Операция каубой: Американци, германци и казаци спасяват заедно коне от Червената армия
На 28 април 1945 година част от американските сили потеглят на необикновено рискова и неповторима задача, наречена интервенция Каубой. Тя ги сплотяват с немски и казашки бойци с една цел – да спасят най-ценните коне в света, с кръвна линия, която е на повече от 400 години, от нахлуващата Червена войска. И в последна сметка те заедно съумяват.
Родословието на красивия бял липицанер датира от 16 век, а името му идва от местоположението на конезавод, основан от хабсбургския ерцхерцог Карл II Франциск. Кръстоска сред арабска и иберийска порода, той се трансформира в един от най-безценните коне в света.
През Първата международна война те са преместени в Австрия от съображения за сигурност. Оказват се в сходно състояние и по през Втората международна война и са преместени в Чехословакия. Именно там кръвната линия на липицанерите съвсем завършва.
Още през 1938 година, когато липицанерите са иззети от Испанската школа по езда във Виена, немското държавно управление има проект да сътвори „ арийска “ порода коне. Те отдават също толкоз огромно значение на родословието на животните, колкото и останалата част от света, и се пробват да основат съвършения боен кон.
През април 1945 година офицерът от разузнаването на Луфтвафе полковник Валтер Холтерс е блокиран в конезавода Липицанер, който е на път да бъде високомерен от Червената войска. Самият коняр, Холтърс е сигурен, че родът е жертван, в случай че руснаците стигнат до фермата, защото преди този момент алените прострелват редица коне от Кралската унгарска сбирка.
За да ги избави, Холтърс приказва с американските сили – по-конкретно 42-ри кавалерийски разследващ ескадрон, 2-ра кавалерийска група, която е част от XII корпус на ген. Джордж Патън.
Той също се бе и сприятелил с сътрудника си конник и немски подполковник Хуберт Рудофски, до момента в който той и войските му бяха блокирани в Хостау, където се намира конефермата. Той дава отговор за нея и Холтърс се надява да го убеди, че съдействието с американците е належащо. За страдание, Рудофски не желае да се съобщи, с цел да избави конете, тъй като не желае да съобщи немската си преданост.
Това обаче няма значение, защото Холтърс скрито взема обстановката в свои ръце. Той се доближава до 42-ри кавалерийски разследващ ескадрон, 2-ра кавалерийска група, XII корпус на Трета войска на Патън и дава обещание, че германците ще се предадат, в случай че американците оказват помощ за преместването на конете на безвредно място.
M8 Howitzer
Германската отбрана, ситуирана сред конезавода и американците, не знае нищо за проекта и би трябвало да бъде победена, с цел да се откри път към и от региона. Малка оперативна група от мъже, състояща се от две кавалерийски разследващи войски с разследващи коли M8, пет дребни леки танка M24 Chaffee, чифт M8 Howitzer и към 325 пехотинци, в началото е предоставена за задачата. Натоварен с командването на тази мощ е майор Робърт Андрюс.
Като се има поради, че към този момент са изтощени след девет месеца борба, преходът от 32 километра до фермата е извънредно сложен.
Когато по-късно оперативната група е трансферирана на капитан Томас Стюарт, тя е понижена до единствено два танка, един кавалерийски отряд и M8 – общо 180 души. Той би трябвало да потърси спомагателна помощ и се обръща към съюзническите военнопленници, които работят във фермата и са освободени след капитулацията на Германия.
Стюарт също съумява да убеди някои съветски казаци, които се причислят към Оста след немското навлизане в Съюз на съветските социалистически републики, да оказват помощ в борбата с немските сили. Те са ужасени от Червената войска и желаят да отведат конете на безвредно място.
На излизане от Хостау хората на Стюарт съумяват да задържат войските на Вафен-СС. Ако германците бяха оборудвани с танкове, резултатът щеше да е доста по-различен. „ Чуждестранният легион “ удържа първия кръг от бойци и по време на мъртвило в борбата съумява да реалокира конете през бойното поле.
По-голямата част от липицанерите са яздени от американски, немски и казашки офицери, само че някои се нуждаят от по-деликатен превоз, защото бяха или бременни, или неотдавна родили. Тези, които не могат да бъдат яздени, са събрани на стадо и откарани на безвредно място или вкарани в спонтанни транспортни ремаркета и изпратени на запад.
Войските съумяват да реалокират към 500 коня без да губят нито момент, защото се разчува, че руските танкове Т-34 преди малко са пристигнали в най-източната част на града. В последна сметка конете са изведени в сигурност и интервенцията Каубой е счетена за сполучлива.
