Интересен празник е днес, имен ден имат мъже с рядко срещано име
На 27 октомври православната черква уважава Св. страдалец Нестор, живял през III в. в град Солун. Този млад момък бил ревнив християнин и съмишленик на Св. Димитър Солунски и намерил гибелта си дружно с него.
В националния календар този ден е наименуван " Нистор ", " Мишин ден ", " Мишкин празник ", " Мишляци ", " Глухчови дни ". " Пуганци ", " Пуганляшко ". Последните названия идват от " нечестивец ", което значи богохулник и е табуизираното наименование на мишката.
Народната легенда споделя, че мишките, змиите и къртиците изскочили от корема на безбожника Лий, когато Св. Нестор или Мистор го победил в борба.
Според друго поверие тези твари излезли от тялото на дявола, когато то се спукало под въздействието на миризмата на тамян. Тъй като мишките постоянно са били огромна злина за къщите и за стопанството, за облеклата в раклите и за зърното на полето и в хамбарите, на гризачите е предназначен специфичен ден за респект (някъде това са три дни).
През " Мишите празници " дамите не би трябвало да плетат, да предат, да тъкат, не отварят раклите с облекла, с цел да не ядат мишките направеното и облеклата. Не бъркат в каците със зеле и в брашното, с цел да не влязат мишки. Не би трябвало да се употребяват и остри предмети- не се реже с нож и ножица, не се секат дърва, не се боде с игли, с цел да " не косят мишките с острите си зъби облеклата и посевите ". Извършват се и вълшебен практики за предотвратяване от мишки. Жените замазват с тиня или тор пода в стаята при огнището, в четирите ъгъла или единствено дупките на мишките. Докато стопанката мижешком маже, друга жена я пита: " Какво мажеш? " Отговорът е: " Мажа на мишките очите и устата, че да ослепеят, да не ядат облеклата и житото! " Този разговор се повтаря три пъти.
В пиринския край слагат варена царевица в ъглите на къщата, с цел да " са сити " `мишките. Има бит дамите да зашиват с червен конец предния и задния завършек на полите си и на въпроса на децата какво шият, те дават отговор: " Шия на мишките очите ". Не се загатва името на мишките, а ги назовават " момци " или " глухари " (оттук и името на празника " Глухчови дни " ).
В Тетевенския балкан и в Странджа, с цел да прогонят нездравословните гризачи, извършват обичая " миша женитба ". Залавят мъжка и женска мишка, натъкмяват ги като младоженци, завързват ги една за друга с въженце и ги слагат в кошница. Цялото село със сватбарска музика и песни потеглят " да женят мишките ". Шествието отива към реката и там пускат мишките с благопожелание " да се оженят в друго село и да не се връщат " или попът ги " венчава " и след това ги давят в реката. След това се устройва богата софра, съпроводена с забавление, хора и песни като при същинска женитба.
Имен ден честват мъже с имена Нестор!
В националния календар този ден е наименуван " Нистор ", " Мишин ден ", " Мишкин празник ", " Мишляци ", " Глухчови дни ". " Пуганци ", " Пуганляшко ". Последните названия идват от " нечестивец ", което значи богохулник и е табуизираното наименование на мишката.
Народната легенда споделя, че мишките, змиите и къртиците изскочили от корема на безбожника Лий, когато Св. Нестор или Мистор го победил в борба.
Според друго поверие тези твари излезли от тялото на дявола, когато то се спукало под въздействието на миризмата на тамян. Тъй като мишките постоянно са били огромна злина за къщите и за стопанството, за облеклата в раклите и за зърното на полето и в хамбарите, на гризачите е предназначен специфичен ден за респект (някъде това са три дни).
През " Мишите празници " дамите не би трябвало да плетат, да предат, да тъкат, не отварят раклите с облекла, с цел да не ядат мишките направеното и облеклата. Не бъркат в каците със зеле и в брашното, с цел да не влязат мишки. Не би трябвало да се употребяват и остри предмети- не се реже с нож и ножица, не се секат дърва, не се боде с игли, с цел да " не косят мишките с острите си зъби облеклата и посевите ". Извършват се и вълшебен практики за предотвратяване от мишки. Жените замазват с тиня или тор пода в стаята при огнището, в четирите ъгъла или единствено дупките на мишките. Докато стопанката мижешком маже, друга жена я пита: " Какво мажеш? " Отговорът е: " Мажа на мишките очите и устата, че да ослепеят, да не ядат облеклата и житото! " Този разговор се повтаря три пъти.
В пиринския край слагат варена царевица в ъглите на къщата, с цел да " са сити " `мишките. Има бит дамите да зашиват с червен конец предния и задния завършек на полите си и на въпроса на децата какво шият, те дават отговор: " Шия на мишките очите ". Не се загатва името на мишките, а ги назовават " момци " или " глухари " (оттук и името на празника " Глухчови дни " ).
В Тетевенския балкан и в Странджа, с цел да прогонят нездравословните гризачи, извършват обичая " миша женитба ". Залавят мъжка и женска мишка, натъкмяват ги като младоженци, завързват ги една за друга с въженце и ги слагат в кошница. Цялото село със сватбарска музика и песни потеглят " да женят мишките ". Шествието отива към реката и там пускат мишките с благопожелание " да се оженят в друго село и да не се връщат " или попът ги " венчава " и след това ги давят в реката. След това се устройва богата софра, съпроводена с забавление, хора и песни като при същинска женитба.
Имен ден честват мъже с имена Нестор!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ