На 26 август се навършиха 127 год. от рождението на

На 26 август се навършиха 127 год. от рождението на Иван Михайлов - последният именит лидер на Вътрешна македонска революционна организация и чудовище за всички предатели и врагове на българщината! Деец на българското национално-освободително придвижване в Македония, дълготраен водач на Вътрешната македонска революционна организация, крупна фигура в историята на македонското освободително придвижване. Наричат го " Последният популярен българин на ХХ век ", само че в историята ще остане и като последния Апостол на българската независимост.
Именно Михайлов дава отговор на най-фундаменталния въпрос, който и през днешния ден мъчи хората от двете страни на Вардар:

Като съм българин, не съм ли македонец?

Иван Михайлов

Млад човек от вардарската наша област, добър българин, ми слага в писмо въпроса, който стои в горното заглавие.
Отговарям му обществено.
Ако те запитат какъв си /по народност/, ще отговориш, че си българин.
Ако си запитан от кое място си - отговаряш, че си от Македония. Но може в тоя случай да кажеш, че си " македонски българин ", или " българин от Македония ". С подобен отговор незабавно си изяснил коя е народността ти и коя по-точно е родната ти страна. Подобен обстоен отговор е изключително необходим за пред чужденците.
Не е нужно, няма никаква причина да премълчаваш, че си от Македония. С това

не се услужва на твоята българска националност

Напротив, принася й се услуга когато чужденците разбират, че в Македония живеят българи.

Със удовлетворение споделят, че са от Македония и нашите съотечественици турци, власи, гърци и впрочем. Ще си разреша да удължа публикацията с един незадълбочен мой спомен, който се отнася до последните ми срещи с нашенци-турци.

С жена ми минах турската граница през септември 1934 година Стигнахме до малко селце южно от планината Странджа. Първите поданици, които видяхме, ни разясниха незабавно, че били " македоняли " /македонци/, бежанци от Битолски окръг. След няколко километра срещаме безсънен човек, запътен с кон към Лозенград. Узна, че сме българи и побърза да каже, че е от Куманово, само че не не помни да добави " македоняли ". Коларят пък, който ни возеше към същия град, с особена горделивост - напълно по собствен почин - стартира да ни споделя: " Бен македоняли им... / аз съм македонец.../. Избягах заради сръбския гнет. Бях член на ВМРО; може да сте слушали за тая организация. Мнозина в нашето село бяха смазани от бой; сътвори се една спекулация. Тук е към този момент и цялото ми семейство. Доста известни на мене обстоятелства изнасяше този наивник, у който бе оставила следи от ненавист към сръбската полиция. Спряхме в окръжното ръководство в Лозенград. Приставът, който ни посрещна, като чу, че сме българи, без никакво бавене отвърна: " бенди македоняли им " /И аз съм македонец/. Оказа се, че е братовчед на познатия нам Сали, в чиято къща в село Осеново, Горноджумайско, бяхме два месеца преди този момент. Роднините му бяха окачили дребен негов портрет в стаята си, където ни одобриха. Но посредством портрета не можахме да го познаем. На другия ден взехме влака за Цариград. След към половин час ни посети в купето дребничък, приветлив човек. Първите му думи бяха: " Ефендилер, бенда ищипли им " /Господа, и аз съм щипянин/. Той се грижел за пощата във влака, която се помествала в прилежащото до нашето купе. Изкарахме прелестен диалог за родния ни град. И този човек с някаква наслада посочваше, че е от Македония. След един месец, когато бяхме към този момент в град Кастамону, отбивайки се за малко в едно кафене, при нас приближи стола си един възрастен човек и се показа със следните думи: " Аз съм македонец; преди Балканската война бях офицер в Кукуш; оттогава съм преселен в Турция... ". В Анкара пък, влизайки с служителите на реда в един дюкян за плодове, стопанинът, като по поръчка стартира: " Виждам ви няколко пъти да минавате край дюкяна ми. И аз съм македонец, от Радовиш съм... ". А единият от приставите, който повече от две години бе присъединен към нас, беше от Охрид. Той като по бит на всеки турчин заявяваше: " Бен македонялъ им... " и започваше да превъзнася хубостите на Охрид, прибавяйки и горчивата си болежка, че е по този начин

надалеч от родния край

Просто за очудване бе тази къса, отсечена интродукция при всяка наша инцидентна среща със съотечественици - турци: " И аз съм македонец. ".
Но нито един баварец, нито един сицилианец не скрива името на родната му Бавария или Сицилия, без значение, че първият се счита немец, вторият италианец.
Преди 34 години в България пристигна на власт една сърбофилска група. Тя побърза да заличи името Македония що се отнася до околиите към Пирин. От това остана удовлетворен единствено Белград, комуто изнася хората да мислят, че Македония е единствено онази област, която се намира под негова власт.
И днешна

Югославия преследва българското име

по този начин неостъпно, както беше и при кралския режим в нея. Титовите комунисти по всевъзможен начин се мъчат да изкоренят българското име в заграбените македонски околии, като го заместват с названията македонец и македонка.
Но в нашите противомерки би трябвало да бъдем тактични и доста проницателни. Налага ни се доста труд, с цел да изясняваме, че има разлика сред географско и национално име. Но е съвсем непотребен труд да забраняваме названието македонец. Вместо него най-подходящо е, както към този момент споделих, да се споделя " македонски българин ".
Впрочем, светът доста добре е знаел, че ние сме българи дори когато всички наши организации са се наричали македонски и когато самите ние, - както постъпват и нашенците турци, власи, албанци и гърци сме отговаряли също, че сме македонци, с цел да посочим от къде сме. Самата Вътрешна македонска революционна организация нийде в своя правилник, в своите правилници, и в кръглия й щемпел не загатва нищо за нашата българщина. Това се е считало ненужно и от самите нас, и от чужденците. И то таман тъй като за всички е било ясно, че

Вътрешна македонска революционна организация е основана от българи;

че битката е водена точно от тях преди всичко. Малцина знаят, че от началото Вътрешна македонска революционна организация бе основана единствено като организация на българите; малко по-късно тя се яви и по правилник като организация, в която могат да членуват всички народности в отечеството ни.
Заключвам. На младежа, който ми насочи писмото, предлагам най-спокойно да споделя, че е македонски българин.

Б.Р. Статията на Иван Михайлов е оповестена във вестник „ Македонска естрада ”, година 44, бр.2269, 28 януари 1971 година, с. 1.