Св. вмчк Димитрий Мироточиви. Преп. Димитра Доростолска
На 26 октомври Българската православна черква уважава паметта на св. вмчк Димитрий Мироточиви и преп. Димитра Доростолска - Димитровден.
Свети Димитър е роден през III в. в Солун, като татко му е тогавашният градоначалник. След неговата гибел император Максимиан Херкул разпорежда този пост на Димитър, който е признат с огромна наслада и респект от жителите на града. Като шеф на Солун той намерено изповядва и слави християнската религия. Недоволен от неговото държание, император Галерий го хвърля в тюрма, а по-късно, на 26 октомври 306 година подрежда да бъде погубен. Тогава християнската черква го прогласява за страдалец на вярата и светец, а жителите на Солун стартират да го почитат като настойник на града.
Днес мощите на светеца се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото.
Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се популяризира по целия Балкански полуостров и изключително на Света Гора (Атон), където се съхраняват частици от неговите мощи.
В иконографията той е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.
Името на свети Димитър е обвързвано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята боляри Асен и Петър афишират в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това става на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довеждат битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край: напролет на 1187 година, след несполучлива блокада на Ловеч, византийският император подписва кротичък контракт, който признава властта на Асен и Петър над Северна България. Така започваисторията на Второто българско царство.
Светията - страдалец е един от най-почитаните у нас. На него са отдадени доста храмове по цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени на всички места празнични свети литургии.
Свети Димитър е роден през III в. в Солун, като татко му е тогавашният градоначалник. След неговата гибел император Максимиан Херкул разпорежда този пост на Димитър, който е признат с огромна наслада и респект от жителите на града. Като шеф на Солун той намерено изповядва и слави християнската религия. Недоволен от неговото държание, император Галерий го хвърля в тюрма, а по-късно, на 26 октомври 306 година подрежда да бъде погубен. Тогава християнската черква го прогласява за страдалец на вярата и светец, а жителите на Солун стартират да го почитат като настойник на града.
Днес мощите на светеца се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото.
Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се популяризира по целия Балкански полуостров и изключително на Света Гора (Атон), където се съхраняват частици от неговите мощи.
В иконографията той е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.
Името на свети Димитър е обвързвано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята боляри Асен и Петър афишират в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това става на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довеждат битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край: напролет на 1187 година, след несполучлива блокада на Ловеч, византийският император подписва кротичък контракт, който признава властта на Асен и Петър над Северна България. Така започваисторията на Второто българско царство.
Светията - страдалец е един от най-почитаните у нас. На него са отдадени доста храмове по цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени на всички места празнични свети литургии.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ