На 27 юли се навършиха 74 години от рождението на

На 27 юли се навършиха 74 години от рождението на феномена Вера Кочовска, фамозната прорицателка и лечителка. Историята на живота ѝ е низ от странни случки и събития. Баща ѝ умира, когато е била дребна, след което момичето постъпва в дома за сираци в Кочериново. Едва на 12 години претърпява тежка автомобилна акцидент и лежи два месеца в кома. После цяла година е в гипсово корито. По време на клиничната си гибел детето следи себе си от горната страна, минава през дълъг бял тунел и попада в ослепително хубав свят, където среща душите на околните си, както и на непознати същества от светлина. След като идва в схващане, стартира да вижда вътрешните органи на хората. По-късно открива, че може да чете мисли и да чува какво ще се случи в бъдеще, а очите ѝ от кафяви стават теменуженосини. По-късно стартира да предсказва бъдещи събития, оказва помощ при здравословни проблеми, насочва болните към подобаващ доктор.

През годините е изследвана неколкократно, само че невероятните качества на феномена остават неразгадани. Проф. Йошио Мичи от Токио обаче съумява да записва с компютър нейната аура, а през 2004 година съветският проф. Андрей Брюховецки документира неповторимите качества на българката посредством магнитнорезонансни томографски фотоси. Апаратурата запечатва светещо поле в региона на очите и откъм гърба на тила ѝ. Светлината е мощна, припомня ореола на светците. Структурата, която апаратът регистрира, е отвън тялото, само че има същата компактност.
Да се добереш до Вера Кочовска, беше съвсем невероятно. Опашката от очакващите да бъдат признати постоянно бе голяма. Повечето от търпеливо пазещите реда си са най-обикновени хора, надяващи се на помощта ѝ, най-често закъсали със здравето. Те търсят от нея избавителен лек и съвет за болни деца и свидни роднини. Търсят я всевъзможни – млади и остарели, богати и небогати духом, вярващи и невярващи, здрави, заболели за пари предприемачи, заболели за власт политически мъже. Обаче кой и по кое време да влезе при нея, взема решение единствено тя.

Характерът ѝ е мъчен, не търпи никакви възражения. Невъзможно е някой да я накара да стори каквото и да е, в случай че е срещу волята ѝ. Горда и властна като горгона, тя не цепи на никого басма – отпращала е известни бизнесменки, отказвала е срещи със съпруги, които у дома командват партийни водачи, чакали са я, без да я дочакат…
От феноменалните българки единствено Кочовска приживе имаше справедливо публично самопризнание.
Тя бе отличена с Почетен знак на президента, връчен ѝ през 2006-а за изключителните ѝ достижения като национален врач, за нейната щедрост и за помощта, която оказва на нуждаещите се хора. Все неща, за които тя по никакъв начин не обича да приказва.

Бе първа след вуйна Ванга по известност, за разлика от Преподобна Стойна, която приживе е била известна най-вече из трите дяла на Македония – Пиринска, Вардарска и Егейска. А опциите на Слава Севрюкова, до момента в който душата ѝ е дишала в България, са били социална загадка, само че доста надалеч от формалната гласност.
Вера вярваше в човешкото у индивида, тя лекуваше снагата, само че сходно на Преподобна Стойна, даваше знак към болния и към неговите близки, че душата му е болна. Че всички заболявания са от греховете ни, които удрят, за жал, и по децата. И по децата на техните деца. Това написа за нея откривателят на живота ѝ Румен Леонидов.
Вера в действителност е служителка на Бога и работи за него, като употребява лечебната мощ на неговата обич.
Вера Кочовска бе ядосаният ангел, осъден да ни оказва помощ в миг, когато от ден на ден българи не желаят да бъдат българи. И които в тежките си тествания най обичат да ненавиждат. Ванга се изтощи и я прибраха. Но Вера я оставиха да гърми с гръмкия си глас, да тръби с йерихонската си тръба, че Содом и Гомор не са приказки от сънищата на някой пийнал до калимавката си духовник, а част от сбъдналата се история, част от религията да имаме вяра, че не сме инцидентен плод, а предсказуемо просветление на Световния разсъдък, написа Леонидов.

Вера бе доверено лице на Вярата и доказателство, че Земята е провинциална планета в общия ред на галактическия церемониал.
Всичките съответни свидетелства за нейните гигантски качества са събрани и разказани в книгите, отдадени на нея. Ето едно от тях. През 2001 година Вера уверено се афишира срещу войната в Ирак. Не поради жалост по Саддам, а тъй като „ Ирак е земя на антични цивилизации и международен енергиен център “. В изявлението, което дава по този мотив, тя твърди, че в най-скоро време Съединени американски щати ще получат знак от горната страна, че не би трябвало да стартират следващата война. Че предизвестието свише ще пристигна с гръм и тропот и ще раздруса цяла Америка. Интервюто е взето на 1 февруари 2003 година, сред 13:30 и 14 ч. – броени часове преди да стане нещастието с галактическата совалка „ Колумбия “, която се разпадна при повторното си нахлуване в атмосферата и целият ѝ седемчленен екипаж почина. В същото изявление Вера загатва, че ѝ се явяват имената Тексас и Палестина, чийто смисъл е безусловно неразбираем за присъстващите публицисти. Совалката обаче се разрушава над градчето Палестина в щата Тексас.
Вера може би е знаела още доста неща, само че не всичко ѝ бе позволено да оповестява.
Инфо: Ретро