?
- Първо, аз постоянно споделям това, което е доста значимо и виждам, че в действителност е рецепта за триумф. Имам разнообразни заведения, друго меню в цяла България, само че мисля, че в случай че не си ти на място, персонално като готвач, би трябвало да имаш хубави качествени и скъпи артикули. Защото, в случай че използваш такива, само че готвача не е толкоз ОК, отново храната бива. Не споделям, че е страхотна, само че става. Но в случай че използваш евтини некачествени артикули и личния състав не е ОК, храната е ужасна. Така че първата стъпка е да имаш в действителност оптимално качествени артикули. Второто, което също виждам, е че в България сега, приказваме за огромните градове, хората схващат от храна - много пътуват и към този момент условията са разнообразни. За да им отговоря, употребявам оптимално висококачествени артикули от Италия, които на други места в България ги няма - и това се приема доста добре.
- Ако сравните Лео от времето на първия си ресторант в Бургас и днешния Лео, който показва гурме меню в 'Приморец' – коя е най-голямата смяна в кулинарната Ви философия?
- Благодарение на татко ми, ние сме семейство, което готви домашна храна. Аз не преставам да държа на това в моите заведения за хранене. Освен, че сме взели стотина награди, постоянно сме крепко стъпили на земята и държим да сме тратория - т.е. на български механа. Какво значи това? Че гурме храната не ми е приоритет, тъй като не постоянно са вкусни нещата и надлежно не харесват всеобщо на хората. Предпочитам да има повече вкусна храна, в сравнение с хубост. Но когато върша участия из България, както в “Приморец ”, желая да играя и с fine dine концепцията за изискана кухня, да стане малко по-елегантно. Затова отивам на уъркшопи на лектори със звезди Мишлен в Италия. Говоря за курсове примерно за ризото, за дизайн на паница, мудна температура и всичко, което е належащо на един готвач просто да се научи. Използвам тези неща в заведенията за хранене, само че оптимално при такива участия като вечерята в “Приморец. ”
- Моля, споделете някоя занимателна или трогателна преживелица от времето, когато живеехте в Бургас, която и до през днешния ден разказвате на приятелите си?
- Това, което помня доста добре, е по какъв начин татко ми взе решение да купи витрина за 22 усета сладолед. И аз му споделих, че в Бургас има единствено два усета - шоколад и ванилия, да не е прекомерно 22 усета? Дали българите са подготвени? Той ми сподели, че е сигурен и ще станем огромен шлагер. И помня доста добре тогава - в Гранд Италия, която беше до “Нептун ”, не първият ни ресторант, само че този с максимален оборот с съвсем 700 пици дневно - там изкарахме тази витрина лятото и тя беше като витрина на Гучи. Просто хората единствено гледаха и питаха какво е. Казахме си, че с цел да ги научим да хапват нещо ново, първо би трябвало да опитат. Затова с пластмасови лъжички за сладолед започнахме да даваме на всички, който каквото желае да опитва. За нас беше огромна наслада, тъй като лицата им бяха, нали знаеш, като опиташ, примерно лимон, той е кисел, само че в това време е толкоз вкусно, че гледаш с необятно отворени очи и си казваш, че сходно нещо в никакъв случай не си опитвал. А имахме в действителност доста разнообразни усети. И в действителност това беше една от най-големите изненади за мен - че татко ми хвана точния миг и метод.
- Какво бихте споделили на гостите, които ще седнат на Вашата маса на 30 април?
- Искам да поканя всички бургазлии, които ме познават, да изживеем още една прелестна вечер дружно. Преди няколко години тъкмо в “Приморец ” имахме сходно събитие с хората, които са били част от моите заведения. И с тях съм сядал на маса и съм приказвал много и това е най-хубавото - тъй като всяка една храна е спомен. Върнахме се към хубавите времена дружно. Затова, просто елате да се забележим още веднъж, да опитате моята италианска кухня и несъмнено, да си поговорим за тези споделени моменти в предишното и да създадем нови.
—
Готови ли сте да се потопите в дебрите на италианската кулинария с умел гид, който ще предложи на небцето ви специфични артикули и усети?
Запазете своето място за Ексклузивната вечер с началник Лео Бианки в Гранд хотел и СПА Приморец на 30.04.2026 година на 056 8 12345 или.
Кувертът е на цена 59 евро/гост.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ