Неравна битка... или как туземците убиват Магелан преди 500 г.
На 27 април 1521 година в борба с локалните поданици на филипинския остров Мактан умира известният мореплавател Фернандо Магелан, който открива пролива от Атлантическия до Тихия океан.
Откривателят взема решение да поддържа един от локалните владетели в битката му с различен, само че не пресмята добре силите на хората си. Така първото околосветско странствуване е приключено от съратника на Магелан - капитан Хуан Себастиан Елкано. Заедно с него единствено шепа моряци се връщат в Испания, където са посрещнати като герои.
Как Магелан отплава до Тихия океан
Флотилия от пет кораба, водена от португалеца Фернандо Магелан, който минава на работа под испански байрак, отплава от пристанището Санлукар де Барамеда на 20 септември 1519 година.
Магелан съумява да убеди младия крал Карлос I (б.р.-по-късно император на Свещената Римска империя под името Карл V), че по-бързо може да се стигне до Тихия океан като се премине през Атлантическия океан на запад, а не към Африка, като вършат португалците.
Вярвайки във версията за съществуването на тайнствен проток, свързващ два океана, монархът се съгласява да даде на екипажа двугодишен ресурс от храна. Повече от 300 души отплават към богатите на подправки Молукски острови.
Магелан приема ранга на генерал-капитан и издигна на кораба знамето на Тринидад.
Още на 29 ноември 1519 година експедицията доближава крайбрежията на Бразилия . Малко по-късно испанците дебаркират в Патагония. Те са много сюрпризирани от локалните, които носят обувки от плява в студеното време. Това е повода моряците да ги назовават патагонци - " огромни крайници ".
За да вземат някои от локалните поданици със себе си, испанците прибягват до машинация. Започвайки да подаряват на патагонците храна и красиви тъкани, те им оферират да им оковат краката. Местните не схващат задачата на оковите, само че разрешават.
От хрониките е знае се, че всички " качени " на корабите патагонци са умряли от разнообразни заболявания преди края на пътуването.
До март 1521 година експедицията на Магелан доближава архипелага сред днешна Индонезия и Тайван .
Капитанът назовава групата острови " архипелагът Свети Лазар " (б.р.-Филипините получават актуалното си име през 1543 година - в чест на испанския крал Филип II). Магелан дебаркира на един от островите, където основава санитарен пункт за заболели и ранени моряци.
Още в средата на 19 век немският странник Георг Хартвиг обръща внимание на хитростта на испанците. " Изглежда изцяло недопустимо жестокото отношение на членовете на експедицията на Магелан към популацията на Филипините, само че то е реалност ", написа Хартвиг в книгата си " Човекът и природата на островите на Великия океан ", издадена през 1865 година
" По заповед на Магелан двама диваци са пленени и доведени до кораба със мощ - варварска свирепост, която великите мореплаватели тогава си позволяваха против дивите нации и която единствено груби китоловци си разрешават в този момент. Тези обстоятелства потвърждават, че духът на човечеството през последните епохи обаче е постигнал прочут прогрес и това ни дава солидни очаквания, че всичко ще се усъвършенства с времето ", споделя още Хартвиг.
За разлика от португалците, испанците се стремят да подчинят всички новооткрити земи с военна мощ и да ги слагат под собствен директен надзор.
Магелан съумява да завоюва доверието на един от локалните владетели Хумабон. Откривателят даже го кръщава дружно със фамилията му и няколкостотин жители, а владетелят се съгласява да признае крал Карл V за собствен стопанин при изискване, че испанският монарх ще го " издигне над всички прилежащи владетели ".
В ролята на настойник на новите християни, Магелан се намесва във вътрешната война на локалните поданици.
Легендарна борба с Лапу-Лапу
Вдъхновен от приемането на новите си " другари " в християнството, Магелан желае Лапу-Лапу, държател на дребния остров Мактан, неотложно да се подчини на Хумабон.
След отхвърли Магелан взема решение да накаже Лапу-Лапу и да покаже силата на испанското оръжие. Следва испанска инвазия на остров Мактан.
" Магелан е толкоз уверен в силата на оръжието си, че заповяда на съдружника да остане на лодките, с цел да следи успеха оттова, означи Хартвиг. - С 49 души той влиза в доста неравна борба с 2000 мактанци, които благоразумно не му разрешават да се стигне до ръкопашен пердах, а го примамват да стреля от ден на ден и повече, до момента в който най-после неналичието на барут го принуждава да се откажа. Там, надвит от множеството, той пада, откакто е пронизан от копие. "
До известна степен Магелан надценява въздействието си и става жертва на личните си упоритости, подкрепяйки един държател в битката му против различен.
В интерпретацията на руския историк по география Йосиф Магидович събитията на остров Мактан наподобяват по друг метод.
Според неговата версия испанските лодки не са могли да стигнат до брега заради огромни рифове. Тогава Магелан оставя към 10 арбалетчици и част от хората си в лодките и той слиза на брега с 50 души.
Местните ги чакат, а хората на Магелан нападат в три групи. Тогава от лодките откриват огън, с цел да оказват помощ на капитана и хората му.
Но стрелите и патроните не могат да пробият дървените щитове. Войниците на Лапу-Лапу са осведомени добре въоръжението на испанците, придвижват се бързо, не позволявайки на стрелците да се прицелят тъкмо. Местните пък се стремят да целят съперниците си в краката, тъй като там не не са предпазени от ризница.
В хода на борбата Магелан заповядва да се подпали селото, което вбесява локалните и те стартират да обсипват испанците със стрели, да ги замерват с камъни и да хвърлят по тях копия.
Според описа на члена експедицията Антонио Пигафета, който води дневник, множеството бойци избягали. Само 6-8 индивида от най-верните сътрудници остават до Магелан. След като разпознават вражеския лидер, локалните поданици го атакуван. Заобиколен от всички страни Магелан продължава да отвръща на удара.
" Докато се пробва да си извади меча, Магелан е ранен в ръката. Един от нападателите го рани в левия крайник. Капитанът падна с лице надолу, а по-късно туземците го мушкаха с копия и започнаха да го удрят с дървени колове, до момента в който не го убиха. А Магелан продължаваше да гледа обратно, с цел да види дали всички имаме време да се качим назад в лодките ", споделя Пигафета, който написа книга за първото околосветско странствуване.
Заедно с Магелан са убити осем испанци, а доста от оживелите моряци са ранени.
Хумабон, който следи борбата от безвредно разстояние, предлага на Лапу-Лапу откуп за телата на Магелан и падналите испанци. Победителите изрично отхвърлят да предадат убития капитан.
Екипажът на Магелан продължава да плава без командира си и на 6 септември 1522 година приключва първото по рода си морско странствуване към света. От петте кораба три не се връщат в Испания. 34 членове на кораба " Виктория " под командването на Хуан Себастиан Елкано, в това число четирима локални поданици от Молукските острови, сполучливо стигат до островите Кабо Верде, където 13 от тях са задържани от португалците.
Така единствено 17 испанци триумфално се връщат в Севиля.
Те обаче дават неопровержими доказателства, че Земята е въртящо се кълбо, а моретата са неделими водни обекти. Благодарение на оживелите моряци картографските данни на античните гърци и римляни са отхвърлени като неправилни и несъстоятелни.
През 1529 година е подписан Договорът от Сарагоса, съгласно който островите в Тихия океан са приписани най-вече към Испания, а страните от Югоизточна Азия - към Португалия.
Така испанците и португалците си разделят целия свят.
Откривателят взема решение да поддържа един от локалните владетели в битката му с различен, само че не пресмята добре силите на хората си. Така първото околосветско странствуване е приключено от съратника на Магелан - капитан Хуан Себастиан Елкано. Заедно с него единствено шепа моряци се връщат в Испания, където са посрещнати като герои.
Как Магелан отплава до Тихия океан
Флотилия от пет кораба, водена от португалеца Фернандо Магелан, който минава на работа под испански байрак, отплава от пристанището Санлукар де Барамеда на 20 септември 1519 година.
Магелан съумява да убеди младия крал Карлос I (б.р.-по-късно император на Свещената Римска империя под името Карл V), че по-бързо може да се стигне до Тихия океан като се премине през Атлантическия океан на запад, а не към Африка, като вършат португалците.
Вярвайки във версията за съществуването на тайнствен проток, свързващ два океана, монархът се съгласява да даде на екипажа двугодишен ресурс от храна. Повече от 300 души отплават към богатите на подправки Молукски острови.
Магелан приема ранга на генерал-капитан и издигна на кораба знамето на Тринидад.
Още на 29 ноември 1519 година експедицията доближава крайбрежията на Бразилия . Малко по-късно испанците дебаркират в Патагония. Те са много сюрпризирани от локалните, които носят обувки от плява в студеното време. Това е повода моряците да ги назовават патагонци - " огромни крайници ".
За да вземат някои от локалните поданици със себе си, испанците прибягват до машинация. Започвайки да подаряват на патагонците храна и красиви тъкани, те им оферират да им оковат краката. Местните не схващат задачата на оковите, само че разрешават.
От хрониките е знае се, че всички " качени " на корабите патагонци са умряли от разнообразни заболявания преди края на пътуването.
До март 1521 година експедицията на Магелан доближава архипелага сред днешна Индонезия и Тайван .
Капитанът назовава групата острови " архипелагът Свети Лазар " (б.р.-Филипините получават актуалното си име през 1543 година - в чест на испанския крал Филип II). Магелан дебаркира на един от островите, където основава санитарен пункт за заболели и ранени моряци.
Още в средата на 19 век немският странник Георг Хартвиг обръща внимание на хитростта на испанците. " Изглежда изцяло недопустимо жестокото отношение на членовете на експедицията на Магелан към популацията на Филипините, само че то е реалност ", написа Хартвиг в книгата си " Човекът и природата на островите на Великия океан ", издадена през 1865 година
" По заповед на Магелан двама диваци са пленени и доведени до кораба със мощ - варварска свирепост, която великите мореплаватели тогава си позволяваха против дивите нации и която единствено груби китоловци си разрешават в този момент. Тези обстоятелства потвърждават, че духът на човечеството през последните епохи обаче е постигнал прочут прогрес и това ни дава солидни очаквания, че всичко ще се усъвършенства с времето ", споделя още Хартвиг.
За разлика от португалците, испанците се стремят да подчинят всички новооткрити земи с военна мощ и да ги слагат под собствен директен надзор.
Магелан съумява да завоюва доверието на един от локалните владетели Хумабон. Откривателят даже го кръщава дружно със фамилията му и няколкостотин жители, а владетелят се съгласява да признае крал Карл V за собствен стопанин при изискване, че испанският монарх ще го " издигне над всички прилежащи владетели ".
В ролята на настойник на новите християни, Магелан се намесва във вътрешната война на локалните поданици.
Легендарна борба с Лапу-Лапу
Вдъхновен от приемането на новите си " другари " в християнството, Магелан желае Лапу-Лапу, държател на дребния остров Мактан, неотложно да се подчини на Хумабон.
След отхвърли Магелан взема решение да накаже Лапу-Лапу и да покаже силата на испанското оръжие. Следва испанска инвазия на остров Мактан.
" Магелан е толкоз уверен в силата на оръжието си, че заповяда на съдружника да остане на лодките, с цел да следи успеха оттова, означи Хартвиг. - С 49 души той влиза в доста неравна борба с 2000 мактанци, които благоразумно не му разрешават да се стигне до ръкопашен пердах, а го примамват да стреля от ден на ден и повече, до момента в който най-после неналичието на барут го принуждава да се откажа. Там, надвит от множеството, той пада, откакто е пронизан от копие. "
До известна степен Магелан надценява въздействието си и става жертва на личните си упоритости, подкрепяйки един държател в битката му против различен.
В интерпретацията на руския историк по география Йосиф Магидович събитията на остров Мактан наподобяват по друг метод.
Според неговата версия испанските лодки не са могли да стигнат до брега заради огромни рифове. Тогава Магелан оставя към 10 арбалетчици и част от хората си в лодките и той слиза на брега с 50 души.
Местните ги чакат, а хората на Магелан нападат в три групи. Тогава от лодките откриват огън, с цел да оказват помощ на капитана и хората му.
Но стрелите и патроните не могат да пробият дървените щитове. Войниците на Лапу-Лапу са осведомени добре въоръжението на испанците, придвижват се бързо, не позволявайки на стрелците да се прицелят тъкмо. Местните пък се стремят да целят съперниците си в краката, тъй като там не не са предпазени от ризница.
В хода на борбата Магелан заповядва да се подпали селото, което вбесява локалните и те стартират да обсипват испанците със стрели, да ги замерват с камъни и да хвърлят по тях копия.
Според описа на члена експедицията Антонио Пигафета, който води дневник, множеството бойци избягали. Само 6-8 индивида от най-верните сътрудници остават до Магелан. След като разпознават вражеския лидер, локалните поданици го атакуван. Заобиколен от всички страни Магелан продължава да отвръща на удара.
" Докато се пробва да си извади меча, Магелан е ранен в ръката. Един от нападателите го рани в левия крайник. Капитанът падна с лице надолу, а по-късно туземците го мушкаха с копия и започнаха да го удрят с дървени колове, до момента в който не го убиха. А Магелан продължаваше да гледа обратно, с цел да види дали всички имаме време да се качим назад в лодките ", споделя Пигафета, който написа книга за първото околосветско странствуване.
Заедно с Магелан са убити осем испанци, а доста от оживелите моряци са ранени.
Хумабон, който следи борбата от безвредно разстояние, предлага на Лапу-Лапу откуп за телата на Магелан и падналите испанци. Победителите изрично отхвърлят да предадат убития капитан.
Екипажът на Магелан продължава да плава без командира си и на 6 септември 1522 година приключва първото по рода си морско странствуване към света. От петте кораба три не се връщат в Испания. 34 членове на кораба " Виктория " под командването на Хуан Себастиан Елкано, в това число четирима локални поданици от Молукските острови, сполучливо стигат до островите Кабо Верде, където 13 от тях са задържани от португалците.
Така единствено 17 испанци триумфално се връщат в Севиля.
Те обаче дават неопровержими доказателства, че Земята е въртящо се кълбо, а моретата са неделими водни обекти. Благодарение на оживелите моряци картографските данни на античните гърци и римляни са отхвърлени като неправилни и несъстоятелни.
През 1529 година е подписан Договорът от Сарагоса, съгласно който островите в Тихия океан са приписани най-вече към Испания, а страните от Югоизточна Азия - към Португалия.
Така испанците и португалците си разделят целия свят.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ