Когато е за работа, помагам не с лъжицата, а с лопатата
На 28 май огромният български академик акад. Димитър Мишев щеше да навърши 85 години. Отиде си от този свят преди петнадесет години на 12 февруари, цялостен с хрумвания за нови каузи в региона на галактическата просвета. Остави ни 66 изобретения и патенти, повече от 400 научни изявления - монографии, обзори, публикации и отчети. Научната ни общественост помни и активността му като дълготраен член на Управителния съвет на Федерацията на НТС, ръководител на Съюза по електротехника и известия и основен редактор на сп. "Електротехника и електроника " (1992 до 2003 г.).
Малко е да кажем, че в ловешката гимназия и в Държавната политехника Димитър Мишев се е учил чудесно. Във ВМЕИ-София, още в първи курс попада в колектив, управителен от проф. Саздо Иванов - в колектива, който проектира и построи Експерименталния ефирен център в политехниката (1951-1954), там организира постоянни телевизионни излъчвания два пъти седмично (1954-1961). Така Мишев е в Екипа (пиша думата умишлено с основна писмен знак!), който сътвори националната телевизия в България (1959). По-късно той дава приноса си и със основаването на цветната телевизия у нас.
След отбраната на дипломната си работа (февруари 1958 г.) Димитър Мишев незабавно постъпва на работа в Радиоизмервателния надзорен и йоносферен център към научноизследователския Институт по известията в София. Центърът е бил неотдавна основан за проучване и разпространяване на радиовълните в йоносферата. В него щастлива случайност го среща с бъдещия учен Кирил Серафимов. Така двама млади запалянковци попадат в една лодка и през годините не я напущат, а плуват към успехите на българската галактическа просвета.
Неочаквано за всички РИКИЦ стартира да приема сигналите на предавателя "Маяк ", инсталиран на борда на първия Изкуствен сателит на Земята, "Спутник-1 ", изведен в орбита на 4 октомври 1957 година В края на същата година, която бележи началото на галактическата епоха, в София се поставят основите на Българското астронавтическо сдружение, чиято задача е да популяризира познания по астронавтика.
Пътят на учения Димитър Мишев стартира с изявите му като преподавател и създател още в 1957 година Няколко месеца преди първия старт на ИСЗ инж. Мишев изнесъл известна лекция за новото галактическо тяло в една от залите на Софийския университет, а в брой 6 на сп. "Млад кооператор " разгласил първата си публикация - "Скокове в незнайното ".
През 1969 година в Българска академия на науките е образувана Група по физика на Космоса, която от 1974 година прерасна в Централна лаборатория за галактически проучвания с шеф Кирил Серафимов. Чак тогава ст.н.с. Димитър Мишев "се разведе " с колектива на секция "Телевизионна техника " при НИИС, която години наред бе управлявал. Не ни е допустимо тук да опишем с каква сила и напрежение е провеждал проучвания и опити по основаването на комплектите инсталация за цветна телевизия и шифроване на системите NISC, SECAM-3 opt, NUUP и по пригаждането на телевизионните предаватели за лъчение на сигнали за цветна телевизия. Колко виновни са били изследванията и разискванията при избора на системата за цветна телевизия единствено експерти могат да оценят.
През 1972 година България стана 18-та галактическа страна! Младите читатели не знаят, по-възрастните са не запомнили, че тогава на спътника "Интеркосмос-8 " за първи път хвърча българска електронна инсталация ( "П-1 "). Ами първият ни космонавт! За този исторически полет научната стратегия се ръководеше от Димитър Мишев. Българските учени сътвориха неповторимата за времето си 15-канална спектрометрична система "Спектър-15 ". А по-късно неговият "Спектър-256 " работи на борда на орбиталната станция "Мир " повече от седем години и за времето си нямаше аналог - американската система беше стигнала едвам до 156 канала. Мишев беше шеф теоретичен началник и на плана "България 1300-ІІ ", както и на научната стратегия за полета на втория ни космонавт Александров. Има значителен принос и в плана "Венера-Халей ". За безспорните му научни приноси в региона на отдалечените проучвания на Земята от Космоса през 1984 година той бе определен за член-кореспондент на Българска академия на науките, а в 1995 година - за учен.
Да изброяваме ли триумфите ни в отдалеченото проучване на Земята в продължение на три десетилетия от живота на Димитър Мишев? Завидни са резултатите на нашите учени както в методите и устройствата за приемане на сателитни, аеро- и полигонни данни и изображения, по този начин и в методите и устройствата за обработка и интерпретация на получаваните сателитни многоспектрални изображения. Разработени бяха серия устройства, апаратури и системи. Заслужава си особено да посочим водещото българско присъединяване при видеоспектрометричния комплекс ВСК "Фрегат ", на който основен конструктор бе акад. Димитър Мишев. Този комплекс бе основан за интернационалния галактически план "Фобос ". Единствено българският апарат съумя да снима спътника на Марс Фобос и тази фотография украси корицата на популярното сп. "Нейчър ".
В края на 1995 година името му бе вписано в "Златната книга " на българските откриватели и изобретатели. Първото откритие на Димитър Мишев е вписано в Държавния указател под № 197 - "Генератор за приемане на изображение на завеса по електронен път ", и е с приоритет от 26.12.1960 година Първият му патент от чужбина е за изобретението "Кодиращо устройство за пъстър ефирен сигнал ", патентовано във Франция през 1973 година Много от изобретенията му са с гриф "секретно! " и няма по какъв начин да бъдат оповестени. По-важното е да знаем, че Мишев бе три пъти удостояван със званието "Почетен откривател "! А през 2002 година той стана пръв лауреат на премията "За необикновен принос в науката " на Министерството на образованието и науката.
Димитър Мишев бе академик със международна популярност. През 1981 година той бе определен за член-кореспондент на Международната академия по астронавтика (МАА) със седалище в Париж, а през 1984 година - за неин учен. Той бе член и на Международната астронавтична федерация, представител на България в Комитета за галактически проучвания - КОСПАР към Международния съвет на научните съюзи. И нещо, което е извънредно - Мишев е десетият академик в света, който получи премията на МАА "За значителен и дълготраен принос в развиването на галактическата просвета ". Единствен от учените на Централна и Източна Европа. Посмъртно бе награден с медала "М. В. Келдиш " на Федерацията по космонавтика на Русия.
Акад. Мишев обичаше да работи с младите в науката. И те го обичаха, тъй като знаеха девиза му: "Когато е за работа, аз оказвам помощ не с лъжицата, а с лопатата! " Той се гордееше с над 20 сполучливо защитили докторанти от страната (между тях е космонавтът Георги Иванов) и чужбина и с над 150 дипломанти. Хиляди бяха студентите му.
"Работата с младите ми сподели и продължава да ми демонстрира, че възрастта не е положение, а възприятие. Много ми е мъчително, когато се срещам с младежи, които от дълго време по дух, по интензивност (включително и интелектуална) са пенсионери... А познавам доста учени, които творят дейно до последните си дни ".
Малцина може би знаят, че акад. Мишев в продължение на осем години четеше лекции по история на малкия екран в България на студентите от Факултета по публицистика в СУ "Св. Климент Охридски ". И през всичките години не изостави... цигулката си, с която се беше прехранвал по заведенията за хранене на млади години...
.jpg )
.jpg )
.jpg )
Малко е да кажем, че в ловешката гимназия и в Държавната политехника Димитър Мишев се е учил чудесно. Във ВМЕИ-София, още в първи курс попада в колектив, управителен от проф. Саздо Иванов - в колектива, който проектира и построи Експерименталния ефирен център в политехниката (1951-1954), там организира постоянни телевизионни излъчвания два пъти седмично (1954-1961). Така Мишев е в Екипа (пиша думата умишлено с основна писмен знак!), който сътвори националната телевизия в България (1959). По-късно той дава приноса си и със основаването на цветната телевизия у нас.
След отбраната на дипломната си работа (февруари 1958 г.) Димитър Мишев незабавно постъпва на работа в Радиоизмервателния надзорен и йоносферен център към научноизследователския Институт по известията в София. Центърът е бил неотдавна основан за проучване и разпространяване на радиовълните в йоносферата. В него щастлива случайност го среща с бъдещия учен Кирил Серафимов. Така двама млади запалянковци попадат в една лодка и през годините не я напущат, а плуват към успехите на българската галактическа просвета.
Неочаквано за всички РИКИЦ стартира да приема сигналите на предавателя "Маяк ", инсталиран на борда на първия Изкуствен сателит на Земята, "Спутник-1 ", изведен в орбита на 4 октомври 1957 година В края на същата година, която бележи началото на галактическата епоха, в София се поставят основите на Българското астронавтическо сдружение, чиято задача е да популяризира познания по астронавтика.
Пътят на учения Димитър Мишев стартира с изявите му като преподавател и създател още в 1957 година Няколко месеца преди първия старт на ИСЗ инж. Мишев изнесъл известна лекция за новото галактическо тяло в една от залите на Софийския университет, а в брой 6 на сп. "Млад кооператор " разгласил първата си публикация - "Скокове в незнайното ".
През 1969 година в Българска академия на науките е образувана Група по физика на Космоса, която от 1974 година прерасна в Централна лаборатория за галактически проучвания с шеф Кирил Серафимов. Чак тогава ст.н.с. Димитър Мишев "се разведе " с колектива на секция "Телевизионна техника " при НИИС, която години наред бе управлявал. Не ни е допустимо тук да опишем с каква сила и напрежение е провеждал проучвания и опити по основаването на комплектите инсталация за цветна телевизия и шифроване на системите NISC, SECAM-3 opt, NUUP и по пригаждането на телевизионните предаватели за лъчение на сигнали за цветна телевизия. Колко виновни са били изследванията и разискванията при избора на системата за цветна телевизия единствено експерти могат да оценят.
През 1972 година България стана 18-та галактическа страна! Младите читатели не знаят, по-възрастните са не запомнили, че тогава на спътника "Интеркосмос-8 " за първи път хвърча българска електронна инсталация ( "П-1 "). Ами първият ни космонавт! За този исторически полет научната стратегия се ръководеше от Димитър Мишев. Българските учени сътвориха неповторимата за времето си 15-канална спектрометрична система "Спектър-15 ". А по-късно неговият "Спектър-256 " работи на борда на орбиталната станция "Мир " повече от седем години и за времето си нямаше аналог - американската система беше стигнала едвам до 156 канала. Мишев беше шеф теоретичен началник и на плана "България 1300-ІІ ", както и на научната стратегия за полета на втория ни космонавт Александров. Има значителен принос и в плана "Венера-Халей ". За безспорните му научни приноси в региона на отдалечените проучвания на Земята от Космоса през 1984 година той бе определен за член-кореспондент на Българска академия на науките, а в 1995 година - за учен.
Да изброяваме ли триумфите ни в отдалеченото проучване на Земята в продължение на три десетилетия от живота на Димитър Мишев? Завидни са резултатите на нашите учени както в методите и устройствата за приемане на сателитни, аеро- и полигонни данни и изображения, по този начин и в методите и устройствата за обработка и интерпретация на получаваните сателитни многоспектрални изображения. Разработени бяха серия устройства, апаратури и системи. Заслужава си особено да посочим водещото българско присъединяване при видеоспектрометричния комплекс ВСК "Фрегат ", на който основен конструктор бе акад. Димитър Мишев. Този комплекс бе основан за интернационалния галактически план "Фобос ". Единствено българският апарат съумя да снима спътника на Марс Фобос и тази фотография украси корицата на популярното сп. "Нейчър ".
В края на 1995 година името му бе вписано в "Златната книга " на българските откриватели и изобретатели. Първото откритие на Димитър Мишев е вписано в Държавния указател под № 197 - "Генератор за приемане на изображение на завеса по електронен път ", и е с приоритет от 26.12.1960 година Първият му патент от чужбина е за изобретението "Кодиращо устройство за пъстър ефирен сигнал ", патентовано във Франция през 1973 година Много от изобретенията му са с гриф "секретно! " и няма по какъв начин да бъдат оповестени. По-важното е да знаем, че Мишев бе три пъти удостояван със званието "Почетен откривател "! А през 2002 година той стана пръв лауреат на премията "За необикновен принос в науката " на Министерството на образованието и науката.
Димитър Мишев бе академик със международна популярност. През 1981 година той бе определен за член-кореспондент на Международната академия по астронавтика (МАА) със седалище в Париж, а през 1984 година - за неин учен. Той бе член и на Международната астронавтична федерация, представител на България в Комитета за галактически проучвания - КОСПАР към Международния съвет на научните съюзи. И нещо, което е извънредно - Мишев е десетият академик в света, който получи премията на МАА "За значителен и дълготраен принос в развиването на галактическата просвета ". Единствен от учените на Централна и Източна Европа. Посмъртно бе награден с медала "М. В. Келдиш " на Федерацията по космонавтика на Русия.
Акад. Мишев обичаше да работи с младите в науката. И те го обичаха, тъй като знаеха девиза му: "Когато е за работа, аз оказвам помощ не с лъжицата, а с лопатата! " Той се гордееше с над 20 сполучливо защитили докторанти от страната (между тях е космонавтът Георги Иванов) и чужбина и с над 150 дипломанти. Хиляди бяха студентите му.
"Работата с младите ми сподели и продължава да ми демонстрира, че възрастта не е положение, а възприятие. Много ми е мъчително, когато се срещам с младежи, които от дълго време по дух, по интензивност (включително и интелектуална) са пенсионери... А познавам доста учени, които творят дейно до последните си дни ".
Малцина може би знаят, че акад. Мишев в продължение на осем години четеше лекции по история на малкия екран в България на студентите от Факултета по публицистика в СУ "Св. Климент Охридски ". И през всичките години не изостави... цигулката си, с която се беше прехранвал по заведенията за хранене на млади години...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ