На 28 декември 1974 година, в съботния брой на най-големия

На 28 декември 1974 година, в съботния брой на най-големия български всекидневник „ Работническо дело “ е оповестено следното известие на Главната прокуратура: На 25 декември 1974 година в 20,45 часа в Студентските общежития – Дървеница, е осъществено ликвидиране на 6 студенти и 10 са ранени. Между потърпевшите 1 погубен и 3 ранени са задгранични студенти. Близките на потърпевшите са известени. Задържаният палач Бранимир Дончев Делчев, роден на 4 октомври 1957 година, възпитаник в 11 клас, е направил убийствата на непознати нему студенти с нелегално притежаван револвер. По предварителни данни убийството е осъществено в болестно положение на душeвността. (БТА) Съобщението е сбутано на вътрешната страница, с цел да не бие на очи. В страната към този момент се носят клюки за кървавата баня, станала в сряда вечерта в София – че закононарушението е на етническа основа, защото има убити чужденци. След касапницата в коридора на общежитието остават 6 натрупа, недоубитите умират по-късно в „ Пирогов “.Тогавашният студент по българска лингвистика Исмет Север съумява да обезоръжи убиеца с риск за живота си.Наръган с нож, бере душа в болничното заведение, Тодор Живков персонално подрежда да му изпишат от Америка най-скъпия и съвременен антибиотик Навръх Коледа 1974 година 17-годишният Бранимир Дончев, и приятелите му отишли на кино и гледали нашумелия по това време филм “Кръстникът ”. След прожекцията момчето почнало да се държи необичайно и възбудено, да се оглежда и да изяснява, че би трябвало неотложно и по “заобиколни пътища ” да се прибере вкъщи, тъй като някой го следял. Вкъщи Бранко сграбчил оставения без контрол револвер “Валтер ” на татко си Дончо Дончев, зам.-генерален шеф на Държавно стопанско обединение “Стара планина ”. Както и една остра финска кама от богатата “хладна сбирка ” на родителя си. Обзет от ревнивост, тръгнал да търси братовчедка си, в която бил влюбен, в общежитието й в Студентския град. Нахълтва в бл.1 стая 519, където виетнамският студент Ву Нон Суан чества рождения си ден. Негови посетители са сънародничката му Хун Тхай Лан и българският им сътрудник Стефан. Превъртелият юноша ги назовава “жълти муцуни ” и заповядва на рожденика да изпие на екс чашата си. След което стартира да стреля по тях. По стълбите Бранимир открива огън и по други студенти, като оставя след себе си локви кръв и трупове. Кървавата беритба завършва с изтезанието на бременната в осмия месец Елена. Миг преди този момент е гръмнат от упор и брачният партньор й Стоян, който се опитал да я отбрани с голи ръце. Равносметката е смразяваща: Шест натрупа, двама смъртно ранени, които умират по-късно в болничното заведение, и още осем простреляни и посечени от “финката ” на всеобщия палач. Трагедията е толкоз ужасяваща, че на 28.12.1974 година вестник „ Работническо дело “ е заставен да излезе с информация по случая в една от вътрешните си страници. Българските управляващи се притесняват от митинги от страна на непознатите посолства, както и от настроенията измежду нашите студенти, които се готвели да провеждат митинги с претенции за смъртното наказване на килъра. Затова Централен комитет на Българска комунистическа партия пръв поема следствието на случая, а Държавна сигурност го довършва в оптималната секретност. Първият следовател на 17-годишния убиец е Богдан Карайотов. Заключението на петорната съдебно-медицинска експертиза гласи, че Бранимир не би трябвало да носи наказателна отговорност за злокобното действие, защото бил шизофреник. Касаело се за наследствена психическа обремененост, защото майка му била циклофреничка и по време на следващия припадък се обесила на балкона с въжето за пране. Така и не се стига до същинските претекстове за чудовищното закононарушение. Пред прокурора по делото Георги Бончев Бранко излага извратените си критерии за подбора на жертвите – те били… фрицове, които той ликвидирал, откакто ги разпознавал по сините очи. На 7 февруари 1975г. килърът е конвоиран към лудницата в Ловеч. Край Ботевград арестантският автомобил отбива в черен път и стопира до урва, заобиколена от дребна горичка. Идеално място за бягство. Според формалната версия тъкмо това се опитал да направи Бранимир, откакто изискал да отиде по дребна потребност. И естествено е покосен от милиционерските патрони. “Дали е по този начин, не мога да кажа ”, разяснява финала на първото огромно дело в практиката си топследователят Богдан Карайотов. Досие на причинителя: Убиецът Бранимир Дончев Делчев е възпитаник в столичната 8-ма гимназия. Малко преди кървавия екшън, той бил на кино със свои другари. Гледали нашумелия тогава филм „ Кръстникът “. Явно повлиян от него, изпаднал в параноя. Когато се прибирал, му се коствало, че го наблюдават. Вкъщи се скрил под леглото. По данни на следствието Бранко бил влюбен в своята братовчедка – студентка от провинцията, която живеела в Студентски град. Тя обаче не отговаряла на възприятията му. Оръдието на злокобното закононарушение е револвер „ Валтер “, владеене на татко му, заместник-директор на външнотърговското обединяване „ Стара планина “. Жертвите пък е доубивал с кама „ финка “. Кръстника, както го назова градският фолклор преди 40 години, носи лудостта в гените си. Майка му е циклофреничка. Обесва се три години преди касапницата в Студентски град с въже, взето назаем от съседка. В нощта след всеобщото ликвидиране апартаментът на столичната улица „ Граф Игнатиев “, където Бранко живее със фамилията си, е претарашен. Братът на Бранимир и сестра му са изследвани неотложно от психиатри. После ги интернират в Пещера. Бащата Дончо Делчев е задържан и наказан на 4 години затвор за повърхностно запазване на оръжие. Излежава цялото наказване. Обвиняват го, че основава деца, без да планува психическото заболяване на жена си. С валутата, извоювана от работата в Африка, до края на живота си изплаща голямата кръвнина. Още по-трагична е ориста на Делян Делчев. Като близнак на Бранко той е наблюдаван под лупа до самата си гибел. За неговия край сестра му Тотка си спомня: „ През 1988 година Делян беше в кюстендилски санаториум. Казаха ни, че е паднал от някаква тераса. Как тъкмо е паднал, по този начин и не се разбра. “ И до момента не се знае дали е премахнат по заповед, дали става жертва на вендета, или се самоубива. Малцина знаят, че студентът, който избавя няколко човешки живота и в последна сметка обезврежда превъртелия убиец, се споделя Исмет Север, български турчин от Исперихския край. Тогава той е бил здрав физически юноша, футболист, обожаващ Гунди, и студент по българска лингвистика в СУ. Ето какво споделя той за онази черна Коледа преди 39 години. “Тогава живеех в първи блок в “Дървеница ”. Една декемврийска вечер, оживлението във връзка празника беше очевидно. Заехме места пред тв приемника в клуба, с цел да гледаме следващия епизод от нашумелия сериал “17 мига от пролетта ”. Точно когато звучеше фамозната мелодия от кино лентата, в коридора чухме изстрели. Аз не ги оприличих на изстрели. Някакъв удар, мощен звук. Защото изстрели по това време бяха нещо немислимо. Повториха се. Бях покрай вратата и единствен излязох от клуба, тъй като инстинктивно усетих, че става нещо неприятно. В момента, в който излязох, видях един от нашите студенти с окървавено рамо. Държи се за рамото и тича по стълбите надолу. Вцепених се. Защото картината беше доста тежка. По стълбите бягащите слязоха на първия етаж. Клубът ни беше на втория. Проехтя още един изстрел долу. Аз желаех да схвана какво става и да оказа помощ. Когато слязох на първия етаж, видях, че те бягат по левия кулоар – този с револвера гони другия. А той се пробва да влезе в една от стаите, само че всички стаи са заключени. В дъното на коридора една от стаите се отвори и един сътрудник извика: ”Ела тука ”, на този, който бягаше. Той влезе в стаята, а този с револвера го последва. Чуха се три изстрела. И тъй като бягах по коридора, той вероятно е чул стъпките ми – след изстрелите изскочи и застанахме очи в очи пред вратата. Със мощен размах извади дясната си ръка иззад гърба. Видях, че блесна револвер. Тогава спортувах доста интензивно и с вродена реакция скочих и хванах револвера. За страдание тъкмо в този миг той към този момент беше дръпнал спусъка. Явно съм съумял да отклоня ръката му със сантиметри. Куршумът вместо в гърдите попада в ябълката на крайници ми. Но въпреки всичко съумях да хвана револвера. И го държа надалеч от мен. Не знаех, че в другата ръка имал нож. Докато аз съм приведен и държа револвера, той с ножа три пъти ми намушква гърба. В този миг сътрудниците виждат, идват и го отблъскват от мен. Видях, че са го прилепили на стената и му държат ръцете. Но той под влияние на шока, а и беше доста мощен юноша, се съпротивляваше. Реших да стана да оказа помощ. Направих крачка и в този момент една болежка се заби безусловно в мозъка ми. На панталона ми имаше дупка като изгорено от цигара. И огромно леке кръв. Погледнах към лампите на тавана. Те почнаха да се люлеят. Посегнах към гърба си. Погледнах ръката си – цялата в кръв. Паднах. Подробностите по-късно към този момент ги зная от сътрудниците. Суматохата е била огромна, тъй като телата, които изнасяли пред блока – 9 убити и 16 ранени – тази кървава картина за младежите е била цяла покруса. В “Пирогов ” били шокирани. Целият кулоар се извършил с млади тела. Заради прободните рани, които съм имал в гръдния панер, той се напълва с кръв. Пулсът и дишането стопират. Затова и при първия обзор ме поставят при умрелите. Много тежка интервенция ми направиха. Не изваждат патрона от бедрото ми, тъй като той затънал сред вената и нерва и това можело да докара до ампутация. Досега той си е там. С него имам проблеми по летищата, уредите пищят, та всякога би трябвало да изяснявам за какво. В течение на два месеца имаше съществено затруднение на положението ми. Беше ми направена торакотомия – отваряне на гръдния панер. Започнал развой на зараза, на гноене. Всекидневно се правели заседания на най-високо ниво. След години тогавашният ректор на Софийския университет ми описа тези детайлности. Седели в стаята на политбюро – другарят Живков, тогавашният министър на образованието, давали информация на Тодор Живков за положението ми. Обяснили му, че има затруднения, които тревожат медицинските кръгове. Евентуално би могло да се употребява едно ново тогава лекарство, само че те го нямали. Тодор Живков подвига телефона и споделя: “Свържете ме с посланика ни в Америка! ” И подрежда антибиотикът да бъде платен и за 24 часа да бъде изпратен в България. Казвали са ми, че по тогавашни цени един пакет коствал доста долари, само че те били заплатени. Посланикът изпраща лекарството. По подобен метод за мен индивидът Живков е този, който може би ми избавя живота ”, приключва изповедта си оживелият по знамение Исмет Север. След като прескача трапа, Исмет още веднъж потегля на лекции. Куцука на патерици. Докато е по лечебни заведения, пропуща 2 години от следването. Въпреки това с доста непримиримост съумява да навакса. През 1977г. се дипломира, получава като премия за проявената смелост златен часовник. Тогава е подписана Изселническата конвенция сред България и Турция. Редовите хора обаче не получават никаква информация. В един миг на Север и неговите сънародници им споделят, че са включени в спогодбата, връчват им се задгранични паспорти и в границите на един месец би трябвало да се изселят. В Истанбул младият лингвист записва второ висше. Насочва се към строителния отрасъл. Избират го за началник на Българската изселническа организация в Турция. По време на протестните демонстрации в Истанбул против “възродителния развой ” гори портрета на своя “спасител ” Тодор Живков. “За мен обаче индивидът Живков е едно, а политикът Живков е напълно друго ”, прецизира индивидът, обезвредил най-масовия убиец в новата българска история. Заради касапницата в Студентски град управляващите лимитирали прожекциите на кино лентата „ Кръстникът “ по кината. Най-кървавите подиуми от шлагера на Копола били цензурирани по-това време.