На 26 септември германците ще се явят на парламентарни избори,

На 26 септември германците ще се явят на парламентарни избори, ...

Изборите в Германия ще променят европейската политика



На 26 септември германците ще се явят на парламентарни избори, вещаещи дълбока промяна. Освен че приключва ерата на Ангела Меркел, много е възможно и нейната политическа формация да излезе от властта. А това ще доведе до сериозно сътресение в европейката политика.

Последните проучвания на предизборните нагласи показват преднина на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) пред коалицията на Християндемократическия и Християнсоциалния съюз (ХДС/ХСС). В продължение на дълги години левицата и консерваторите управляваха в коалиция, но сегашният лидер на социалдемократите Олаф Шолц изрази ясни намерения да не търси съюз с християндемократите в случай на победа. Това ще означава, че за първи път от 2005-а в Берлин няма да е на власт най-авторитетната и мощна политическа сила от семейството на Европейската народна партия (ЕНП).

Ако ЕНП изгуби Германия, тя ще остане със само осем правителствени лидери в Европейския съвет, все от малки страни, които не са сред основателите му – Австрия, Гърция, Кипър, Латвия, Литва, Румъния, Словения и Хърватия. Разликата със ситуацията отпреди десетилетие ще е зашеметяваща – тогава

ЕНП управляваше 18 от 28-те държави членки,

включително повечето от най-влиятелните в общността.

Дясноцентристката идеологическа доминация в Европа по това време имаше решаващо значение за начина, по който съюзът отговори на финансовата криза от 2008-а – чрез налагане на мерки за икономия върху цялата си територия. Противник на дългогодишното затягане на коланите бе Партията на европейските социалисти (ПЕС), чийто член е ГСДП. Ако съставът на Европейския съвет през 2010-а бе като днешния, отговорът на Европа на финансовите предизвикателства би могъл да е твърде различен.

Европейският съвет и Съветът на ЕС са най-мощните политически институции на Стария континент. В Европейския съвет, в който заседават правителствените ръководители на отделните страни, в повечето случаи решенията се взимат с консенсус (освен когато европейското законодателство не го налага). В Съвета на ЕС обаче, където заседават ресорни министри и който има решаваща роля за изработване на европейското законодателство, решенията се взимат на базата на квалифицирано мнозинство, което отчита размера на населението на различните държани членки. Това дава на Германия най-голяма тежест, която е първа по население в Евросъюза. Но ако ЕНП изгуби контрола над правителството в Берлин,

това ще е тежък удар за нея.

Европейският съвет дава и инструкции на изпълнителния орган на общността - Европейската комисия, която на свой ред решава как да ги привежда в изпълнение. През последните години вътрешният баланс на силите в Европейския съюз се наклони в полза на Съвета, като Комисията много повече се съобразява с националните лидери, представени в него, отколкото с единствения пряко избран орган на съюза – Европейския парламент.

Членовете на Европейския съвет, естествено, взимат решенията си, като на първо място се съобразяват с политиката в собствената си страна, а след това идват общоевропейските съображения. Но политическите групирания отразяват и някои споделени разбирания, често идеологически, които имат решаващо влияние. Не рядко преди Европейски съвет в Брюксел лидерите провеждат предварителни срещи в своите политически семейства, където координират предстоящите си позиции. В продължение на години предварителните срещи на лидерите от ЕНП бяха мястото, където реално се взимаха решенията.



Курц (вдясно) несъмнено ще засенчи Вебер

Как се стигна до упадъка на ЕНП? Най-напред нейните представители във Франция и Италия изгубиха подкрепа през последното десетилетие и отвориха пространство за нови лица като френския президент Еманюел Макрон, който се присъедини към либералния съюз АЛДЕ, сега преименуван на "Обнови Европа". Италианското Движение "Пет звезди" все още не е намерило пристан в никое европейско семейство, но сегашният италиански премиер Марио Драги, който не членува в партия, стои начело на правителство на националното единство, включващо партии от целия политически спектър.

Други членове на ЕНП пък

се отклониха надясно и излязоха от групата

Полската "Право и справедливост" формира съюз с британските консерватори под името "Партия на европейските консерватори и реформисти". Унгарската "Фидес" на Виктор Орбан пък бе изгонена през март тази година. Сега Орбан се оглежда за ново семейство и се очаква да отиде при консерваторите и реформистите, като е възможно да повлече със себе си още един член на ЕНП – словенския премиер Янез Янша.

Годините на икономии след кризата от 2008-а и мигрантският наплив от 2015 г., за който мнозина обвиняват Меркел, вероятно също са навредили на партиите от ЕНП и са отблъснали избирателите им. Въпросът сега е – кой след оттеглянето на Меркел ще бъде новият лидер на дясноцентристката фракция в Европа? Манфред Вебер, ръководителят на ЕНП в Европарламента не сполучи с кандидатурата си за председател на Европейската комисиякомисията и се надява да замести като председател на фракцията Доналд Туск, който се завръща в полската политика.

Председателят на ЕНП обаче е неин лидер само формално, той не участва в Европейския съвет. Ако ХДС/ХСС изгуби властта, фактически лидер на ЕНП в най-овластената европейска институция ще стане

австрийският канцлер Себастиан Курц,

известен с консервативните си възгледи по отношение на харченето на пари и имиграцията. Тоест в ерата след Меркел Европейската народна партия ще завие надясно, което ще се отрази и на политиките на национално ниво. Например на това кого френската членка – "Републиканците", ще одобри за свой кандидат за президентските избори догодина.

Дори и лява коалиция да поеме властта в Германия, това не означава, че европейската левица ще овладее Европейския съвет и Съвета на ЕС. При положение че Макрон е с либералите, а Драги не се причислява към никого, по-скоро се очертава паритет между трите големи политически семейства. ЕНП обаче все още контролира Европейската комисия, начело на която е фаворитката на Меркел Урсула фон дер Лайен. А и не е изключено ситуацията да се промени след насрочените за 2022-ра избори в Италия и Франция. Ако контролът над управлението в едната или в двете страни премине у ПЕС и ЕНП, европейският политически пейзаж може отново да се промени.

 

Източник: banker.bg