Квота на адвокатурата във ВСС може да защитава гражданския интерес
На 29 и 30 май ще се организира, което следва да избере висши органи на адвокатурата за нов четиригодишен мандат. На всеки четири години юристите избират ръководител и членове на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС), Висш дисциплинарен съд и Висш надзорен съвет.
Адвокат Ивайло Дерменджиев е един от четиримата претенденти за ръководител на ВАдвС. Той има забележителна адвокатска процедура и висок професионален престиж, измежду клиентите на неговата адвокатска фирма са и доста държавни институции по емблематични каузи, последното от които е делото на Министерството на защитата за доставката на военни хеликоптери Eurocopter. Дерменджиев е почетен консул на Кения в България.
Това, което отличава кандидатурата на Дерменджиев, е, че той се декларира дружно с доста мощен екип от претенденти за членове на новия ВАдвС, все авторитетни имена в специалността - проф. Ангел Калайджиев, Асен Георгиев, Бойко Ботев, Валя Гигова, Димитър Вълчев, Ели Христова, Златимир Жечев, Ина Лулчева, Катерина Михайловска, Красимир Краев, Красимира Иванова, Нина Седефова, Стефан Гугушев и Ценимир Братоев. Сред този първокласен екип кандидатурата на Дерменджиев е издигната на вътрешен избор, свидетелства самият той. А различен миг от посланията на този тим е, че в тях се подчертава и върху работа за публично ангажирана адвокатура, с дейна роля за застраховане върховенството на правото, мониторинг на законодателните начинания и други
Това бе повода " Капитал " да потърси адв. Дерменджиев за изявление. Защо идните избори за Висш адвокатски съвет са значими?
Важен е всеки избор - без значение дали се дава втори мандат, или се гласоподава доверие на нов ръководител и в по-голяма си част нови членове. Този път обаче в действителност е по-различно и по-значимо - изборът е в миг, в който говоренето за смяна е изчерпало своя капацитет да бъде градивно и е налице действителната заплаха тази дума да бъде изпразнена от наличие. Именно това не бихме желали да сполети адвокатурата. Промяната не би трябвало да е самоцелна, а, основавайки се на приемствеността, да сложи наличието на адвокатурата в унисон с динамичността на актуалните процеси и нужди. С идния избор българската адвокатура има шанса да оцени направеното досега и да гласоподава доверие на група от персони, които са потвърдили в своя професионален път, че са в положение да отстояват независимостта на свободната специалност на юриста, да се преценяват само със закона и да са в унисон с динамичността на актуалното право, на новия метод както към проблемите, по този начин и към техните решения.
Това, което е извънредно значимо за специалността, е един път вечно да изчезне разбирането за юриста като мръсна дума. За мен персонално това е значимо. Аз произлизам от семейство на адвокати, както теоретици, по този начин и практикуващи юристи. Навремето татко ми, който беше професор по административно право, по тогавашните закони нямаше право да практикува като юрист. Днес режимът е доста по-либерален, всички с университетски степени се вписват по право в адвокатурата. Дядо ми по майчина линия е бил два пъти министър на вътрешните работи, а в останалото време - юрист, в това число взел участие и в процесите на Вапцаров.
Губи ли адвокатурата престиж като институция съгласно вас и за какво? Какво би трябвало да се направи, с цел да се върне позицията на ВАдвС и адвокатурата в обществото? " Авторитетът " губи своите субекти. За голямо страдание на здравомислещите хора, за тези, които имат вяра в традициите и приемствеността, нашето съвремие е значително лишено от естествени престижи, от персони, чиято позиция и мнение могат да бъдат обвързващи за близките не по конюнктурни съображения, а поради безпристрастната им и професионално обоснована значителност. В тази връзка адвокатурата не е изключение от този развой, а и мъчно би могла да бъде - адвокатската специалност се упражнява от 14 000 души, които са разнообразни по генезис, обучение, житейски и професионален път и полезности. Много от тези хора, сложени в безпринципното ни съвремие, мъчно устояват на изкушенията, а това води до взаимни отстъпки и противоречиви позиции - както от морална, по този начин и от правна позиция.
Адвокат Ивайло Дерменджиев е един от четиримата претенденти за ръководител на ВАдвС. Той има забележителна адвокатска процедура и висок професионален престиж, измежду клиентите на неговата адвокатска фирма са и доста държавни институции по емблематични каузи, последното от които е делото на Министерството на защитата за доставката на военни хеликоптери Eurocopter. Дерменджиев е почетен консул на Кения в България.
Това, което отличава кандидатурата на Дерменджиев, е, че той се декларира дружно с доста мощен екип от претенденти за членове на новия ВАдвС, все авторитетни имена в специалността - проф. Ангел Калайджиев, Асен Георгиев, Бойко Ботев, Валя Гигова, Димитър Вълчев, Ели Христова, Златимир Жечев, Ина Лулчева, Катерина Михайловска, Красимир Краев, Красимира Иванова, Нина Седефова, Стефан Гугушев и Ценимир Братоев. Сред този първокласен екип кандидатурата на Дерменджиев е издигната на вътрешен избор, свидетелства самият той. А различен миг от посланията на този тим е, че в тях се подчертава и върху работа за публично ангажирана адвокатура, с дейна роля за застраховане върховенството на правото, мониторинг на законодателните начинания и други
Това бе повода " Капитал " да потърси адв. Дерменджиев за изявление. Защо идните избори за Висш адвокатски съвет са значими?
Важен е всеки избор - без значение дали се дава втори мандат, или се гласоподава доверие на нов ръководител и в по-голяма си част нови членове. Този път обаче в действителност е по-различно и по-значимо - изборът е в миг, в който говоренето за смяна е изчерпало своя капацитет да бъде градивно и е налице действителната заплаха тази дума да бъде изпразнена от наличие. Именно това не бихме желали да сполети адвокатурата. Промяната не би трябвало да е самоцелна, а, основавайки се на приемствеността, да сложи наличието на адвокатурата в унисон с динамичността на актуалните процеси и нужди. С идния избор българската адвокатура има шанса да оцени направеното досега и да гласоподава доверие на група от персони, които са потвърдили в своя професионален път, че са в положение да отстояват независимостта на свободната специалност на юриста, да се преценяват само със закона и да са в унисон с динамичността на актуалното право, на новия метод както към проблемите, по този начин и към техните решения.
Това, което е извънредно значимо за специалността, е един път вечно да изчезне разбирането за юриста като мръсна дума. За мен персонално това е значимо. Аз произлизам от семейство на адвокати, както теоретици, по този начин и практикуващи юристи. Навремето татко ми, който беше професор по административно право, по тогавашните закони нямаше право да практикува като юрист. Днес режимът е доста по-либерален, всички с университетски степени се вписват по право в адвокатурата. Дядо ми по майчина линия е бил два пъти министър на вътрешните работи, а в останалото време - юрист, в това число взел участие и в процесите на Вапцаров.
Губи ли адвокатурата престиж като институция съгласно вас и за какво? Какво би трябвало да се направи, с цел да се върне позицията на ВАдвС и адвокатурата в обществото? " Авторитетът " губи своите субекти. За голямо страдание на здравомислещите хора, за тези, които имат вяра в традициите и приемствеността, нашето съвремие е значително лишено от естествени престижи, от персони, чиято позиция и мнение могат да бъдат обвързващи за близките не по конюнктурни съображения, а поради безпристрастната им и професионално обоснована значителност. В тази връзка адвокатурата не е изключение от този развой, а и мъчно би могла да бъде - адвокатската специалност се упражнява от 14 000 души, които са разнообразни по генезис, обучение, житейски и професионален път и полезности. Много от тези хора, сложени в безпринципното ни съвремие, мъчно устояват на изкушенията, а това води до взаимни отстъпки и противоречиви позиции - както от морална, по този начин и от правна позиция.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ