Димитровден е, черпят едни от най-обичаните имена
На 26 октомври българската православна черква уважава паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски.
Свети Димитър е роден през III век в гр. Солун, а татко му е тогавашния градоначалник. След неговата гибел император Максимиан Херкул разпорежда този пост на Димитър, който е признат с огромна наслада и респект от жителите на града. Като шеф на Солун Димитър намерено изповядва и слави християнската религия. Недоволен от неговото държание, император Галерий го хвърля в тюрма, а по-късно, на 26 октомври 306 година подрежда да бъде погубен. Тогава християнската черква го прогласява за страдалец на вярата и светец, а жителите на Солун стартират да го почитат като настойник на града.
Празникът на Свети Димитър се празнува в Солун още от V век, а скоро по-късно е пренесен и в Тракия, и Македония.
В националния календар честването на Свети Димитър се свързва с прелом в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. " Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято " - гласи българска сентенция. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.
Този ден е прочут също и като Митровден или Разпус. С него приключва интервалът, за който се наемат сезонните служащи като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, с изключение на избраната сума, още облекла и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на служащи за идната година.
Според националното вярване от Димитровден стартира подготовката за така наречен " миши празници " на идващия ден. В старопланинските региони стопаните наблюдават за първия посетител, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен човек, имат вяра, че идната година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта против Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат цялостни с мед. Тази нощ е значима и за хората, които търсят заровени съкровища. Те имат вяра, че тогава небето " се отваря " и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил - настойникът на отвъдния свят, на умрелите предшественици. В съботата преди празника е една от най-големите задушници - Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината стартират годежи и сватби.
На 26 октомври на масата се поставят курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и разнообразни ястия от зеленчуци.
На Димитровден честват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.
Свети Димитър е роден през III век в гр. Солун, а татко му е тогавашния градоначалник. След неговата гибел император Максимиан Херкул разпорежда този пост на Димитър, който е признат с огромна наслада и респект от жителите на града. Като шеф на Солун Димитър намерено изповядва и слави християнската религия. Недоволен от неговото държание, император Галерий го хвърля в тюрма, а по-късно, на 26 октомври 306 година подрежда да бъде погубен. Тогава християнската черква го прогласява за страдалец на вярата и светец, а жителите на Солун стартират да го почитат като настойник на града.
Празникът на Свети Димитър се празнува в Солун още от V век, а скоро по-късно е пренесен и в Тракия, и Македония.
В националния календар честването на Свети Димитър се свързва с прелом в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. " Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято " - гласи българска сентенция. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.
Този ден е прочут също и като Митровден или Разпус. С него приключва интервалът, за който се наемат сезонните служащи като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, с изключение на избраната сума, още облекла и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на служащи за идната година.
Според националното вярване от Димитровден стартира подготовката за така наречен " миши празници " на идващия ден. В старопланинските региони стопаните наблюдават за първия посетител, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен човек, имат вяра, че идната година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта против Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат цялостни с мед. Тази нощ е значима и за хората, които търсят заровени съкровища. Те имат вяра, че тогава небето " се отваря " и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил - настойникът на отвъдния свят, на умрелите предшественици. В съботата преди празника е една от най-големите задушници - Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината стартират годежи и сватби.
На 26 октомври на масата се поставят курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и разнообразни ястия от зеленчуци.
На Димитровден честват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ