29 октомври: Денят, в който светът обедня
На 29 октомври 1929 година Уолстрийт рухна. Денят остава в историята като Черния вторник – началото на най-тежката икономическа злополука на XX век, Голямата меланхолия. Сривът на фондовия пазар в Ню Йорк не просто унищожава милиарди долари за броени дни – той разклаща устоите на международната стопанска система и трансформира обществата вечно.
През 20-те години на предишния век Америка претърпява интервал на стопански напредък, прочут като „ Ревящите двайсет “. Производството пораства, технологиите навлизат в всекидневието, а борсата наподобява като машина за пари.
Милиони американци влагат спестяванията си в акции - постоянно с заеми, които банките обилно отпускат. Но растежът се оказва измамлив. Зад рекордните облаги стоят надценени компании, балонизирани цени и всеобща нечиста сделка.
През октомври 1929 година напрежението избухва – вложителите стартират всеобщо да продават. В петък, 25 октомври, пазарите към този момент се люлеят. А след уикенда идва съдбовният вторник
Само за няколко часа на борсата в Ню Йорк са продадени над 16 милиона акции – невиждан размер за времето си. Цените падат с такава скорост, че телексите и телефоните блокират.
Паниката се популяризира из страната – хората губят доверие в банките, теглят депозитите си, а хиляди финансови институции рухват.
В рамките на дни изчезват над 30 милиарда $ – повече, в сравнение с Съединени американски щати изразходват за цялата Първа международна война
До 1933 година над 13 милиона американци остават без работа. Над 5000 банки афишират банкрут. Земеделието е унищожено, а цели градове се трансформират в призрачни.
Хората живеят в бараки, наречени с горчива подигравка „ хуувървили “ – по името на президента Хърбърт Хувър, упрекван за рецесията.
Голямата меланхолия скоро прелива оттатък океана – Европа, към този момент отслабена от Първата международна война, потъва в криза. В Германия бедността и безработицата основават почва за възхода на нацизма, а обществените напрежения разклащат демокрациите по целия континент.
След банкрута на икономическата система Съединени американски щати намират избавление в лицето на Франклин Делано Рузвелт. През 1933 година той стартира реформаторска стратегия, известна като „ Новия курс “ (New Deal) – с огромни държавни вложения, обществени стратегии и регулации върху банките
Държавата поема дейна роля в стопанската система, а правилото на свободния пазар се заменя с концепцията за „ следена икономическа непоклатимост “. Това поставя основите на модерния обществен модел, прочут и през днешния ден в Европа.
Девет десетилетия по-късно „ Черният вторник “ остава знак на човешката лакомия, ирационалния оптимизъм и крехкостта на финансовите пазари.
Историците постоянно го съпоставят с рецесията от 2008 година, доказвайки, че въпреки технологиите и инструментите да се менят, психическите механизми – страхът и суматохата – са безконечни.
И в случай че има нещо, което Голямата меланхолия учи света, то е, че стопанската система не е единствено цифри и борсови показатели, а доверие, непоклатимост и човешки ориси
29 октомври остава дата, която икономистите по света означават като предизвестие – какъв брой елементарно една еуфория може да се трансформира в злополука.
Денят, в който светът обедня, в действителност припомня и нещо друго – че след всяка рецесия идва възобновяване. Но цената постоянно се заплаща от хората.
През 20-те години на предишния век Америка претърпява интервал на стопански напредък, прочут като „ Ревящите двайсет “. Производството пораства, технологиите навлизат в всекидневието, а борсата наподобява като машина за пари.
Милиони американци влагат спестяванията си в акции - постоянно с заеми, които банките обилно отпускат. Но растежът се оказва измамлив. Зад рекордните облаги стоят надценени компании, балонизирани цени и всеобща нечиста сделка.
През октомври 1929 година напрежението избухва – вложителите стартират всеобщо да продават. В петък, 25 октомври, пазарите към този момент се люлеят. А след уикенда идва съдбовният вторник
Само за няколко часа на борсата в Ню Йорк са продадени над 16 милиона акции – невиждан размер за времето си. Цените падат с такава скорост, че телексите и телефоните блокират.
Паниката се популяризира из страната – хората губят доверие в банките, теглят депозитите си, а хиляди финансови институции рухват.
В рамките на дни изчезват над 30 милиарда $ – повече, в сравнение с Съединени американски щати изразходват за цялата Първа международна война
До 1933 година над 13 милиона американци остават без работа. Над 5000 банки афишират банкрут. Земеделието е унищожено, а цели градове се трансформират в призрачни.
Хората живеят в бараки, наречени с горчива подигравка „ хуувървили “ – по името на президента Хърбърт Хувър, упрекван за рецесията.
Голямата меланхолия скоро прелива оттатък океана – Европа, към този момент отслабена от Първата международна война, потъва в криза. В Германия бедността и безработицата основават почва за възхода на нацизма, а обществените напрежения разклащат демокрациите по целия континент.
След банкрута на икономическата система Съединени американски щати намират избавление в лицето на Франклин Делано Рузвелт. През 1933 година той стартира реформаторска стратегия, известна като „ Новия курс “ (New Deal) – с огромни държавни вложения, обществени стратегии и регулации върху банките
Държавата поема дейна роля в стопанската система, а правилото на свободния пазар се заменя с концепцията за „ следена икономическа непоклатимост “. Това поставя основите на модерния обществен модел, прочут и през днешния ден в Европа.
Девет десетилетия по-късно „ Черният вторник “ остава знак на човешката лакомия, ирационалния оптимизъм и крехкостта на финансовите пазари.
Историците постоянно го съпоставят с рецесията от 2008 година, доказвайки, че въпреки технологиите и инструментите да се менят, психическите механизми – страхът и суматохата – са безконечни.
И в случай че има нещо, което Голямата меланхолия учи света, то е, че стопанската система не е единствено цифри и борсови показатели, а доверие, непоклатимост и човешки ориси
29 октомври остава дата, която икономистите по света означават като предизвестие – какъв брой елементарно една еуфория може да се трансформира в злополука.
Денят, в който светът обедня, в действителност припомня и нещо друго – че след всяка рецесия идва възобновяване. Но цената постоянно се заплаща от хората.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ