Болградската гимназия е първата българска гимназия от Възраждането
На 28 юни през 1858 година в Болград, Бесарабия, е основана първата българска гимназия от Възраждането - Болградската гимназия "Георги Сава Раковски " .
Проектът за българско приблизително учебно заведение в Бесарабия е обсъждан от съветската администрация от средата на 40-те години на XIX век, само че не получава развиване поради съветската политика за основаване на централизирана просветителна система. То става допустимо след Кримската война, когато Болград с към 40 български колонии е причислен към Молдова. През януари 1858 година делегация на българските колонии показва в столицата Яш подписка за разкриване на учебното заведение на княз Никола Конаки-Богориди, самият той от български генезис. Съдействие им оказва и Георги Раковски, който по това време се намира в Яш и се познава с княза от ранна възраст.
На 28 юни 1858 година княз Никола Богориди издава хрисовул (грамота) за основаването на Бълградско централно учебно заведение, която в детайли урежда неговия статут, финансиране и ръководство. То би трябвало да е налично както за българските преселници, по този начин и за всички други искащи да учат там, без значение от материалното им състояние, при изискване, че са православни, а преподаването по всички предмети става на български и румънски език. Грамотата прокламира, че преподаването в началните учебни заведения в колониите ще става на преобладаващия език в съответното населено място – български или румънски. Тя дефинира източници за финансиране на учебното заведение и методът на неговото ръководство – от Попечителски комитет от трима души, избирани с тригодишен мандат от делегати на българските колонии.
Българското централно учебно заведение "Свети Кирил и Методий " е тържествено намерено на 1 май 1859 година с първи и втори прогимназиален клас. Обучението би трябвало да става в две степени – тригодишен първи стадий за подготовка на учители и писари и четиригодишен горен курс, завършването на който дава опция за постъпване във висше учебно заведение. Класовете са създавани последователно през годините, като последният 7-и клас е основан през 1865 година.
Тълкувайки необятно учредителния хрисовул на учебното заведение, неговото настоятелство се пробва да наложи образованието на български език и в 25-те начални учебни заведения в Румънска Бесарабия. През 1860 година то назначава за контрольор на начални учебни заведения революционера Павел Грамадов, който, дружно с шефа на учебното заведение Димитър Мутев, обикалят селата в акция за разкриване на нови учебни заведения и промени в методиката на образование в съществуващите. Това провокира спор с румънските управляващи, които считат, че настоятелството е надвишило правата си. Грамадов е уволнен, а опитът на негово място да бъде подложен Пандели Кисимов е несполучлив.
През идващите години управлението на учебното заведение е в непрекъснати спорове с администрацията, която се пробва да интегрира гимназията в румънската просветителна система. Местните и централни управляващи подхващат многократни опити да разширят преподаването на румънски език и да вкарат румънските стратегии по предмети като история. През 1876 година министерството на просветата създава изцяло нова образователна стратегия, заимствана от румънските учебни заведения като се изключи няколко предмета, като български език, само че нейното въвеждане е осуетено от почналата Руско-турска война.
През 1861 година Болградската гимназия основава своя лична печатница, която действа до 1878 година. В нея са отпечатани повече от 70 книги, основно учебници и образователни пособия, употребявани в доста български учебни заведения. Там се печатат и разнообразни брошури и периодически издания, като "Общ труд " и намерено политическия "Български глас ". От печатницата на Болградската гимназия излизат и първите издания на няколко художествени книги, като "Ловчанският епископ " на Теодосии Икономов (считана за първото българско трагично произведение) и повестта "Изгубена Станка " на Илия Блъсков.
През 2001 година е подписан протокол сред България и Украйна, според който преподаването в гимназията минава на български език.
Сред възпитаниците на Болградската гимназия са доста известни учени, военни, министри и министър председатели на България. Александър Малинов(1867-1938 г.) – български политик, министър председател на България, Ангел Кънчев (1850-1872 г.) – български бунтовник и народен воин, Данаил николаев (1852-1942 г.) – български военачалник, Иван Колев (1861-1917 г.) – български военачалник, прочут още като бащата на българската кавалерия, Александър Теодоров-Балан - учен, първи ректор на СУ "Св. Климент Охридски ", Димитър Агура (1849-1911 г.) - историк, учен, три пъти ректор на СУ "Св. Климент Охридски " и доста други.
Проектът за българско приблизително учебно заведение в Бесарабия е обсъждан от съветската администрация от средата на 40-те години на XIX век, само че не получава развиване поради съветската политика за основаване на централизирана просветителна система. То става допустимо след Кримската война, когато Болград с към 40 български колонии е причислен към Молдова. През януари 1858 година делегация на българските колонии показва в столицата Яш подписка за разкриване на учебното заведение на княз Никола Конаки-Богориди, самият той от български генезис. Съдействие им оказва и Георги Раковски, който по това време се намира в Яш и се познава с княза от ранна възраст.
На 28 юни 1858 година княз Никола Богориди издава хрисовул (грамота) за основаването на Бълградско централно учебно заведение, която в детайли урежда неговия статут, финансиране и ръководство. То би трябвало да е налично както за българските преселници, по този начин и за всички други искащи да учат там, без значение от материалното им състояние, при изискване, че са православни, а преподаването по всички предмети става на български и румънски език. Грамотата прокламира, че преподаването в началните учебни заведения в колониите ще става на преобладаващия език в съответното населено място – български или румънски. Тя дефинира източници за финансиране на учебното заведение и методът на неговото ръководство – от Попечителски комитет от трима души, избирани с тригодишен мандат от делегати на българските колонии.
Българското централно учебно заведение "Свети Кирил и Методий " е тържествено намерено на 1 май 1859 година с първи и втори прогимназиален клас. Обучението би трябвало да става в две степени – тригодишен първи стадий за подготовка на учители и писари и четиригодишен горен курс, завършването на който дава опция за постъпване във висше учебно заведение. Класовете са създавани последователно през годините, като последният 7-и клас е основан през 1865 година.
Тълкувайки необятно учредителния хрисовул на учебното заведение, неговото настоятелство се пробва да наложи образованието на български език и в 25-те начални учебни заведения в Румънска Бесарабия. През 1860 година то назначава за контрольор на начални учебни заведения революционера Павел Грамадов, който, дружно с шефа на учебното заведение Димитър Мутев, обикалят селата в акция за разкриване на нови учебни заведения и промени в методиката на образование в съществуващите. Това провокира спор с румънските управляващи, които считат, че настоятелството е надвишило правата си. Грамадов е уволнен, а опитът на негово място да бъде подложен Пандели Кисимов е несполучлив.
През идващите години управлението на учебното заведение е в непрекъснати спорове с администрацията, която се пробва да интегрира гимназията в румънската просветителна система. Местните и централни управляващи подхващат многократни опити да разширят преподаването на румънски език и да вкарат румънските стратегии по предмети като история. През 1876 година министерството на просветата създава изцяло нова образователна стратегия, заимствана от румънските учебни заведения като се изключи няколко предмета, като български език, само че нейното въвеждане е осуетено от почналата Руско-турска война.
През 1861 година Болградската гимназия основава своя лична печатница, която действа до 1878 година. В нея са отпечатани повече от 70 книги, основно учебници и образователни пособия, употребявани в доста български учебни заведения. Там се печатат и разнообразни брошури и периодически издания, като "Общ труд " и намерено политическия "Български глас ". От печатницата на Болградската гимназия излизат и първите издания на няколко художествени книги, като "Ловчанският епископ " на Теодосии Икономов (считана за първото българско трагично произведение) и повестта "Изгубена Станка " на Илия Блъсков.
През 2001 година е подписан протокол сред България и Украйна, според който преподаването в гимназията минава на български език.
Сред възпитаниците на Болградската гимназия са доста известни учени, военни, министри и министър председатели на България. Александър Малинов(1867-1938 г.) – български политик, министър председател на България, Ангел Кънчев (1850-1872 г.) – български бунтовник и народен воин, Данаил николаев (1852-1942 г.) – български военачалник, Иван Колев (1861-1917 г.) – български военачалник, прочут още като бащата на българската кавалерия, Александър Теодоров-Балан - учен, първи ректор на СУ "Св. Климент Охридски ", Димитър Агура (1849-1911 г.) - историк, учен, три пъти ректор на СУ "Св. Климент Охридски " и доста други.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ