До 10 години българският фолклор е на път да изчезне
На 26-ти септември , се състоя кръгла маса на тематика: “ Професията Фолклорен музикант в България – положение и проблеми на образованието и реализацията ”, на която участваха Министърът на културата господин Найден Тодоров , представители на 10 професионални ансамбъла, ръководителите на плана - Димитър Христов и Антоанела Петрова , членове на Управителния съвет на БМА и създателят на финалния разбор доцент доктор Веселка Тончева от Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българска академия на науките.
По време на кръглата маса бяха показани резултатите от двугодишния план на Българска музикална асоциация - “ Фолклорен музикант ”, който бе предизвикан от незабавната нужда да бъдат проучени и показани обективно положението и проблемите, стоящи пред фолклорните музиканти в страната. Те бяха в основата на дебатите и диалога за намирането на общи решения, траял над 3 часа. Бе дискутирана и нуждата от създаване на дълготрайна тактика за развиване на бранша.
Анализът е резултат от извършено теренно изследване измежду професионалните фолклорни ансамбли и учебни заведения с музикалнофолклорно обучение в страната и демонстрира много тревожни резултати.
Проучването демонстрира извънредно влошената обстановка, в която действа професионалното фолклорно изкуство в страната и сочи, че в случай че не се обърне внимание на фолклорния музикант, някои обичайни български принадлежности като тамбура, гъдулка и дудук ще изчезнат до 10-15 години . Следователно сериозната липса на фрагменти, които да попълнят фолклорните ансамбли ще докара и до преустановяване на тяхната активност, а от там и погубване на българския фолклор.
Причините за тежкото положение на бранша несъмнено са доста, само че един от главните проблеми е ниското възнаграждение на труда, без благоприятни условия за финансов напредък, което води до неналичието на авторитет на специалността и фактът, че младежите не желаят да се занимават професионално с фолклор, а заетите в бранша са най-вече в пенсионна възраст.
„ Най-важната за мен тематика е статутът на ансамблите, тъй като когато се откри в допълнение финансиране, те няма по какъв начин да се възползват от него, защото не са юридически лица, а назначени чиновници към общини. Както знаем обаче множеството общини нямат задоволително пари. За страдание и страната няма задоволително пари. Но какво ще стане, в случай че общините и страната работят дружно? Тогава парите ще стигнат. И има в закона очакван метод, по какъв начин страната и общините да работят дружно, а точно районни културни институти . “ – показа министър Найден Тодоров .
Това е и едно от главните оферти на Българска музикална асоциация, към което министърът и представителите на сектора се сплотиха, а точно професионалните фолклорни ансамбли да бъдат отделени като независими музикално-сценични институти, което ще насърчи по-ефективно ръководство на бюджета и приходите им и опция да изработят дълготрайна тактика за развиването си. Подходяща форма за ансамблите е превръщането им в районни културни институти, която разрешава съчетание на държавно и общинско финансиране и възлагането на държавни задания за разпространение на фолклорното изкуство.
Липсата на финансови запаси и национална политика за развиване и предпазване на фолклорните ансамбли, заплашва българския фолклор от изгубване, а той е най-яркият образец за културна еднаквост, национално благосъстояние и е фундаментален за българите.
По време на кръглата маса бяха показани резултатите от двугодишния план на Българска музикална асоциация - “ Фолклорен музикант ”, който бе предизвикан от незабавната нужда да бъдат проучени и показани обективно положението и проблемите, стоящи пред фолклорните музиканти в страната. Те бяха в основата на дебатите и диалога за намирането на общи решения, траял над 3 часа. Бе дискутирана и нуждата от създаване на дълготрайна тактика за развиване на бранша.
Анализът е резултат от извършено теренно изследване измежду професионалните фолклорни ансамбли и учебни заведения с музикалнофолклорно обучение в страната и демонстрира много тревожни резултати.
Проучването демонстрира извънредно влошената обстановка, в която действа професионалното фолклорно изкуство в страната и сочи, че в случай че не се обърне внимание на фолклорния музикант, някои обичайни български принадлежности като тамбура, гъдулка и дудук ще изчезнат до 10-15 години . Следователно сериозната липса на фрагменти, които да попълнят фолклорните ансамбли ще докара и до преустановяване на тяхната активност, а от там и погубване на българския фолклор.
Причините за тежкото положение на бранша несъмнено са доста, само че един от главните проблеми е ниското възнаграждение на труда, без благоприятни условия за финансов напредък, което води до неналичието на авторитет на специалността и фактът, че младежите не желаят да се занимават професионално с фолклор, а заетите в бранша са най-вече в пенсионна възраст.
„ Най-важната за мен тематика е статутът на ансамблите, тъй като когато се откри в допълнение финансиране, те няма по какъв начин да се възползват от него, защото не са юридически лица, а назначени чиновници към общини. Както знаем обаче множеството общини нямат задоволително пари. За страдание и страната няма задоволително пари. Но какво ще стане, в случай че общините и страната работят дружно? Тогава парите ще стигнат. И има в закона очакван метод, по какъв начин страната и общините да работят дружно, а точно районни културни институти . “ – показа министър Найден Тодоров .
Това е и едно от главните оферти на Българска музикална асоциация, към което министърът и представителите на сектора се сплотиха, а точно професионалните фолклорни ансамбли да бъдат отделени като независими музикално-сценични институти, което ще насърчи по-ефективно ръководство на бюджета и приходите им и опция да изработят дълготрайна тактика за развиването си. Подходяща форма за ансамблите е превръщането им в районни културни институти, която разрешава съчетание на държавно и общинско финансиране и възлагането на държавни задания за разпространение на фолклорното изкуство.
Липсата на финансови запаси и национална политика за развиване и предпазване на фолклорните ансамбли, заплашва българския фолклор от изгубване, а той е най-яркият образец за културна еднаквост, национално благосъстояние и е фундаментален за българите.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ