143 години от обявяването на София за столица на България
На 3 април 2022 година означаваме 143 години от оповестяването на София за столица на България. Това историческо решение е взето от Учредителното заседание на Княжество България по предложение на проф. Марин Дринов. Датата 22.III/03.IV.1879 година остава вечно в историята на София.
Учредителното заседание в Търново прогласява града за столица на Третата българска страна. Всички фактори от географско, стратегическо, информационно естество, правещи града неповторим всред останалите български селища, са взети поради при избора на столица след Освобождението.
В първите месеци след Освобождението, заемайки длъжностите вицегубернатор на София и ръководещ Отдела на националното просвещение при Временното съветско ръководство, Марин Дринов развива всестранна обществено-политическа активност. Историк, академик и държавник, той първи аргументирано показва възгледа си София да се трансформира в столица на новата страна.
С него са съгласни множеството от видните дейци: Драган Цанков, Григор Начевич, Марко Балабанов и други Впоследствие, въпросът за избор на столица е подложен за разискване в Учредителното заседание. Съвременници показват, че полемиката е къса.
Краят е подложен от Драган Цанков. В изявлението си той акцентира, че България има две столици – историческата Търново и София, откъдето се прави ръководството. По тази причина, предлага и в бъдеще София да остане резиденция на Княза, а в Търново да става неговата коронация.
Предложението се приема с висшегласие. По този метод се показва и приемствеността сред средновековните български царства и Третата българска страна.
Около десетилетие по-късно София се снабдява и със собствен достоверен герб.
Проектът на герба, чийто оригинал се намира в непрекъснатата експозиция на Регионалния исторически музей – София, е на художника Харалампи Тачев. Създаден е във връзка международното ревю в Париж (Франция) през 1900 година, с цел да бъде подложен в тържествената зала на форума. Проектът е одобрен персонално от княз Фердинанд, който е изявен ценител на хералдическото изкуство.
Гербът е с формата на щит, разграничен на четири полета, в които са поместени знаци, свързани с града и неговата история. В горното ляво поле е изобразена градската богиня на Улпия Сердика.
Образът е взет от антична монета, сечена в Сердика по време на император Септѝмий Севѐр и неговата брачна половинка Юлия Дòмна. В горното дясно поле е базиликата „ Света София “, която дава настоящето име на града.
В долното ляво поле е планината Витоша – древен очевидец на всички исторически превратности. В долното дясно поле е храмът на Аполòн Мѐдикус със скулптура на божеството. Този сюжет също е взет от антична сердикийска монета, сечена по време на император Каракàла. Аполòн Мѐдикус е едно от здравеносните божества, почитани в Сердика, известна и тогава с лековитите си минерални извори.
В центъра на щита има по-малък щит с изображение на лъв, което е копирано от медальон, открит при археологически изследвания в остарялата столица Велико Търново. Той символизира приемствеността сред двата града като столици на България. А над щита е изобразена крепостна корона.
Първоначално гербът включва единствено крепостната корона. През 1911 година, по предложение на помощник-кмета Ради Радев, към герба е прибавен девизът „ Расте, само че не старее “, а през 1928 година – и лаврови клончета от двете страни на щита.
С поддръжката на Столична община във връзка празника ще бъдат открити две изложения. Това е изложбата " Новият живот на старите софийски здания ", която ще може да се види до 14 април в Галерия навън в градина " Кристал ". Изложбата съдържа фрагменти на 27 реставрирани здания в София, съхранили в себе си историческите корени и културното завещание на града, дело на журналиста Митко Попов.
Другата галерия е с 24 фотографии на фоторепортера Йордан Симеонов и е „ Портрет на София “ и ще бъде под стъкления купол на Софийското ларго. Главни герои са дами, които се споделят Софѝя и живеят в София. /БГНЕС
Учредителното заседание в Търново прогласява града за столица на Третата българска страна. Всички фактори от географско, стратегическо, информационно естество, правещи града неповторим всред останалите български селища, са взети поради при избора на столица след Освобождението.
В първите месеци след Освобождението, заемайки длъжностите вицегубернатор на София и ръководещ Отдела на националното просвещение при Временното съветско ръководство, Марин Дринов развива всестранна обществено-политическа активност. Историк, академик и държавник, той първи аргументирано показва възгледа си София да се трансформира в столица на новата страна.
С него са съгласни множеството от видните дейци: Драган Цанков, Григор Начевич, Марко Балабанов и други Впоследствие, въпросът за избор на столица е подложен за разискване в Учредителното заседание. Съвременници показват, че полемиката е къса.
Краят е подложен от Драган Цанков. В изявлението си той акцентира, че България има две столици – историческата Търново и София, откъдето се прави ръководството. По тази причина, предлага и в бъдеще София да остане резиденция на Княза, а в Търново да става неговата коронация.
Предложението се приема с висшегласие. По този метод се показва и приемствеността сред средновековните български царства и Третата българска страна.
Около десетилетие по-късно София се снабдява и със собствен достоверен герб.
Проектът на герба, чийто оригинал се намира в непрекъснатата експозиция на Регионалния исторически музей – София, е на художника Харалампи Тачев. Създаден е във връзка международното ревю в Париж (Франция) през 1900 година, с цел да бъде подложен в тържествената зала на форума. Проектът е одобрен персонално от княз Фердинанд, който е изявен ценител на хералдическото изкуство.
Гербът е с формата на щит, разграничен на четири полета, в които са поместени знаци, свързани с града и неговата история. В горното ляво поле е изобразена градската богиня на Улпия Сердика.
Образът е взет от антична монета, сечена в Сердика по време на император Септѝмий Севѐр и неговата брачна половинка Юлия Дòмна. В горното дясно поле е базиликата „ Света София “, която дава настоящето име на града.
В долното ляво поле е планината Витоша – древен очевидец на всички исторически превратности. В долното дясно поле е храмът на Аполòн Мѐдикус със скулптура на божеството. Този сюжет също е взет от антична сердикийска монета, сечена по време на император Каракàла. Аполòн Мѐдикус е едно от здравеносните божества, почитани в Сердика, известна и тогава с лековитите си минерални извори.
В центъра на щита има по-малък щит с изображение на лъв, което е копирано от медальон, открит при археологически изследвания в остарялата столица Велико Търново. Той символизира приемствеността сред двата града като столици на България. А над щита е изобразена крепостна корона.
Първоначално гербът включва единствено крепостната корона. През 1911 година, по предложение на помощник-кмета Ради Радев, към герба е прибавен девизът „ Расте, само че не старее “, а през 1928 година – и лаврови клончета от двете страни на щита.
С поддръжката на Столична община във връзка празника ще бъдат открити две изложения. Това е изложбата " Новият живот на старите софийски здания ", която ще може да се види до 14 април в Галерия навън в градина " Кристал ". Изложбата съдържа фрагменти на 27 реставрирани здания в София, съхранили в себе си историческите корени и културното завещание на града, дело на журналиста Митко Попов.
Другата галерия е с 24 фотографии на фоторепортера Йордан Симеонов и е „ Портрет на София “ и ще бъде под стъкления купол на Софийското ларго. Главни герои са дами, които се споделят Софѝя и живеят в София. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ