Туй правят със свестните… ♥ Почит към Пенчо СЛАВЕЙКОВ
На 28 май 1912 година, в градчето Брунате на езерото Комо, в стая №4 на вила „ Bellavista ”, на 46 години умира поетът Пенчо Славейков. Разочарован от сънародниците си, с вярната Мара над него – единствената му поддръжка и разтуха до края.
На фасадата на вилата, Съюзът на българските писатели е сложил барелеф с надпис на български и италиански език: „ В този дом - изгонен от своята Родина – почина през 1912 година огромният български стихотворец и родолюбец Пенчо Славейков! “
Пенчо Славейков – наскърбен и подигравателен, оживява в романа на Владо Трифонов „ Суета, суетност “ (Изд. Жанет-45), от който споделяме идващия откъс за нравите български.
(Мара Белчева и починалия Пенчо Славейков, 1912 година, © Държател: Национален книжовен музей)
Туй вършат със свестните
– Туй оправят със свестните. С Петко Каравелов, с Христо Белчев, с Алеко… – затварят ги, прокуждат ги, оставят ги без прехранване или ги убиват. После се хвалят с работата им, като че ли заслугата е тяхна. Тъй ще сторят и с мен – помни ми думата, Маро. Ще ме празнуват, ще възклицават, ще се умиляват – ах, Пенчовия гений, ах, Пенчовата прозорливост…! Сред тях ще има и хора, дето са ме ненавиждали и тормозили, само че в този момент и те ще са там, да ги види обществото, че милеят за поети като Пенчо.
Сигурно ще има специфична стратегия за погребението ми. От толкоз часа до толкоз – опело. От толкоз до толкоз – речи. От толкоз до толкоз – преместване на ковчега до гробищата.
Ще има и шествие, най-вероятно по бул. „ Княгиня Мария-Луиза “, в което ще вземат участие министри и депутати – че къде без министрите и депутатите? Ще има и хора от градският съвет.
Ще има попове и учители. Също писатели и поети – че къде без писателите и поетите? Както и стражари на коне.
Много е евентуално да участват и най-обикновени жители. Когато имах потребност от тях да ме защитят, никакви ги нямаше. Но в този момент ще са тук. Хиляди най-обикновени жители.
А, да, венци! Забравих венците! Ще има доста венци. С ленти и надписи на тях – един от различен по-глупави. Например: „ Той принадлежеше нам, а други ще го имат. ”
И сълзи ще има, несъмнено. Къде без сълзи?
Из романа „ Суета, суетност ”, Владо Трифонов, изд. Жанет-45
Източник:
Снимка: Мара Белчева и починалия Пенчо Славейков, 1912 година, Държател: Национален книжовен музей; nlmuseum.bg
Портрет на Пенчо Славейков от 1912 година Източник: ДА „ Архиви “; bg.wikipedia.org
