Излиза вълнуващ роман за любовта и прошката - slava.bg
На 27 юли под знака на ИК "Хермес " беше оповестен романът "Тайни от острова " от Барбара Ханей. Вълнуващият разказ за житейските избори,
любовта и прошката от авторката на „ Да се срещнем във Венеция “ този път ни придвижва на австралийското крайбрежие. Читателите ще опознаят красивия
Магнетик Айлънд и очарователните градчета към острова, до момента в който наблюдават завладяващата фамилна история. Преди доста години, когато Фрея е напълно млада и животът е пред нея, тя взема решение да помогне на сестра си. Фрея става сурогатна майка на детето на Пърл. Но това й коства доста. Тя губи близостта със фамилията си и любовта на мъжа, който обича. Десетилетия по-късно Фрея е разведена, няма деца, а домът й е изгорен при пожар. Затова, когато племенницата й Били й предлага покрив над главата и работа като шеф на фамилния ресторант на красивия Магнетик Айланд, Фрея не може да си разреши да откаже.Били в никакъв случай не е разбирала напрежението сред майка си и вуйна си. Самата тя неотдавна се е завърнала на острова и крие своя загадка. Трите дами ще се съберат под тропическото слънце на Австралия. Дали ще съумеят да простят предишните неточности, или премълчаното през годините ще ги отдалечи вечно една от друга? Барбара Ханей е неведнъж награждавана австралийска писателка. Автор на повече от 40 сантиментални заглавия, продадени в 12 милиона екземпляра, в над 35 страни по целия свят. Романите й са както модерни, по този начин и исторически, а действието постоянно се развива в разнообразни австралийски местности. Голяма част от тях са включени в сантименталната поредност на „ Арлекин “. Барбара Ханей е носителка на влиятелните награди за сантиментални четива RITA и австралийския й еквивалент RUBY. Два пъти е печелила и наградата Романтичен разказ на годината за Австралия. През 2020 година на български език излиза романът й „ Да се срещнем във Венеция “, а през юли 2021 година ИК „ Хермес “ ще зарадва феновете на фамилните истории с книгата „ Тайни от острова “. Авторката на „ Тайни от острова “ споделя повече за книгата и страстите, вплетени в нея: „ Предложих тази история на редактора ми повече от година преди да стартира да я пиша. Първоначално планирах да опиша за жена, наближаваща петдесетте, която е изгубила всичко – брачна половинка, работата и дома си, и би трябвало да стартира изначало. Представих си, че се мести в скромна къща в провинцията и среща млада жена, която също е малко изгубена и може би бременна. Смятах, че сред тях може да се зароди връзка, която да им помогне да излекуват взаимно душевните си рани, да запълнят празнините в живота си. За мен е значимо да задам прочувствения заряд на всяка история, преди да стартира да пиша, даже останалите елементи да са към момента неразбираеми. След това обаче се захванах с „ Да се срещнем във Венеция “ и тази концепция остана на назад във времето. Но от самото начало подсещаше за себе си и в един миг ми хрумна, че може да включа тематиката за сурогатното майчинство. Не се бях замисляла по какъв начин една такава спогодба може да се отрази на всички забъркани в дълготраен проект. И се зачудих дали тази жена, която е изгубила всичко и е стигнала дъното, не е била сурогатна майка. Възможно ли е в някакъв миг да е усетила потребност да се свърже с детето, което е родила и което към този момент е пораснала жена със свои цели в живота и проблеми? Не си припомням точния миг, в който осъзнах, че този сюжет би бил още по-въздействащ, в случай че в историята са забъркани две сестри. Семейните взаимоотношения постоянно допускат мощни страсти, тъй че това щеше да ми обезпечи задълбочения проблем, за който желаех да пиша. По същото време се оглеждах и за място на действието. Обмислях екзотични местоположения отвън Австралия или известни туристически дестинации, само че нищо не ми се струваше уместно. Докато не се сетих за Магнетик Айланд. Когато пиша, за мен е значимо да чувствам мястото. От 1972 година, с няколко спирания, пребивавам в Таунсвил и познавам доста добре Маги – както локалните с любов назовават това малко познато богатство в Коралово море. Намира се единствено на 20 минути с ферибот от града и не мога да преброя всички фамилни ваканции, които съм прекарала там. За няколко месеца даже живяхме на острова, до момента в който течеше ремонт в дома ни, а напълно неотдавна най-малкият ми наследник се ожени там. Това е най-красивият остров на света, както ще разберете, в случай че прочетете романа. Беше същинско наслаждение да пиша за очарователните кътчета, дребните заливи и мързеливите тропически води, които обливат крайбрежията му. Островът не е огромен, а жителите му са сплотени като във всяко малко градче. С други думи, там има построена общественост, в която тайните мъчно могат да останат скрити. Т ова в последна сметка би довело до много проблеми за двете сестри, които са в основата на романа. Когато си изясних всички тези елементи, на драго сърце се потопих в историята и героите поеха контрола. Трябва да поясня, че не при всяка книга персонажите са толкоз „ дружелюбни “. Понякога писателският развой е извънредно сложен. Но имам шанса, че брачният партньор ми също е публицист и е подготвен търпеливо да разисква хрумвания с мен. Този път обаче затрудненията пристигнаха от друго място, защото написах тази история, до момента в който преживявах разтърсването от продажбата на дома ни на Атъртън Тейбълландс и преместването ни назад в Таунсвил. Беше време, обременено със смесени усеща на разнообразни равнища, и за своя изненада открих, че връщането ми зад бюрото и към тези герои е като да седнеш за едно пиво и да си поприказваш със остарели другари, идеалното бягство сред ежедневните задължения. И историята просто се изля върху страниците. Много съм признателна, че историята за Пърл, Фрея и Били се разпростра по този начин гладко и се надявам читателите да я обикнат толкоз, колкото и аз. “...
любовта и прошката от авторката на „ Да се срещнем във Венеция “ този път ни придвижва на австралийското крайбрежие. Читателите ще опознаят красивия
Магнетик Айлънд и очарователните градчета към острова, до момента в който наблюдават завладяващата фамилна история. Преди доста години, когато Фрея е напълно млада и животът е пред нея, тя взема решение да помогне на сестра си. Фрея става сурогатна майка на детето на Пърл. Но това й коства доста. Тя губи близостта със фамилията си и любовта на мъжа, който обича. Десетилетия по-късно Фрея е разведена, няма деца, а домът й е изгорен при пожар. Затова, когато племенницата й Били й предлага покрив над главата и работа като шеф на фамилния ресторант на красивия Магнетик Айланд, Фрея не може да си разреши да откаже.Били в никакъв случай не е разбирала напрежението сред майка си и вуйна си. Самата тя неотдавна се е завърнала на острова и крие своя загадка. Трите дами ще се съберат под тропическото слънце на Австралия. Дали ще съумеят да простят предишните неточности, или премълчаното през годините ще ги отдалечи вечно една от друга? Барбара Ханей е неведнъж награждавана австралийска писателка. Автор на повече от 40 сантиментални заглавия, продадени в 12 милиона екземпляра, в над 35 страни по целия свят. Романите й са както модерни, по този начин и исторически, а действието постоянно се развива в разнообразни австралийски местности. Голяма част от тях са включени в сантименталната поредност на „ Арлекин “. Барбара Ханей е носителка на влиятелните награди за сантиментални четива RITA и австралийския й еквивалент RUBY. Два пъти е печелила и наградата Романтичен разказ на годината за Австралия. През 2020 година на български език излиза романът й „ Да се срещнем във Венеция “, а през юли 2021 година ИК „ Хермес “ ще зарадва феновете на фамилните истории с книгата „ Тайни от острова “. Авторката на „ Тайни от острова “ споделя повече за книгата и страстите, вплетени в нея: „ Предложих тази история на редактора ми повече от година преди да стартира да я пиша. Първоначално планирах да опиша за жена, наближаваща петдесетте, която е изгубила всичко – брачна половинка, работата и дома си, и би трябвало да стартира изначало. Представих си, че се мести в скромна къща в провинцията и среща млада жена, която също е малко изгубена и може би бременна. Смятах, че сред тях може да се зароди връзка, която да им помогне да излекуват взаимно душевните си рани, да запълнят празнините в живота си. За мен е значимо да задам прочувствения заряд на всяка история, преди да стартира да пиша, даже останалите елементи да са към момента неразбираеми. След това обаче се захванах с „ Да се срещнем във Венеция “ и тази концепция остана на назад във времето. Но от самото начало подсещаше за себе си и в един миг ми хрумна, че може да включа тематиката за сурогатното майчинство. Не се бях замисляла по какъв начин една такава спогодба може да се отрази на всички забъркани в дълготраен проект. И се зачудих дали тази жена, която е изгубила всичко и е стигнала дъното, не е била сурогатна майка. Възможно ли е в някакъв миг да е усетила потребност да се свърже с детето, което е родила и което към този момент е пораснала жена със свои цели в живота и проблеми? Не си припомням точния миг, в който осъзнах, че този сюжет би бил още по-въздействащ, в случай че в историята са забъркани две сестри. Семейните взаимоотношения постоянно допускат мощни страсти, тъй че това щеше да ми обезпечи задълбочения проблем, за който желаех да пиша. По същото време се оглеждах и за място на действието. Обмислях екзотични местоположения отвън Австралия или известни туристически дестинации, само че нищо не ми се струваше уместно. Докато не се сетих за Магнетик Айланд. Когато пиша, за мен е значимо да чувствам мястото. От 1972 година, с няколко спирания, пребивавам в Таунсвил и познавам доста добре Маги – както локалните с любов назовават това малко познато богатство в Коралово море. Намира се единствено на 20 минути с ферибот от града и не мога да преброя всички фамилни ваканции, които съм прекарала там. За няколко месеца даже живяхме на острова, до момента в който течеше ремонт в дома ни, а напълно неотдавна най-малкият ми наследник се ожени там. Това е най-красивият остров на света, както ще разберете, в случай че прочетете романа. Беше същинско наслаждение да пиша за очарователните кътчета, дребните заливи и мързеливите тропически води, които обливат крайбрежията му. Островът не е огромен, а жителите му са сплотени като във всяко малко градче. С други думи, там има построена общественост, в която тайните мъчно могат да останат скрити. Т ова в последна сметка би довело до много проблеми за двете сестри, които са в основата на романа. Когато си изясних всички тези елементи, на драго сърце се потопих в историята и героите поеха контрола. Трябва да поясня, че не при всяка книга персонажите са толкоз „ дружелюбни “. Понякога писателският развой е извънредно сложен. Но имам шанса, че брачният партньор ми също е публицист и е подготвен търпеливо да разисква хрумвания с мен. Този път обаче затрудненията пристигнаха от друго място, защото написах тази история, до момента в който преживявах разтърсването от продажбата на дома ни на Атъртън Тейбълландс и преместването ни назад в Таунсвил. Беше време, обременено със смесени усеща на разнообразни равнища, и за своя изненада открих, че връщането ми зад бюрото и към тези герои е като да седнеш за едно пиво и да си поприказваш със остарели другари, идеалното бягство сред ежедневните задължения. И историята просто се изля върху страниците. Много съм признателна, че историята за Пърл, Фрея и Били се разпростра по този начин гладко и се надявам читателите да я обикнат толкоз, колкото и аз. “...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ