След хиляди жертви и съсипани съдби, БКП закрива лагера на смъртта Белене
На 27 август 1959 година, с решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия е закрит концлагера " Белене ". Така комунистите поставят официално и видимо завършек на едно от най- ужасните си творения и закононарушения против българската нация.
Официално лагерът се появява с Указ № 8 на регентите от 11 януари 1945 година по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов. В него без съд и присъда, по целенасоченост попадат врагове на националната власт, фашисти, асоциални детайли и хулигани. По руския образец лагерът е наименуван Трудово-възпитателно общежитие (ТВО).
През 1949 година (Протокол № 5 от 27 април на Министерския съвет) режимът взима решение за по-ефективен надзор и уединяване на политическите си съперници и опозиционери, концентрирайки ги на едно място - Дунавските острови, а лагерът си печели прозвището Българския Сибир. 249 лагеристи от Богданов дол са изпратени да основат лагера. Стоварени са на гола поляна и сами, с подръчни средства стартират да строят първите бараки от леси. Липсват даже пирони. Лагерът " Белене " стартира да се цялостни, като броят на арестуваните, в благозвучие със Сталиновата теза за усилване на класовата битка, пораства лавинообразно. Така към края на същата година арестуваните стават 3000. Точният брой на лагерниците през годините според от източника варира. През 1951 година съгласно строго поверителна информация на Министерство на вътрешните работи в лагера са въдворени 1459 лица. По свидетелства на лагеристи от Културния съвет през 1952 година в него се намират над 5000 души – от които 2500 на първи обект и 2000 на втори обект на остров Персин. Там са настанени и 150–200 престъпни пандизчии. 500–600 дами са затворени на остров Щурчето. През пролетта на 1953 година по сведение на лагеристи, работещи в счетоводството на лагерното комендантство, броят на арестуваните лица е 3500.
С Протокол «А», № 135 от 5 септември 1953 година Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взима реше закриване на лагера в Белене. Последните 80 души са освободени през декември. Но това не е краят на историята.
Закритият лагер официално е преименуван в затвор, само че под новия етикет продължава да действа. Политически въдворени лица свидетелстват за пребиваването си там през 1954–1955 година
По време на Унгарската гражданска война, с Протокол «Б» № 9 на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 17.ХI.1956 година е постановено лагерът в Белене да се възвърне. " Да се въдворят в Трудово-възпитателно общежитие " Белене " най-опасните за реда и сигурността на страната противников и незаконни детайли, настанили се на местоживеене в София и други огромни градове ". Решението е доказано и от Указ № 468 на Народното събрание от 4 декември същата година.
Същата година броят на лагеристите набъбва до 2800. По-късно част от тях са освободени, само че мястото им е заето от втора вълна въдворени, обвързвана с така наречен акция против хулиганите.
По неофициални данни през този лагер на гибелта са минали над 30 хиляди лагеристи. Няколко хиляди от тях са намерили тук гибелта при неизяснени условия, а и до през днешния ден не престават да се носят митове за каторжния труд и жестоките порядки в Белене, открити от комунистическата милиция. Според непокътнати архивни документи дневният хранителен дял на пандизчиите е бил 0,78 ст., порционът на стражевите кучета е бил 0,85 ст.
Под напън на интернационалното публично мнение с решение на Политбюро от 27 август 1959 година лагерът в Белене се закрива. В този миг в него се намират 1421 души. 1257 от тях са освободени, а за останалите 166, оповестени за «непоправими рецидивисти», са в каменните кариери край Ловеч – отделение 0789.
Започналото след идването на демокрацията дело за лагерите бе провалено от функционери и магистрати, свързани с ръководещата в този момент Българска социалистическа партия. Самият деспот Тодор Живков и семейството му стигнаха до краен цинизъм, потвърждавайки, че точно с помощта на него лагерите са отстранени. Така до през днешния ден за безчинствата и садистичните порядки в Белене няма нито един наказан.
Официално лагерът се появява с Указ № 8 на регентите от 11 януари 1945 година по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов. В него без съд и присъда, по целенасоченост попадат врагове на националната власт, фашисти, асоциални детайли и хулигани. По руския образец лагерът е наименуван Трудово-възпитателно общежитие (ТВО).
През 1949 година (Протокол № 5 от 27 април на Министерския съвет) режимът взима решение за по-ефективен надзор и уединяване на политическите си съперници и опозиционери, концентрирайки ги на едно място - Дунавските острови, а лагерът си печели прозвището Българския Сибир. 249 лагеристи от Богданов дол са изпратени да основат лагера. Стоварени са на гола поляна и сами, с подръчни средства стартират да строят първите бараки от леси. Липсват даже пирони. Лагерът " Белене " стартира да се цялостни, като броят на арестуваните, в благозвучие със Сталиновата теза за усилване на класовата битка, пораства лавинообразно. Така към края на същата година арестуваните стават 3000. Точният брой на лагерниците през годините според от източника варира. През 1951 година съгласно строго поверителна информация на Министерство на вътрешните работи в лагера са въдворени 1459 лица. По свидетелства на лагеристи от Културния съвет през 1952 година в него се намират над 5000 души – от които 2500 на първи обект и 2000 на втори обект на остров Персин. Там са настанени и 150–200 престъпни пандизчии. 500–600 дами са затворени на остров Щурчето. През пролетта на 1953 година по сведение на лагеристи, работещи в счетоводството на лагерното комендантство, броят на арестуваните лица е 3500.
С Протокол «А», № 135 от 5 септември 1953 година Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия взима реше закриване на лагера в Белене. Последните 80 души са освободени през декември. Но това не е краят на историята.
Закритият лагер официално е преименуван в затвор, само че под новия етикет продължава да действа. Политически въдворени лица свидетелстват за пребиваването си там през 1954–1955 година
По време на Унгарската гражданска война, с Протокол «Б» № 9 на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 17.ХI.1956 година е постановено лагерът в Белене да се възвърне. " Да се въдворят в Трудово-възпитателно общежитие " Белене " най-опасните за реда и сигурността на страната противников и незаконни детайли, настанили се на местоживеене в София и други огромни градове ". Решението е доказано и от Указ № 468 на Народното събрание от 4 декември същата година.
Същата година броят на лагеристите набъбва до 2800. По-късно част от тях са освободени, само че мястото им е заето от втора вълна въдворени, обвързвана с така наречен акция против хулиганите.
По неофициални данни през този лагер на гибелта са минали над 30 хиляди лагеристи. Няколко хиляди от тях са намерили тук гибелта при неизяснени условия, а и до през днешния ден не престават да се носят митове за каторжния труд и жестоките порядки в Белене, открити от комунистическата милиция. Според непокътнати архивни документи дневният хранителен дял на пандизчиите е бил 0,78 ст., порционът на стражевите кучета е бил 0,85 ст.
Под напън на интернационалното публично мнение с решение на Политбюро от 27 август 1959 година лагерът в Белене се закрива. В този миг в него се намират 1421 души. 1257 от тях са освободени, а за останалите 166, оповестени за «непоправими рецидивисти», са в каменните кариери край Ловеч – отделение 0789.
Започналото след идването на демокрацията дело за лагерите бе провалено от функционери и магистрати, свързани с ръководещата в този момент Българска социалистическа партия. Самият деспот Тодор Живков и семейството му стигнаха до краен цинизъм, потвърждавайки, че точно с помощта на него лагерите са отстранени. Така до през днешния ден за безчинствата и садистичните порядки в Белене няма нито един наказан.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ