Измамата на принцеса Карабу
На 3.04.1817 година на веднъж наоколо до Бристъл, е открита изтощена, само че красива, към 25-годишна млада жена. Тя приказва език, който никой не схваща, демонстрира признаци на мощна отмалялост и носи задгранични облекла, наподобяващи на национално облекло на нечия страна. Момичето е облечено в черна рокля, към раменете си носи памучен черен шал и главата ѝ е покрита. Тъй като никой не я схваща, тя е отведена в дома на магистрата господин Уоръл.
Съпругата на магистрата, госпожа Елизабет Уорал, изпитва страдание към младата жена и я изпраща дружно с икономката в един хан, където непознатата получава храна и легло. На идната заран госпожа Уорал се появява в хана, с цел да узнае повече за дамата, само че никой не схваща езика ѝ. В последна сметка след усилени опити и доста страдалчество, мистериозната жена схваща какво желаят от нея, показва с пръст към себе си и изплаква: „ Карабу “.
На идната заран госпожа Уорал води Карабу в болница в Бристъл. Междувременно доста хора научават за случилото се и са извънредно любопитни да се срещнат с нея. Тогава госпожа Уорал си спомня за един просветен благородник, който е пътувал доста в живота си и взема решение да го срещне с Карабу.
Образованият благородник беседва с Карабу посредством жестове и схваща, че (според нейните думи) тя е щерка на мъж с сан и че е принцеса, „ носена на раменете на прислужниците “. Нещо повече, тя добавила, че до момента в който стояла в градината си, била отвлечена и продадена на капитан на транспортен съд, който в този миг напускал брега. След 5 седмици в морето, когато корабът бил покрай сушата, тя скочила от борда. Лутала се в продължение на 6 седмици, до момента в който най-сетне не била открита на пътя към Бристъл.
Когато всички научават, че Карабу е принцеса, стартират да се държат с нея както прилича и тя даже живее в разкош за към десетина седмици. Всъщност обаче, Карабу не е никаква принцеса и не лишава доста време, с цел да бъде разобличена лъжата ѝ.
Това станало ясно, поради почеркът ѝ, който бил извънредно необикновен. Когато част от него е показан на архиепископ Уатли, той отвърнал, че това са „ просто няколко ченгелчета, няколко думи и безсмислени фрази на португалски “. Архиепископ Уатли декларирал, че „ това е написано на чужд за хората език “.
Когато една домашна помощница инцидентно разкрива принцеса Карабу, наричайки я с същинското ѝ име – Мари Бейкър, измамницата си признава за измамата, започвайки незабавно да приказва на британски език. Тя удостоверила, че е Мари Бейкър и че е родена в Девън през 1791 година.
Въпреки, че се оказва лъжкиня, госпожа Уорал я съжалява още един път и заплаща пътуването на Мари Бейкър до Филаделфия. За страдание, нещо се случва по пътя и Мари се появява на Света Елена, още веднъж потвърждавайки, че е принцеса Карабу. По-късно се насочва към Америка и в последна сметка, след няколко години се връща в Лондон. Погребана е в немаркиран гроб в Бристъл.
