На 28 януари 2024 г. трима американски войници загинаха, а

...
На 28 януари 2024 г. трима американски войници загинаха, а
Коментари Харесай

САЩ и Иран бягат от война като дявол от тамян

На 28 януари 2024 година трима американски бойци починаха, а други 47 бяха ранени при офанзивата против йорданската им база, ситуирана в североизточния завършек на страната, виновна за наблюдението на джихадистки милиции, настоящи в територии, доста покрай Сирия и Ирак. С прякор Кула 22, американският пост беше нападнат от избухлив дрон, ръководен от шиитската милиция " Ислямска опозиция в Ирак ", идеологически близка до иранските молли. Милиционерите съумяха да употребяват машинация, с цел да пробият противовъздушната отбрана на кула 22: те изчакаха американски разследващ дрон да се върне в базата си, преди да изстрелят своя, с цел да основат комплициране измежду дежурния радар. Това написа в публикация за френския вестник Le Figaro военният сътрудник и интернационален коментатор Рено Жирар.

Подобно на хутите в Йемен, радикалните шиитски полицаи в Ирак подлагат на критика американците за тяхната политическа и военна поддръжка за нахлуването на Израел в линията Газа от октомври 2023 година Правителството на Нетаняху пое ангажимент към израелското население да унищожи изцяло Хамас, след погрома, който извърши на 7 октомври в кибуците на Южен Израел, граничещ с палестинска територия. В Газа ЦАХАЛ към момента не са съумели да заловят военните водачи на Хамас или да освободят заложниците, отвлечени на 7 октомври, само че са унищожили с американски бомби огромна част от домовете, карайки болшинството палестински цивилни да се разселят в личната си страна.

Хамас е сунитско ислямско съпротивително придвижване против Израел, исторически близо до египетското " Мюсюлмански братя ". Но битката на сунитските араби против " ционисткия зложелател " е поета от аятолах Хомейни, незабавно откакто завзема властта в шиитска Персия (1979 г.). Лидерът на Иранската гражданска война трансформира " освобождението на Йерусалим " в свещена идея, с цел да притегли мюсюлманите по целия свят зад себе си. Започнали на 2 февруари 2024 година, ответните удари на Пентагона поради офанзивата на милициите от 28 януари бяха многочислени, целенасочени и закъснели. Те бяха многочислени (85 унищожени цели на иракски и сирийски територии), с цел да покажат на американските гласоподаватели, че Джо Байдън постоянно ще пази с най-голяма неотстъпчивост живота на своите бойци и с цел да изпрати ясно обръщение до всички милиции на Близкия изток, които биха се осмелили да се причислят към оста на опозиция против Израел, спонсорирана от Техеран, освен на думи. Те закъсняха, с цел да дадат време на възможни ирански съветници, ситуирани с тези ирански и сирийски милиции, да изоставен. Те бяха целенасочени, с цел да се пощади територията на Иран.

Преди да стартира петото си посещаване в Близкия изток след подновяването на израелско-палестинските военни дейности, държавният секретар Блинкен повтори, че Съединените щати ще създадат всичко, с цел да предотвратят ескалация на спора и че не желаят да водят война против Иран. На 5 февруари 2024 година представителят на иранското министерство на външните работи също съобщи, че страната му не желае ескалация и че няма " проксита " в района. По този метод Иран желае да разсее обвиняванията против него, че нападна западните ползи посредством непреки средства. Също по този начин не е неправилно да се смята, че близкоизточните милиции, идеологически близки до Техеран, имат известна автономност при вземането на решения. Например офанзивата на Хизбулла от 12 юли 2006 година против патрул на IDF (която ще провокира смъртоносна 33-дневна война) не е била преди този момент показана на Иран за утвърждение. Същото се отнася и за офанзивата на Хамас от 7 октомври 2023 година

Идеологически моллите насочат реципрочно обвиняване против Америка, като се аргументират в две стъпки. За тях Израел е нелегитимна страна, произлизаща от колониална неправда, която Америка употребява като " прокси ", с цел да дестабилизира целия район. Но с изключение на идеологическите разлики сред Америка и Иран, през днешния ден има действителни тактически конвергенции сред тези две сили, с цел да се избегне влизането във война. И двете са разбрали, че прецизно видяно няма какво да завоюват за самите себе си. Що се отнася до Иран, той към този момент доближи дипломатическата си нирвана, без да загуби нито един боец. Войната в Газа му беше донесена като подарък на сребърен поднос. Това му върна ненадейно водачеството в Близкия изток, като в същото време ни накара да забравим спорната му роля в Сирия и напрежението във вътрешен проект. Саудитска Арабия, която се сдобри с него посредством китайците, се отхвърли от определяне на дипломатически връзки с Израел.

Иран чудесно разбра цената на своето " другарство " с Китай и Русия. Неговият теократичен режим скрито желае да подписа " огромна договорка " с американците, където всичко ще бъде сложено на масата: нуклеарна сила, наказания и нова архитектура на сигурността за Близкия изток. Моллите желаят да запазят естеството на своя режим, само че желаят Иран още веднъж да се трансформира в огромна комерсиална мощ, въпреки и единствено с цел да понижат недоволството на младите си хора. Относно това, което назовават ​​ " ционистко образувание ", те имат подготвен риторичен излаз: " Ние ще следваме при всички условия това, което решат палестинците ", обичат да споделят те.

Що се отнася до Америка, демократите на власт от дълго време са имунизирани против неоконсервативните военни интервенции в ислямските земи, които би трябвало да донесат мир посредством установяването на демокрации в западен жанр. Изправен пред Доналд Тръмп, с който евентуално ще би трябвало да се изправи на избори в първия вторник на ноември 2024 година, Джо Байдън не желае да наподобява като президент-ястреб. Ако събитията му разрешават, той даже би желал в границите на шест месеца да се показа пред американския електорат като индивида, който съумя да възстановява връзките с Техеран след четиридесет и пет години отчуждение. Без съображение в историята, нито в географията, израелско-иранските и американо-иранските антагонизми са изкуствени антагонизми, подхранвани от вътрешни политически съображения и на двете страни. Стратезите с дълготрайна визия знаят това добре както във Вашингтон, по този начин и в Тел Авив и Техеран.
Източник: news.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР