Петър Дундаков и Пол ван Брюхе, композитори: Изкуството и забавлението не се изключват взаимно
На 26 октомври композиторите Петър Дундаков, Пол ван Брюхе и Пламен Джуров показаха във военния клуб Strings Attached - три модерни творби в осъществяване на ансамбъла " Софийски солисти " под диригентството на маестро Джуров. Тласък за следващия им общ план, който сплотява традициите на България и Холандия, е желанието да композират по обща тематика - тази за кръвта. Концертът бе показан у нас благодарение на посолството на Нидерландия. " Дневник " поговори с Петър Дундаков и Пол ван Брюхе за актуалната класическа музика и нейната аудитория.
И двамата композирате както модерна класическа, по този начин и кино музика. Произведенията, която представихте бяха доста кинематографични. Има ли разлика в метода ви към двете задания - да композирате за себе си или за непознато произведение, и смятате ли, че филмовата музика стои някак по-ниско на пиедестала в съпоставяне със актуалната класическа музика?
П. ван Брюхе: И да, и не. И в двата случая търсиш в себе си отговора на музикален въпрос - дали той ще бъде заложен от режисьора и неговата творба, или от белия лист пред теб. Оттам нататък е друго, тъй като филмовата музика има свое изложение, с което би трябвало да се съобразяваш. А в личната си музика ти си шефът - ти решаваш какво ще се случи, кой артист по кое време ще се включи.
П. Дундаков: Съгласен съм. В личната си музика даваш независимост на нотите, а филмовата е синтез на изкуствата - би трябвало да се съобразиш с историята и с картината. Не бих споделил, че едната е по-малко качествена от другата, само че това са разнообразни задания.
Кои са провокациите и рисковете на това да композираш независимо? Доколко се преценявате с публиката?
П. ван Брюхе: Във филмовата музика следваш нечия непозната фантазия. А в личната би трябвало да създадеш фантазията самичък. Това е по-трудно, тъй като би трябвало да си наясно с историята, която искаш да разкажеш и да я предадеш и на музикантите, без да забравяш публиката.
© Николай Дойчинов
Това значи, че би трябвало да намериш детайлите в музиката, които вършат повествованието ти разбираемо. Общото посред ни с Петър като композитори е, че използваме повествователните аспекти в музиката, с цел да разкажем история. Във кино лентата тази история към този момент я има, ти би трябвало единствено да я подкрепиш. Но в актуалната класическа музика разказът е главното нещо. Тя не е просто опит или упражнение в разнообразни нетрадиционни техники. Впрочем считам, че разликата сред изкуството и заниманието не е толкоз огромна в днешно време.
П. Дундаков: Мисля, че е много рисково да мислиш единствено за публиката. Разбира се, че би трябвало да я имаш поради, само че на първо място би трябвало да обмислиш личната си концепция. В днешно време много форми на креативно изложение разчитат напълно на публиката. Но в случай че създаваш единствено неща, които очакваш да се харесат, се плъзгаш по една повърхнина, която даже не бих нарекъл комерсиална. Вярвам, че изкуството произлиза от достоверни хрумвания, които си намерил метод да изразиш разбираемо. Дали ще заложиш на опити или най-популярните акомпанименти в поп музиката, значимото е да споделиш нещо посредством музиката си. И съм склонен, че повествованието е един значим аспект.
Коя е публиката на актуалната класическа музика през днешния ден и има ли разлика сред публиката тук и тази в Холандия?
П. ван Брюхе: Разликата е огромна, най-малко в моя опит. И достоверността на концепцията е доста значима тук сега, тъй като България има дълга традиция във възпроизвеждането на класиката. Тази традиция се поддържа и от днешния западен комерсиален и глобалистки модел.
В Холандия, противоположното, дълго време имахме навика да не се интересуваме от публиката въобще. Допреди 15 години съвсем никой не идваше на концерти със модерна класическа музика, тъй като се смяташе, че това е един дълъг и безусловно непрогледен звуков опит.
Правя огромно резюме, само че точно тази разлика е една от аргументите да работим дружно - виждаме преимуществата и в двата модела. Изкуството, комуникативността, заниманието, опитът - тези неща не са взаимно изключващи се.
© Николай Дойчинов
Всъщност тъкмо в България претърпях една от фантазиите си - когато представяхме операта " Пандора ", в публиката имаше всевъзможни хора: млади, остарели, първокласно облечени и по-скромни, пенсионери с внуците си, даже гей двойки - културата тук към момента има мощен сплотяващ капацитет. Докато в Холандия няма да намериш такава хетерогенна аудитория, всичко е доста нишово и лимитирано.
П. Дундаков: Изобщо разглеждането актуалната класическата музика като нещо нишово, е проблематично. Ако приказваме за несъмнено качество на музикалното мислене, за композиция от пробни техники, да, само че като цяло не бих сложил ограда сред нея и хип-хопа или попа, тъй като ставаме жертви на етикетите.
Заобиколени сме от музика и е напълно естествено да смесваме разнообразни обичаи - това е същински актуалното. Аз не изпращам творбите си само към хора, които познават историята на музиката. Мисля, че достоверността и свободата са ключът едно произведение на актуалното изкуство да е универсално разбрано.
Какво се промени преди 15 година в Холандия, което направи този вид музика по-привлекателна?
П. ван Брюхе: Ново потомство композитори, отраснали с електронната музика, хип-хопа и изобщо в ерата на известните изкуства. Те не се интересуват от остарялата хармония, само че познават традицията, която надграждат със личните си хрумвания.
П. Дундаков: Драмата на всеки музикален жанр е, че един ден се трансформира в жанр. Като композитор би трябвало да търсиш новите форми.
П. ван Брюхе: Нещата, които ние представихме в Strings Attached, не бяха " сложни ". Ако искахме да затрудним публиката, несъмнено, можехме, само че не това е задачата. За мен даже въпросът не е толкоз в музиката, едвам създадеш споделено прекарване сред аудитория и оркестър: това е актуалната класическа музика.
В идващия си общ план ще предвидим опция феновете да задават въпроси. Защото едно от огромните прерогативи на актуалната класическа музика е, че се прави от живи композитори! На днешния майсторски клас зададох на студентите следния въпрос - в случай че тук седяхме не ние, а Бах, какво бихте го попитали?
Вие какво бихте попитали Бах?
П. ван Брюхе: Вероятно каква е била ролята на музиката в живота му. И дали е имало моменти, когато не е могъл да влезе в добра интуитивна връзка с творбите си, тъй като е бил прекомерно ангажиран да написа по поръчка. Да си изкарва прехраната.
Какво е бъдещето на класическата музика?
П. ван Брюхе: Мисля, че не е в държавната дотация. Представям си модел, в който публиката влага в композитор, който харесва. Защо " Нетфликс " е толкоз известен? Абонираш се за канал, който създава наличието, което те интересува. Смятам, че бъдещето на нашата музика е сходно.
П. Дундаков: Ако съпоставяме Холандия и България, то не можем да подценим държавната дотация. Там в модерна класическа музика се вливат милион евро годишно. В България единственото финансиране за композиране идва през организации като " Музикаутор " или стратегии на общината като " Култура ", в случай че аплайваш целеустремено дружно с планове от всевъзможни жанрове.
© Николай Дойчинов
Вярвам, че в случай че многото ни музикални институти - филхармонии, опери - получаваха бюджет, който да влагат в основаването на нова музика, картината би била друга. Представете си нова българска опера - първата от 20 или 30 години насам!
Смятам, че като общество изпускаме шанса да забележим развиването на актуалните музикални изкуства. Това е пренебрежение към музикалната традиция, която сме имали през XX в. Мисля, че музикантите би трябвало да се обединим за постигането на тази цел. Културата основава еднаквост, тя е не по-малко значима и дори е по-ефективна в това отношение от политиката.
Петър, вие неотдавна композирахте и продуцирахте музикално албум на " Мистерията на българските гласове " с Лиза Джерард от Dead Can Dance (продуцент на диска е " Шуберт мюзик пъблишинг " - бел. ред.). Хорът е едно от нещата, с които България е по света - имало ли интерес да бъде включен на някое от събитията, свързани с Европредседателството?
- На 8 декември излиза първият сингъл в Европа, а на 15-и - в Съединени американски щати. В отговор на въпроса ви, имаше някакви хрумвания, споделени на маса, само че никой не се е свързвал с нас публично. Честно казано от време на време си мисля, че хората, които се занимават с българската просвета, не наблюдават какво се случва в нея. Не се окайвам, просто върша наблюдаване.
Защо избрахте кръвта като тематика за композициите в Srtings Attached? Пол, казахте, че вашата е обвързвана с нещастието в " Батаклан "?
П. ван Брюхе: Май на никого не му харесва! (Смее се.) Избрахме я, тъй като е най-демократичната течност, нещото, което ни сплотява, и тъй като е мощна метафора, която всеки от нас можеше да развие в друга посока.
Всяко произведение има свое начало и край. За мен отправната точка бе нещастието в " Батаклан ". Проблемът с наименованията обаче е, че публиката незабавно се отхвърля от интерпретативните старания, обляга се на стола и споделя, а, ясно - това произведение е против тероризма. После се пробва да нагоди музиката към тази трактовка.
За мен нещастието беше отправната точка - за пръв път от доста време заплахата бе толкоз близо до нас, в Европа. Това чувство за приближаваща опасност, неприятната прокоба, която се свързва с метафората " Червената луна ", даде началния тласъкна моето произведение. Запитах се, по какъв начин звучи възприятието на приближаващата се опасност.
П. Дундаков: Често тръгваш от персоналното прекарване - аз незабавно си помислих за израза " моя кръв ", за кръвта като река, която тече през вените ни и ни свързва всички. Крайният резултат обаче постоянно е доста друг от първичния повод. Доброто модерно изкуство няма едно значение.
Ще издадете ли Strings Attached на компактдиск? Или пък да го разпространите по различен метод, да вземем за пример в Spotify?
П. ван Брюхе: Това е добра концепция, непрекъснато ме питат за какво нямам нищо онлайн. Ако би трябвало да съм почтен, отговорът е, че съм малко ленив. Но също така, имам вяра в прекарването на музиката онлайн. Едно произведение в никакъв случай не звучи два пъти по един и същи метод онлайн, нито пък през слушалките у дома.
На трето място сме обвързани договорно с лейбълите си, което прави разпространяването в интернет мъчно.
Какъв е идващият ви план?
П. Дундаков: Постоянно кроим проекти. Ще е нещо напълно ново и друго.
И двамата композирате както модерна класическа, по този начин и кино музика. Произведенията, която представихте бяха доста кинематографични. Има ли разлика в метода ви към двете задания - да композирате за себе си или за непознато произведение, и смятате ли, че филмовата музика стои някак по-ниско на пиедестала в съпоставяне със актуалната класическа музика?
П. ван Брюхе: И да, и не. И в двата случая търсиш в себе си отговора на музикален въпрос - дали той ще бъде заложен от режисьора и неговата творба, или от белия лист пред теб. Оттам нататък е друго, тъй като филмовата музика има свое изложение, с което би трябвало да се съобразяваш. А в личната си музика ти си шефът - ти решаваш какво ще се случи, кой артист по кое време ще се включи.
П. Дундаков: Съгласен съм. В личната си музика даваш независимост на нотите, а филмовата е синтез на изкуствата - би трябвало да се съобразиш с историята и с картината. Не бих споделил, че едната е по-малко качествена от другата, само че това са разнообразни задания.
Кои са провокациите и рисковете на това да композираш независимо? Доколко се преценявате с публиката?
П. ван Брюхе: Във филмовата музика следваш нечия непозната фантазия. А в личната би трябвало да създадеш фантазията самичък. Това е по-трудно, тъй като би трябвало да си наясно с историята, която искаш да разкажеш и да я предадеш и на музикантите, без да забравяш публиката.
© Николай Дойчинов
Това значи, че би трябвало да намериш детайлите в музиката, които вършат повествованието ти разбираемо. Общото посред ни с Петър като композитори е, че използваме повествователните аспекти в музиката, с цел да разкажем история. Във кино лентата тази история към този момент я има, ти би трябвало единствено да я подкрепиш. Но в актуалната класическа музика разказът е главното нещо. Тя не е просто опит или упражнение в разнообразни нетрадиционни техники. Впрочем считам, че разликата сред изкуството и заниманието не е толкоз огромна в днешно време.
П. Дундаков: Мисля, че е много рисково да мислиш единствено за публиката. Разбира се, че би трябвало да я имаш поради, само че на първо място би трябвало да обмислиш личната си концепция. В днешно време много форми на креативно изложение разчитат напълно на публиката. Но в случай че създаваш единствено неща, които очакваш да се харесат, се плъзгаш по една повърхнина, която даже не бих нарекъл комерсиална. Вярвам, че изкуството произлиза от достоверни хрумвания, които си намерил метод да изразиш разбираемо. Дали ще заложиш на опити или най-популярните акомпанименти в поп музиката, значимото е да споделиш нещо посредством музиката си. И съм склонен, че повествованието е един значим аспект.
Коя е публиката на актуалната класическа музика през днешния ден и има ли разлика сред публиката тук и тази в Холандия?
П. ван Брюхе: Разликата е огромна, най-малко в моя опит. И достоверността на концепцията е доста значима тук сега, тъй като България има дълга традиция във възпроизвеждането на класиката. Тази традиция се поддържа и от днешния западен комерсиален и глобалистки модел.
В Холандия, противоположното, дълго време имахме навика да не се интересуваме от публиката въобще. Допреди 15 години съвсем никой не идваше на концерти със модерна класическа музика, тъй като се смяташе, че това е един дълъг и безусловно непрогледен звуков опит.
Правя огромно резюме, само че точно тази разлика е една от аргументите да работим дружно - виждаме преимуществата и в двата модела. Изкуството, комуникативността, заниманието, опитът - тези неща не са взаимно изключващи се.
© Николай Дойчинов
Всъщност тъкмо в България претърпях една от фантазиите си - когато представяхме операта " Пандора ", в публиката имаше всевъзможни хора: млади, остарели, първокласно облечени и по-скромни, пенсионери с внуците си, даже гей двойки - културата тук към момента има мощен сплотяващ капацитет. Докато в Холандия няма да намериш такава хетерогенна аудитория, всичко е доста нишово и лимитирано.
П. Дундаков: Изобщо разглеждането актуалната класическата музика като нещо нишово, е проблематично. Ако приказваме за несъмнено качество на музикалното мислене, за композиция от пробни техники, да, само че като цяло не бих сложил ограда сред нея и хип-хопа или попа, тъй като ставаме жертви на етикетите.
Заобиколени сме от музика и е напълно естествено да смесваме разнообразни обичаи - това е същински актуалното. Аз не изпращам творбите си само към хора, които познават историята на музиката. Мисля, че достоверността и свободата са ключът едно произведение на актуалното изкуство да е универсално разбрано.
Какво се промени преди 15 година в Холандия, което направи този вид музика по-привлекателна?
П. ван Брюхе: Ново потомство композитори, отраснали с електронната музика, хип-хопа и изобщо в ерата на известните изкуства. Те не се интересуват от остарялата хармония, само че познават традицията, която надграждат със личните си хрумвания.
П. Дундаков: Драмата на всеки музикален жанр е, че един ден се трансформира в жанр. Като композитор би трябвало да търсиш новите форми.
П. ван Брюхе: Нещата, които ние представихме в Strings Attached, не бяха " сложни ". Ако искахме да затрудним публиката, несъмнено, можехме, само че не това е задачата. За мен даже въпросът не е толкоз в музиката, едвам създадеш споделено прекарване сред аудитория и оркестър: това е актуалната класическа музика.
В идващия си общ план ще предвидим опция феновете да задават въпроси. Защото едно от огромните прерогативи на актуалната класическа музика е, че се прави от живи композитори! На днешния майсторски клас зададох на студентите следния въпрос - в случай че тук седяхме не ние, а Бах, какво бихте го попитали?
Вие какво бихте попитали Бах?
П. ван Брюхе: Вероятно каква е била ролята на музиката в живота му. И дали е имало моменти, когато не е могъл да влезе в добра интуитивна връзка с творбите си, тъй като е бил прекомерно ангажиран да написа по поръчка. Да си изкарва прехраната.
Какво е бъдещето на класическата музика?
П. ван Брюхе: Мисля, че не е в държавната дотация. Представям си модел, в който публиката влага в композитор, който харесва. Защо " Нетфликс " е толкоз известен? Абонираш се за канал, който създава наличието, което те интересува. Смятам, че бъдещето на нашата музика е сходно.
П. Дундаков: Ако съпоставяме Холандия и България, то не можем да подценим държавната дотация. Там в модерна класическа музика се вливат милион евро годишно. В България единственото финансиране за композиране идва през организации като " Музикаутор " или стратегии на общината като " Култура ", в случай че аплайваш целеустремено дружно с планове от всевъзможни жанрове.
© Николай Дойчинов
Вярвам, че в случай че многото ни музикални институти - филхармонии, опери - получаваха бюджет, който да влагат в основаването на нова музика, картината би била друга. Представете си нова българска опера - първата от 20 или 30 години насам!
Смятам, че като общество изпускаме шанса да забележим развиването на актуалните музикални изкуства. Това е пренебрежение към музикалната традиция, която сме имали през XX в. Мисля, че музикантите би трябвало да се обединим за постигането на тази цел. Културата основава еднаквост, тя е не по-малко значима и дори е по-ефективна в това отношение от политиката.
Петър, вие неотдавна композирахте и продуцирахте музикално албум на " Мистерията на българските гласове " с Лиза Джерард от Dead Can Dance (продуцент на диска е " Шуберт мюзик пъблишинг " - бел. ред.). Хорът е едно от нещата, с които България е по света - имало ли интерес да бъде включен на някое от събитията, свързани с Европредседателството?
- На 8 декември излиза първият сингъл в Европа, а на 15-и - в Съединени американски щати. В отговор на въпроса ви, имаше някакви хрумвания, споделени на маса, само че никой не се е свързвал с нас публично. Честно казано от време на време си мисля, че хората, които се занимават с българската просвета, не наблюдават какво се случва в нея. Не се окайвам, просто върша наблюдаване.
Защо избрахте кръвта като тематика за композициите в Srtings Attached? Пол, казахте, че вашата е обвързвана с нещастието в " Батаклан "?
П. ван Брюхе: Май на никого не му харесва! (Смее се.) Избрахме я, тъй като е най-демократичната течност, нещото, което ни сплотява, и тъй като е мощна метафора, която всеки от нас можеше да развие в друга посока.
Всяко произведение има свое начало и край. За мен отправната точка бе нещастието в " Батаклан ". Проблемът с наименованията обаче е, че публиката незабавно се отхвърля от интерпретативните старания, обляга се на стола и споделя, а, ясно - това произведение е против тероризма. После се пробва да нагоди музиката към тази трактовка.
За мен нещастието беше отправната точка - за пръв път от доста време заплахата бе толкоз близо до нас, в Европа. Това чувство за приближаваща опасност, неприятната прокоба, която се свързва с метафората " Червената луна ", даде началния тласъкна моето произведение. Запитах се, по какъв начин звучи възприятието на приближаващата се опасност.
П. Дундаков: Често тръгваш от персоналното прекарване - аз незабавно си помислих за израза " моя кръв ", за кръвта като река, която тече през вените ни и ни свързва всички. Крайният резултат обаче постоянно е доста друг от първичния повод. Доброто модерно изкуство няма едно значение.
Ще издадете ли Strings Attached на компактдиск? Или пък да го разпространите по различен метод, да вземем за пример в Spotify?
П. ван Брюхе: Това е добра концепция, непрекъснато ме питат за какво нямам нищо онлайн. Ако би трябвало да съм почтен, отговорът е, че съм малко ленив. Но също така, имам вяра в прекарването на музиката онлайн. Едно произведение в никакъв случай не звучи два пъти по един и същи метод онлайн, нито пък през слушалките у дома.
На трето място сме обвързани договорно с лейбълите си, което прави разпространяването в интернет мъчно.
Какъв е идващият ви план?
П. Дундаков: Постоянно кроим проекти. Ще е нещо напълно ново и друго.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ