Чернобилска молитва най-после на български
На 26 април 1986 година в 1 часа 23 минути 58 секунди серия от гърмежи унищожава реактора и зданието на ІV енергоблок на Чернобилската АЕЦ, ситуирана покрай беларуската граница.
Чернобилската злополука става най-голямата техногенна злополука на ХХ век. За дребната Беларус (с население 10 млн. души) това е национално злополучие, въпреки че самите беларуси нямат нито една атомна централа.
Тя все по този начин си е земеделска страна, с повече селско население. 23% от територията ѝ е инфектирана с радионуклиди. За съпоставяне: в Украйна е инфектирана 4,8% от територията, в Русия – 0,5%.
Светлана Алексиевич е в региона на Чернобил в първите дни след повредата – все пак са ѝ нужни 11 години, с цел да напише книгата си – тя вижда бял свят през 1997 година и е модифицирана от писателката през 2013 година
„ Ако по-рано, когато пишех книгите си, се бях вглеждала в страданията на другите, то в този момент аз и моят живот бяхме станали част от събитието. “
„ Аз съм очевидец на Чернобил... Най-важното събитие на двадесети век, макар страшните войни и революции, с които ще бъде помнено това столетие. Минаха повече от двайсет години от злополуката, само че до момента въпросът за мен е: защо потвърждавам – за предишното или за бъдещето?
Толкова е елементарно да се подхлъзнеш на баналността... На баналността на ужаса... Но аз виждам към Чернобил като начало на новата история, той не е единствено познание, а и предзнание, тъй като човек е встъпил в спор с предходните показа за себе си и за света. “
„ Нощта на 26 април 1986 година... За една нощ се преместихме в друго място в историята. Направихме скок в нова действителност и тя, тази действителност, се оказа по-висока освен от нашето познание, само че и от въображението ни. Скъса се времевата връзка.
Миналото внезапно се оказа безпомощно, в него нямаше на какво да се опреш, във вездесъщия (както вярвахме) списък на човечеството не се откриха ключове, с цел да се отвори вратата. Неведнъж в тези дни чувах: „ нямам думи, с цел да предам това, което видях и преживях”, „ никой по-рано не ми е разказвал такова нещо”, „ в нито една книга не съм чел за това и в киното не съм гледал”.
Между времето, в което стана злополуката и времето, когато почнаха да описват за нея, имаше пауза. Момент на онемяването... Него всички го запомниха... “. Книгата е на българския пазар с помощта на издателство Парадокс.
Чернобилската злополука става най-голямата техногенна злополука на ХХ век. За дребната Беларус (с население 10 млн. души) това е национално злополучие, въпреки че самите беларуси нямат нито една атомна централа.
Тя все по този начин си е земеделска страна, с повече селско население. 23% от територията ѝ е инфектирана с радионуклиди. За съпоставяне: в Украйна е инфектирана 4,8% от територията, в Русия – 0,5%.
Светлана Алексиевич е в региона на Чернобил в първите дни след повредата – все пак са ѝ нужни 11 години, с цел да напише книгата си – тя вижда бял свят през 1997 година и е модифицирана от писателката през 2013 година
„ Ако по-рано, когато пишех книгите си, се бях вглеждала в страданията на другите, то в този момент аз и моят живот бяхме станали част от събитието. “
„ Аз съм очевидец на Чернобил... Най-важното събитие на двадесети век, макар страшните войни и революции, с които ще бъде помнено това столетие. Минаха повече от двайсет години от злополуката, само че до момента въпросът за мен е: защо потвърждавам – за предишното или за бъдещето?
Толкова е елементарно да се подхлъзнеш на баналността... На баналността на ужаса... Но аз виждам към Чернобил като начало на новата история, той не е единствено познание, а и предзнание, тъй като човек е встъпил в спор с предходните показа за себе си и за света. “
„ Нощта на 26 април 1986 година... За една нощ се преместихме в друго място в историята. Направихме скок в нова действителност и тя, тази действителност, се оказа по-висока освен от нашето познание, само че и от въображението ни. Скъса се времевата връзка.
Миналото внезапно се оказа безпомощно, в него нямаше на какво да се опреш, във вездесъщия (както вярвахме) списък на човечеството не се откриха ключове, с цел да се отвори вратата. Неведнъж в тези дни чувах: „ нямам думи, с цел да предам това, което видях и преживях”, „ никой по-рано не ми е разказвал такова нещо”, „ в нито една книга не съм чел за това и в киното не съм гледал”.
Между времето, в което стана злополуката и времето, когато почнаха да описват за нея, имаше пауза. Момент на онемяването... Него всички го запомниха... “. Книгата е на българския пазар с помощта на издателство Парадокс.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ