Православната църква днес почита св. Стилиян Детепазител
На 26 ноември православната черква отбелязва паметта на св. Стилиян, уважаван в християнския свят като Детепазител.
Св. Стилиан е роден и живял в интервала сред 400 и 500 година сл. Р. Хр. в Пафлагония, която се простирала около южния бряг на Черно море в Мала Азия. Благословен още от майчината си вътрешност, той растял, възпълвайки се с Дух Свети. Макар и дете, в него към този момент се проявявали изключителните блага на свят живот. Той не оставял своенравията да омърсят ни духа, ни душата му - бил чист, пречист. Така растял без земни пристрастености и без да остави користолюбието и любовта към земните благосъстояния да го завладеят и подчинят на развалата и тлението.
Със силата на благодатта Божия той съумял да се пребори с всички уловки на краткотрайния земен живот и виждайки живота през чистата Божия премъдрост, решил да последва стремлението на своята душа.
Чистото му сърце се отзовало на този вик на душата и впървом така постъпил: всичко в завещание, що той имал, продал и раздал на църковни хора бедняци. И когато се освободил изцяло от бащиното си имане, изпълнен с облекчение и наслада, си споделил: " Е, махнах острия трън, дето ме беше приковал към желанията на смъртното ми тяло. А в този момент ме чака пътят към живота в истината ".
Така, откакто се освободил от земното си имане, св. Стилиан потеглил към съкровището небесно. Отишъл в недалечен манастир и се облякъл там в монашеска схима. От този миг нататък никаква земна мисъл, никакъв умисъл за нещо материално не можели към този момент да го отдалечат от вярата и молитвата. Стараел се единствено да се хареса на Господа, да разхубави душата си и да си завоюва по този начин обиталище на небесата. Не оставил в себе си никакво предпочитание, което да опонира на Божията воля.
Оттук нататък аскетическият му живот за мнозина бил неизразим. Чистотата му блестяла, постът му бил най-строг, бденията - чудни, смирението - светоносно. В битка против трите врагове човешки - плътския, светския и дявола, той трите отшелнически добродетели - нестежание, душевна непорочност и смирение, до съвършенство овладял.
Пустинният живот претворил св. Стилиан в светла звезда на аскетизма. Той станал пример за подражателство в добродетелта на млади и на остарели.
Но пътят на аскезата в никакъв случай не свършва и решил св. Стилиан да се отдалечи и да се отдаде на още по-строг живот, на отшелничество. Простил се с братята от манастира и поел във вътрешността към пустинята, в необитаваните от никого места. Там се заселил в една пещера и заживял живот небесен. Във всичко виждал Бога и всичко в себе си напълно на Трите Божии Лица отдал. Хранел се с диви треви, а когато те свършвали, Сам Бог се погрижвал за Своя преподобен. И както в миналото на св. оракул Илия, на св. Марк Философа Атинянин и на други, Той му изпращал храна посредством ангели небесни.
Така доста години св. Стилиан претърпял в отшелничество. Десетилетия наред се борел и с дявола, и със себе си, с цел да стигне до светостта, съгласно както Бог е повелил: " Бъдете съвършени, както е идеален и Небесният ваш Отец " (Мат. 5:48).
Св. Стилиан неуморно с ангелска деликатност поучавал, наставлявал, изпълвал сърцата и укрепвал разколебаната религия. Той посредством препоръките си отдалеко умирявал манастирите, които изпитвали вътрешно недоразумение.
Така живял и по този начин прославял Името Божие св. Стилиан и самичък бил прочут от Небесния Отец. Когато достигнал дълбока напреднала възраст, Бог изпратил Своите ангели да приберат святата му душа, с цел да си отпочине от дълговременните писания, ограничения и грубост на аскетичния живот. Само че къде бил заровен, никой не знае, нито пък някакви други сведения за земния му живот са останали. Останало е обаче неговото име. Почитано и уважавано от цялото православно християнство. Прибягват Православните в потребност към него и най-много за своите заболели деца. Величествени храмове се издигат и се посвещават на светеца. И неговите чудеса не стопират и той все така продължава да бъде бранител правилен на децата, мощен в молитва пред Бога светец Детепазител.
Казват даже, че и името му произлиза от глагола " стилоно ", което в превод от гръцки значи " укрепва " или " укрепителен здравето на децата ". И като детепазител Св. Стилиан се изобразява, държащ в прегръдката си младенец. Паметта му Православната черква празнува на 26 ноември.
Св. Стилиан оказва помощ освен на физически болните деца, само че и на страдащите душевно и духовно деца и младежи. Защото и децата, и младежите страдат от провинения и пристрастености и могат да бъдат неуправляеми, нервни и " опаки ". Под въздействието на лукавия и на зли индивиди те могат станат даже неузнаваеми за домашните си и да поемат по неприятни пътеки. Нека и в такива случаи родителите да прибягват към св. Стилиан, тъй като той е подготвен да помогне, стига единствено и молещият го да извършва почтено своите отговорности. Ала и отвън частните тези условия, личността на св. Стилян ни приканва към каузи на благочестието, смирението, правдата, милостинята. Призовава ни най-накрая и към горещата религия, с която ще срещнем Бога " лице в лице " в деня финален. Към каузи по волята Божия, с цел да бъде взета и нашата душа от ангели небесни и поведена към блаженството на небесата. /БГНЕС
Св. Стилиан е роден и живял в интервала сред 400 и 500 година сл. Р. Хр. в Пафлагония, която се простирала около южния бряг на Черно море в Мала Азия. Благословен още от майчината си вътрешност, той растял, възпълвайки се с Дух Свети. Макар и дете, в него към този момент се проявявали изключителните блага на свят живот. Той не оставял своенравията да омърсят ни духа, ни душата му - бил чист, пречист. Така растял без земни пристрастености и без да остави користолюбието и любовта към земните благосъстояния да го завладеят и подчинят на развалата и тлението.
Със силата на благодатта Божия той съумял да се пребори с всички уловки на краткотрайния земен живот и виждайки живота през чистата Божия премъдрост, решил да последва стремлението на своята душа.
Чистото му сърце се отзовало на този вик на душата и впървом така постъпил: всичко в завещание, що той имал, продал и раздал на църковни хора бедняци. И когато се освободил изцяло от бащиното си имане, изпълнен с облекчение и наслада, си споделил: " Е, махнах острия трън, дето ме беше приковал към желанията на смъртното ми тяло. А в този момент ме чака пътят към живота в истината ".
Така, откакто се освободил от земното си имане, св. Стилиан потеглил към съкровището небесно. Отишъл в недалечен манастир и се облякъл там в монашеска схима. От този миг нататък никаква земна мисъл, никакъв умисъл за нещо материално не можели към този момент да го отдалечат от вярата и молитвата. Стараел се единствено да се хареса на Господа, да разхубави душата си и да си завоюва по този начин обиталище на небесата. Не оставил в себе си никакво предпочитание, което да опонира на Божията воля.
Оттук нататък аскетическият му живот за мнозина бил неизразим. Чистотата му блестяла, постът му бил най-строг, бденията - чудни, смирението - светоносно. В битка против трите врагове човешки - плътския, светския и дявола, той трите отшелнически добродетели - нестежание, душевна непорочност и смирение, до съвършенство овладял.
Пустинният живот претворил св. Стилиан в светла звезда на аскетизма. Той станал пример за подражателство в добродетелта на млади и на остарели.
Но пътят на аскезата в никакъв случай не свършва и решил св. Стилиан да се отдалечи и да се отдаде на още по-строг живот, на отшелничество. Простил се с братята от манастира и поел във вътрешността към пустинята, в необитаваните от никого места. Там се заселил в една пещера и заживял живот небесен. Във всичко виждал Бога и всичко в себе си напълно на Трите Божии Лица отдал. Хранел се с диви треви, а когато те свършвали, Сам Бог се погрижвал за Своя преподобен. И както в миналото на св. оракул Илия, на св. Марк Философа Атинянин и на други, Той му изпращал храна посредством ангели небесни.
Така доста години св. Стилиан претърпял в отшелничество. Десетилетия наред се борел и с дявола, и със себе си, с цел да стигне до светостта, съгласно както Бог е повелил: " Бъдете съвършени, както е идеален и Небесният ваш Отец " (Мат. 5:48).
Св. Стилиан неуморно с ангелска деликатност поучавал, наставлявал, изпълвал сърцата и укрепвал разколебаната религия. Той посредством препоръките си отдалеко умирявал манастирите, които изпитвали вътрешно недоразумение.
Така живял и по този начин прославял Името Божие св. Стилиан и самичък бил прочут от Небесния Отец. Когато достигнал дълбока напреднала възраст, Бог изпратил Своите ангели да приберат святата му душа, с цел да си отпочине от дълговременните писания, ограничения и грубост на аскетичния живот. Само че къде бил заровен, никой не знае, нито пък някакви други сведения за земния му живот са останали. Останало е обаче неговото име. Почитано и уважавано от цялото православно християнство. Прибягват Православните в потребност към него и най-много за своите заболели деца. Величествени храмове се издигат и се посвещават на светеца. И неговите чудеса не стопират и той все така продължава да бъде бранител правилен на децата, мощен в молитва пред Бога светец Детепазител.
Казват даже, че и името му произлиза от глагола " стилоно ", което в превод от гръцки значи " укрепва " или " укрепителен здравето на децата ". И като детепазител Св. Стилиан се изобразява, държащ в прегръдката си младенец. Паметта му Православната черква празнува на 26 ноември.
Св. Стилиан оказва помощ освен на физически болните деца, само че и на страдащите душевно и духовно деца и младежи. Защото и децата, и младежите страдат от провинения и пристрастености и могат да бъдат неуправляеми, нервни и " опаки ". Под въздействието на лукавия и на зли индивиди те могат станат даже неузнаваеми за домашните си и да поемат по неприятни пътеки. Нека и в такива случаи родителите да прибягват към св. Стилиан, тъй като той е подготвен да помогне, стига единствено и молещият го да извършва почтено своите отговорности. Ала и отвън частните тези условия, личността на св. Стилян ни приканва към каузи на благочестието, смирението, правдата, милостинята. Призовава ни най-накрая и към горещата религия, с която ще срещнем Бога " лице в лице " в деня финален. Към каузи по волята Божия, с цел да бъде взета и нашата душа от ангели небесни и поведена към блаженството на небесата. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ