На 28 юни 1993 в Рим издъхва големият българин –

На 28 юни 1993 в Рим издъхва огромният българин – Борис Христов. Последното предпочитание на международния бас е тленните му остатъци да почиват на българска земя. Тялото му е пренесено за поклонение в катедралата „ Св. Александър Невски ”, и положено в софийските гробища. Това е едно от най-тежките завръщания в Родината.

От „ Гусла ” стартира певческата кариера на великия българин, покорил по-късно всички международни музикални подиуми. Освен талантлив бас, Борис Христов ще остане в историята на България и като образец за национализъм и родолюбие. Комунистическият прелом на 9-ти септември 1944 година заварва оперната легенда в Италия, като възпитаник на Рикардо Страчари. Това поставя отпечатък на биографията му и години наред не може да се върне в родината си. Отношенията на Борис Христов с комунистическото държавно управление остават напрегнати и на моменти напряко враждебни. На великия бас е отказвана даже входна виза с цел да участва на погребението на татко си.

След 25 година заточение, през 1967 оперната легенда за пръв път от 1942 се връща в България за погребението на майка си.

През 1968 година композитор от Македония - СФРЮ, му изпраща писмо, с което го уведомява за написана от него опера " Самуил ", като пита Борис Христов дали би се съгласил да му изпрати партитурата на операта за преценка и вероятно утвърждение, и да отговори, подготвен ли е да пее на премиерата, която ще се състои в открития спектакъл на Скопското кале. Композиторът твърди Борис Христов, че е обезпечил за неговото присъединяване хонорар по най-високите размери, каквито артистът получава на западните подиуми. Борис Христов демонстрира професионален интерес към операта на младия създател и желае от него да му изпрати либретото и нотния материал. От него схваща, че Самуил е титулуван като македонски княз, а останалите персонаж са дейци от някаква македонска нация.

Борис Христов отхвърля присъединяване със следното писмо:

„ Господин Македонски,

Получих програмата на " ВАШИЯ " Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте, обаче, не можах да схвана, като Вие знаете от дълго време моето мнение, което е мнение и на всеки българин.

Тягостно усещане ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е цялостен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да създадат усещане даже на невежи хора.

Вие знаете, че моят жанр произлиза от този завършек на България, в който Вий живеете и който се назовава Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български народен дух, по този начин като цар Самуил е бил и ще остане в международната история цар Болгарский. Желая Вам и на Вашето семейство Честита нова година.

12 януари 1969 година “