На 3 януари 1892 година започва животът на Джон Роналд

На 3 януари 1892 година стартира животът на Джон Роналд Руел Толкин.
Една вечер, до момента в който ревизира студентски съчинения, попада на празен лист. Импулсивно го хваща и написва: „ В една дупка в земята живееше хобит. “ Така стартира животът в Средната земя.
Мнозина откриватели смятат, че Толкин основава жанра фентъзи - над девет десети от творбите в този род употребяват тематики, облици или детайли, основани или разпространявани в неговия митологичен свят.
Концепцията за Пръстена може да бъде отнесена към концепцията за безспорната власт въобще и възгледа, че в случай че някой търси да придобие власт върху света, колкото и чист да е, най-после неизбежно ще бъде безнравствен от нея.

На този свят има положително. И си коства да се бориш за него.

Хладният разсъдък не трябва да възпира благородните каузи.

Широкият свят ви обкръжава - можете да се оградите от него, само че оградите ви не ще го удържат.

Не всеки, който скита е загубен.

И в действителност, който търси, нормално намира, въпреки и не постоянно тъкмо това, което е търсил.

Онзи, що бяга от участта си, може някой ден да открие, че единствено е избрал по-пряка пътека.

Не ни е обещано да избираме времената, в които да живеем. Можем единствено да избираме по какъв начин да живеем във времето, което ни е избрало.

Често се постанова да бъде така, когато над щастието натегне опасност - някой би трябвало да се откаже от него, да го загуби, с цел да го запазят останалите.

От дълбока вода се измъкнахте. Дребна загуба са облеклата за избавения удавник.

Не можеш ли да го захвърлиш при потребност съкровището се трансформира в окови.

Зад дръзкия език постоянно се крие правилно сърце.

Не всяко злато сияе, не всеки скиталец е враг…

Елфите рядко дават недомислен съвет - съветът е рисков подарък, даже сред мъдреци, а и с него, и без него нещата могат да тръгнат зле.

Елфите, по този начин да се каже, гледат малко отвисоко на това дали ги одобрявам, или не - постепенно отговори Сам. - Като че няма значение какво мисля за тях. Те са напълно разнообразни от това, което чаках - така остарели и така млади, така радостни и така печални.

Смятах, че в случай че желая да ви оказа помощ, би трябвало да печеля доверието ви без никакви доказателства. Но би трябвало да призная - добави Арагорн със чудноват смях, - че се надявах да ме приемете поради самия мен. Преследваният от време на време се уморява от съмнение и копнее за дружба. Но, наподобява, типът ми не е доста прелъстителен.

Можеш да ни се довериш, в случай че би трябвало да те следваме през огън и вода, на живот и гибел. Можеш да ни се довериш, в случай че би трябвало да пазим всяка твоя тайна… и да я опазим по-добре от теб. Но не можеш да ни се довериш, в случай че би трябвало да те изоставим в неволя и покорно да си отидем.

- Безчестен е оня, що споделя „ довиждане “, когато мрак обвие пътя - сподели Гимли.
- Може би - сподели Елронд, - само че дано не се зарича да крачи из мрака оня, що не е видял свечеряването.
- И въпреки всичко клетвено слово може да укрепи тръпнещото сърце - възрази Гимли.
- Или да го пречупи - добави Елронд. - Не гледайте прекомерно напред!

Честна ръка и правилно сърце могат да сбъркат, а тогаз раната е по-люта, в сравнение с в случай че зложелател я нанесе.

Жалост? Да. Жалост е удържала ръката му. Жалост и Милосърдие: не удряй без потребност. И той бе обилно заплатен, Фродо. Бъди сигурен, че злото го засегна така едва и той съумя да избяга единствено тъй като властта му над Пръстена стартира по този начин. С жал.

Много, които живеят, заслужават гибел. А някои, които умират, заслужават да живеят. Можеш ли да им го дадеш? Тогава не бързай да даваш смъртна присъда. Защото даже най-мъдрият не вижда всичко.

Меден език постоянно крие черно сърце.

Студено е онуй сърце, що постоянно броди по всички страни, то не разпалва топлота у другите.

Нощта роптаеше против утрото, от което е лишена, студът кълнеше топлината, за която жадува...

Има там неща по-страшни, в сравнение с да потънеш в бездната и да загинеш - има злоба, самотност и безумие; смут от вятър, стихии, мълчание и сенки, измежду които чезнат сетни очаквания и всеки живот угасва. По злокобни и странни крайбрежия се плискат вълните, а пътят минава край безчет острови, натежали от боязън и закани.

Може да наподобява безумство - сподели Халдир. - А в действителност силата на Мрачния държател се откроява най-ясно в отчуждението, разделящо всички, що още се борят против него.

- Що е плебей? - запитал Турин.
- Предишен човек, към който се отнасят като към добитък - дал отговор Садор. - Хранят го единствено с цел да живее, живее единствено с цел да работи, работи единствено заради боязън от болежка и гибел. А от време на време тия грабители раздават болежка и гибел просто за лично наслаждение.

Дървета, треви, всичко, що пораства и що живее из този край, принадлежи само на себе си. Том Бомбадил е Стопанинът.

Нека дърветата имат право да приказват от името на всяко зелено творение и да санкционират ония, що ги погубват!

- Тук въобще нищо не ми харесва - отвърна Фродо, - скала и връх, кокал или мирис. Земя, въздух и вода, всичко наподобява прокълнато. Но подобен път ни е предназначен.
- Да, по този начин е - съгласи се Сам. - И въобще нямаше да сме тук, в случай че знаехме повечко, преди да потеглим. Но допускам, че постоянно става така. Юначествата в старите приказки и песни, господин Фродо - аз ги назовах завършения. Мислех си, че чудесните герои в легендите вървят да ги търсят, тъй като ги желаят, тъй като са вълнуващи, а пък животът е скучничък и би трябвало малко забавление, дето се вика. Но не е по този начин в същинските митове, в ония, които остават в паметта. Обикновено хората като че ли просто се заплитат в тях -такъв път им е бил предназначен, както казахте. Но допускам, че са имали безчет благоприятни условия, също като нас, да се върнат обратно, единствено че не са го сторили. А в случай че бяха отстъпили, нямаше да знаем, тъй като щяха да потънат в давност. Ние чуваме единствено за ония, които просто са си вървели напред... и не всеки път към щастливия край.

- Нима великите митове в никакъв случай не свършват?
- Не, легендите не свършват - сподели Фродо. - Само хората идват и си
отиват, когато ролята им свърши.

Няма да кажа: „ Не плачи “, тъй като не всички сълзи са породени от зло.

Снимки ~ tolkienlibrary.com, moviecritic92.wordpress.com, partecipiamo.it