Португалия и Австрия: Уроците по пътя към еврото
Преминаването към еврото е дълготраен ангажимент към непоклатимост и икономическа интеграция. Опитът на Португалия и Австрия, първи приели единната европейска валута, предлага скъпи уроци за България. Тези страни демонстрират, че макар първичните страхове, изгодите от присъединението към еврозоната са обилни.
Португалия: От ескудо към евро и стопански напредък
През 1999 година Португалия е измежду първите 12 страни, приели еврото. Истинското влияние на валутата се усеща след въвеждането на банкнотите и монетите през 2002 година Този преход е избран като неповторим, сбъднат без икономическа рецесия.
Жозе Мария Брандао де Брито, държавен секретар по бюджета на Португалия, декларира: „ Много сме щастливи да приветстваме още един член в фамилията на еврозоната и ви пожелаваме триумф. Убеден съм, че това ще бъде доста положително за България и също толкоз положително за Европа. “
Списание „ Икономоист “ дефинира Португалия като страната с най-хубава стопанска система в Европейски Съюз 24 години по-късно. Основните изгоди включват интеграция във втория по величина валутен блок в света и опция за ценообразуване в същата валута, употребена от клиентите. Туризмът и директните задгранични вложения също означават растеж, с помощта на отстранената неустановеност по отношение на обменния курс.
Професор доктор Жорже Брага де Маседо, някогашен финансов министър на Португалия, обобщава: „ Един пазар, една валута. Това е отговорът. Ако една страна желае да принадлежи към единния пазар, в един или различен миг тя би трябвало да има единна валута с този пазар. “
След въвеждането на еврото, ниските лихви дават мощен подтик на жилищното строителство. Туризмът също бележи висок растеж, осигурявайки близо 30% от Брутният вътрешен продукт на страната. Въпреки това, специалисти като Жорже Паиш и Мануел Карвальо де Силва предизвестяват за несъразмерна взаимозависимост от този бранш.
Жорже Паиш, зам.-председател на Асоциацията на португалските индустриалци, акцентира: „ Стабилната валута отстранява риска от съмнения на курса и прави оценката на вложенията по-лесна. Португалия и България имат интерес да улеснят взаимните вложения. “
За туристите еврото е огромно облекчение. Йеси, екскурзовод от Южна Корея, споделя, че пътуването в Европа е доста по-лесно без непрекъсната промяна на валути. Карлос, притежател на магазин за сувенири, регистрира повече клиенти и по-лесна оценка на цените. Перспективите за България при присъединение към еврозоната са сходни.
Австрия: От шилинг към евро и непоклатимост
През 2002 година и Австрия минава към еврото. Първоначално хората свързват шилинга със непоклатимост и сигурност, което поражда евроскептицизъм. Томас Урл от Австрийския институт за стопански проучвания отбелязва, че Австрия е имала закрепен обменен курс по отношение на немската марка 25 години преди еврото. Опитът на Австрия е значим за разбирането на процеса.
Волфганг Шюсел, канцлер на Австрия (2000-2007), споделя: „ На Нова година 2001 година като министър-председател поканих сътрудника си Романо Проди – ръководител на Европейската комисия във Виена, с цел да отпразнуваме този исторически миг. И тъкмо в среднощ излязохме в центъра, пред катедралата „ Свети Стефан “, и с първите нови евробанкноти купихме червени рози – евентуално български – за нашите съпруги. “
Хората бързо привикват с новата валута, макар че лишава време да мислят в евро. Стефан Ангелов, българин, емигрирал в Австрия по време на промяната, споделя, че макар първичните компликации, се е привикнало. Националната банка организира акция с „ евробус “ за информиране на популацията и обмяна на шилинги.
Въпреки израза „ Euro ist teuro “ (Еврото е скъпо), междинната годишна инфлация в Австрия спада от 4% при шилинга до 2% след приемането на еврото. Ценовото ниво се стабилизира. Барбара Айбингер-Мийдл, държавен секретар във Федералното министерство на финансите, дефинира приемането на еврото като история на триумфа, дала подтик на стопанската система и туризма.
Атанас Пеканов, някогашен вицепремиер и икономист, декларира: „ Еврото не е направило нито една страна по-бедна в действителна покупателна дарба. “
Приети са и закони за попречване на внезапни скокове в цените. Йозеф Баумгартнер, икономист, изяснява, че дребните промени са били свързани с „ резултата на закръгляването “. Франц Враницки, някогашен канцлер, акцентира потребността от постоянна финансова политика и след влизането в еврозоната. Еврото умножава опциите и България е част от клуба на богатите страни.
