На 25 ноември 2025 г. София бе домакин на важен

На 25 ноември 2025 година София бе хазаин на значим конгрес за свободата на медиите. Събитието, проведено от Съвета за електронни медии (СЕМ), събра специалисти, преподаватели, държавни представители и публицисти. Основна тематика бе „ Европейският акт за свободата на медиите – рамка за самостоятелност и плурализъм в Европейския съюз “.

Участниците дискутираха провокациите пред медийната самостоятелност в България. Те търсиха способи за привеждане на европейските стандарти в националното законодателство. Форумът акцентира смисъла на медийната независимост като дирек на демокрацията.

Председателят на Съвет за електронни медии, Симона Велева, подчертава върху новите европейски разпореждания:

Актът слага в центъра на вниманието тези полезности, които са в основата на всяко общество. Той вкарва ясни гаранции против политическа интервенция. Това са правила, които ние утвърждаваме и пазиме. Днес да си зададем значимия въпрос по какъв начин до приведем европейските стандарти по отношение на българското законодателство. Често като се приказва за независимост на медиите необятната общност схваща безспорна независимост. Нека пазим и укрепваме тази обществена сфера дружно.

Йорданка Чобанова от Европейска комисия в България подсети за демократичните промени през 1989 година Тя означи, че европейската народна власт е под напън и жителите постоянно са разграничени. Чобанова акцентира, че 40% от българите имат вяра в стабилността на демокрацията в Европейски Съюз. Европейската комисия подхваща дейности за отбрана, в това число посредством механизма за господство на закона и инструкция против делата-шамари. Президентът Румен Радев също е изразявал позиция за значимостта на прозрачността и независимостта на публичните медии.

На 10 ноември станаха 36 години от началото на демократичните промени. През 1989 и ние поискахме независимост и народна власт. Днес тези полезности ни наподобяват като даденост. Естествено е да избираме, да приказваме свободно. Европейски Съюз претърпя разнообразни равнища на разширение и на интеграция и вярвахме, че демокрацията е обезпечена. Тази религия е уязвима и европейската народна власт и под напън. На жителите се внушава непоносимост. Днес сме повече разграничени, в сравнение с обединени. 40 % от българите имат вяра, че демокрацията в Европейски Съюз ще остане постоянна. Европейска комисия предприе поредност от стъпки в тази посока, с цел да усили отбраната. Първо посредством механизма за господство на закона. Имаме и инструкция против по този начин наречените дела-шамари. Ключовият приоритет е новите правила да работят в полза на публицистите. Вие би трябвало да бъдете свободни от напън, от зависимости и да бъде предпазени в съда. Да се подсигурява устойчиво финансиране на публичните медии. Няма народна власт без свободна публицистика. Европа ще поддържа самостоятелните медии. Свободата на словото е тъкмо като светлината. Светилищата постоянно намира своя път.

Заместник-председателят на комисията по просвета и медии, Димитър Николов, съобщи, че свободата на словото изисква отговорност. Според него наличието, а не носителят, ще бъде определящо.

Ашот Казарян, заместник-министър на културата, увери, че министерството интензивно работи по хармонизиране на законодателството. Проведени са над 15 срещи на работната група. България цели да бъде измежду първите, които ще приложат новите европейски правила.

Кирил Вълчев, общоприет шеф на Българска телеграфна агенция, прикани за интензивно потребление на свободата. Той акцентира значимостта на устойчивото финансиране и прозрачността на рекламата. Вълчев подчертава и върху ролята на обществените мрежи и изкуствения разсъдък.

Ние би трябвало да използваме свободата, а не да я рамкираме. Медиите би трябвало да употребяват обществените мрежи. Традиционните медии губят повече публика поради обществените и видео платформите. Българска телеграфна агенция е към този момент в 9 обществени мрежи. Изкуственият разсъдък би трябвало да бъде в услуга на естествения. В България е значимо да има уместно стабилно финансиране, гарантиране на прозрачността на рекламата и даване на безплатни средства за районни медии.

Димитър Абрашев от УС на БНР съобщи, че БНР е институция, която е плащала за истината. Той акцентира достолепието на специалността и независимостта на радиото.

Ако има институция в тази страна, която знае какво е да платиш за истината, това е БНР. В БНР не сме съвършени, само че има едно нещо, което сме пазили постоянно – това е достолепието на специалността. Ние сме медия, която не може да бъде купена с рейтинг. Ако европейските институции желаят да ни дадат рамка, ние ще има дадем обета си.

Антон Андонов от УС на Българска национална телевизия уточни, че през годините е имало доста опити за смяна на Закона за радиото и малкия екран. Той посочи, че общите провокации пред публичните и частните медии са доста. Новият европейски документ ще свърши работата, която не е била свършена до момента.

Форумът акцентира, че Европейският акт за свободата на медиите цели да подсигурява самостоятелност и плурализъм. Това става посредством ясни правила за благосъстоятелност и отбрана на публицистичната автономност. В България медийната независимост е изправена пред провокации като политически напън и финансови зависимости. Прилагането на европейските стандарти е от основно значение. Нарастващото въздействие на обществените мрежи и видео платформите също трансформира медийния пейзаж. Това постанова акомодация от обичайните медии. В района на Югоизточна Европа има висока накърнимост към непозната осведомителна операция. Това прави тематиката за медийната самостоятелност още по-актуална.

Въпреки това, някои опозиционни партии и самостоятелни публицисти подлагат на критика бавния развой на промени. Те упорстват за по-голяма бистрота в собствеността на медиите. Подчертават и потребността от по-активна роля на страната за гарантиране на медийния плурализъм.