Днес Земята достига най-отдалечената си точка от Слънцето
На 3 юли 2025 година в 22:54 ч. българско време Земята публично ще доближи най-отдалечената си точка от Слънцето за тази година. Това се назовава афелий. Орбитата на нашата планета е съвсем кръгова, само че не напълно – тя е елипса, по тази причина Земята се доближава и отдалечава от Слънцето, до момента в който обикаля към него. Най-близката точка, наречена перихелий, настава в първите дни на януари. Следващият перихелий ще бъде на 3 януари 2026 г, написа.
В момента на афелий дистанцията от центъра на Земята до центъра на Слънцето ще бъде 152 087 738 километра. В най-близката си точка Земята е почти с 5,1 милиона километра по-близо до Слънцето, което значи, че планетата получава с 6,8% повече слънчева радиация през януари, в сравнение с ще получи на следващия ден.
Planet Earth has reached a milestone today, July 3, 2025, as it swinged out to aphelion, or, our most distant point from the Sun.
— #BigDiscoveries (@Big_Discoveries)
Ако сме по-далеч от Слънцето, за какво е лято?
Съвпадението, че афелий и перихелий са толкоз покрай слънцестоенето или началото на годината, е изцяло инцидентно. Те нямат нищо общо със сезоните. Сезоните се дефинират от наклона на Земята.
В момента Северното полукълбо е наклонено към Слънцето, по тази причина тук е лято, а в Южното полукълбо е зима. След шест месеца Южното полукълбо ще бъде обърнато към Слънцето и там ще е лято, до момента в който на север ще е зима.
Съществуват циклични процеси, които изместват точната дата и час на афелий и перихелий. Това изместване е към един ден на всеки 58 години и е непрекъснато. По-малките вариации, както и нуждата от високосна година, водят до разлика от няколко дни всяка година.
July 3 - the Earth is at its greatest distance from the sun. It's summer because of the tilt of the earth which is toward the sun in the Northern Hemisphere
— Mike Buresh (@MikeFirstAlert)
В края на XIX век Нова година съвпадала с перихелия. През средата на XIII век слънцестоенето се е случвало в тези два специфични дни.
Формата на земната орбита не е непрекъсната
Причината за тези промени е финото гравитационно влияние на Юпитер и Сатурн върху нашата планета. В продължение на стотици хиляди години орбитата на Земята минава от леко елиптична до съвсем кръгова. В момента орбитата е най-близо до кръг. Това е един от циклите на Миланкович.
Интересното е, че до момента в който формата на орбитата се трансформира, заради законите на гравитацията дължината на годината не се променя. Орбитата просто става по-сплескана, тъй че напролет и есента Земята е по-близо до Слънцето, в сравнение с е в този момент.
Въпреки това орбитата въздейства на сезоните по необикновен метод – върху тяхната дълготрайност . Астрономически сезоните се дефинират от това през кой квадрант на орбитата минава планетата. Колкото по-кръгова е орбитата, толкоз по-близка е продължителността на сезоните. В момента лятото в Северното полукълбо е с 4,66 дни по-дълго от зимата, а пролетта е с 2,9 дни по-дълга от есента.
В момента на афелий дистанцията от центъра на Земята до центъра на Слънцето ще бъде 152 087 738 километра. В най-близката си точка Земята е почти с 5,1 милиона километра по-близо до Слънцето, което значи, че планетата получава с 6,8% повече слънчева радиация през януари, в сравнение с ще получи на следващия ден.
Planet Earth has reached a milestone today, July 3, 2025, as it swinged out to aphelion, or, our most distant point from the Sun.
— #BigDiscoveries (@Big_Discoveries)
Ако сме по-далеч от Слънцето, за какво е лято?
Съвпадението, че афелий и перихелий са толкоз покрай слънцестоенето или началото на годината, е изцяло инцидентно. Те нямат нищо общо със сезоните. Сезоните се дефинират от наклона на Земята.
В момента Северното полукълбо е наклонено към Слънцето, по тази причина тук е лято, а в Южното полукълбо е зима. След шест месеца Южното полукълбо ще бъде обърнато към Слънцето и там ще е лято, до момента в който на север ще е зима.
Съществуват циклични процеси, които изместват точната дата и час на афелий и перихелий. Това изместване е към един ден на всеки 58 години и е непрекъснато. По-малките вариации, както и нуждата от високосна година, водят до разлика от няколко дни всяка година.
July 3 - the Earth is at its greatest distance from the sun. It's summer because of the tilt of the earth which is toward the sun in the Northern Hemisphere
— Mike Buresh (@MikeFirstAlert)
В края на XIX век Нова година съвпадала с перихелия. През средата на XIII век слънцестоенето се е случвало в тези два специфични дни.
Формата на земната орбита не е непрекъсната
Причината за тези промени е финото гравитационно влияние на Юпитер и Сатурн върху нашата планета. В продължение на стотици хиляди години орбитата на Земята минава от леко елиптична до съвсем кръгова. В момента орбитата е най-близо до кръг. Това е един от циклите на Миланкович.
Интересното е, че до момента в който формата на орбитата се трансформира, заради законите на гравитацията дължината на годината не се променя. Орбитата просто става по-сплескана, тъй че напролет и есента Земята е по-близо до Слънцето, в сравнение с е в този момент.
Въпреки това орбитата въздейства на сезоните по необикновен метод – върху тяхната дълготрайност . Астрономически сезоните се дефинират от това през кой квадрант на орбитата минава планетата. Колкото по-кръгова е орбитата, толкоз по-близка е продължителността на сезоните. В момента лятото в Северното полукълбо е с 4,66 дни по-дълго от зимата, а пролетта е с 2,9 дни по-дълга от есента.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ