На 25 декември 1977 г. Чарли Чаплин си отива от

На 25 декември 1977 година Чарли Чаплин си отива от света на 88-годишна възраст в своето имение покрай Веве, Швейцария. Чарлз Спенсър Чаплин, както е цялостното му име, е английски артист, режисьор и сценарист. Роден е през 1889 година Създал е над 80 кино лентата, измежду които " Хлапето " (1921), " Парижанката " (1923), " Треска за злато " (1925), " Цирк " (1928), " Светлините на огромния град " (1931), " Модерни времена " (1936), " Диктаторът " (1941), " Светлините на рампата " (1952) и други Носител на Международна премия за мир (1954) и на премията " Оскар " за кино лентата " Светлините на рампата " (1953), както и на две почетни награди " Оскар " (1929,1972).

Спомен за основателя на облика на Чарли - " скитникът, джентълменът, благородникът, поетът, мечтателят и самотникът с неугасваща вяра, че ще открие любов и другарство ", пазят архивите на Българска телеграфна агенция. Информация за кончината на кинолегендата е оповестена в списание ЛИК на  31 декември 1977 г:

Женева. На 88-годишна възраст тук умря прославеният кинотворец Чарли Чаплин, всепризнатият комедиен талант, който с изкуството и гения си завоюва сърцата на кинозрителите от целия свят. За тях Чарли Чаплин вечно ще си остане дребният опърпан друмник от 20-те години, чиито пантомимични несполуки ги разсмиваха, развеселяваха и натъжаваха без значение от това, какъв език приказват. Мустаците, провисналите панталони и цилиндърът му станаха интернационален знак на легендата за незабравимия „ Чарли - скитникът, джентълменът, благородникът, поетът, мечтателят и самотникът с неугасваща вяра, че ще открие любов и другарство. За феновете на седмото изкуство Чарли Чаплин е „ възвишен монумент на киното на всички времена ". Но той не се е разделил с нас - след него остават незабравимите му филми. /ЮПИ/

Музеят на Чарли Чаплин в швейцарския град Веве. Снимка: Юлия Христова/БТА

На 28 януари  1978 г.  Чарли Чаплин е съществена тематика в броя на списание ЛИК. В него може да се прочете материал на френския „ Монд “, в който са събрани отзиви на известни създатели. Ето част от тях:

Клоунът месия 

Завещанието на Чарли

… ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ: „ Чаплин бе своего рода Адам, от който ние всички произлизаме... Когато бях дете, за мен Чарли бе обвързван с коледните празници, със снега: той бе един контур, който даже и единствено поради външния си тип принадлежеше към нещо митично, нещо постоянно ".

…МАРИО МОНИЧЕЛИ: „ Чарли Чаплин ни научи, че хуморът е единственият сериозен метод да се забавляваме и да водим същинска обществена битка. “

… ФРАНЧЕСКО РОСИ: „ Чарли в никакъв случай няма да почине, защото киното е безсмъртно. Чарли Чаплин ще надживее всички моди. "

…ЛОРЬНС ОЛИВИЕ: „ Надявам се и имам вяра, че Чарли Чаплин ще остане в загатна на всички като най-големия актьор на всички времена. "  

…ЕЛИО ПЕТРИ: „ Чарли Чаплин - това е краят на една ера на безгранична любов, фигурата на бащата, който си отива... "

В материала в списание ЛИК четем още: 

Геният на Чарли се крие точно в умеенето му да излезе от ежедневната действителност… и да издигне до висотата на човешката комедия. Той освен наложи избран вид воин, който остава правилен на своята същина при най-различни условия, само че го освободи от всевъзможни национални и други особености. Така той трансформира Чарли… в жител на света. Заснемайки превъплъщението на един смешник, той сътвори легенда. 

….Чарли е на първо място силует; мека шапка, тесничко палтенце, бастунче, прекадено огромни обувки. Но в това време той е и избран метод на живот, несъмнено отношение към живота. Слаб и уединен, залутан в един нечовечен свят, където значение има единствено силата /физическата мощ, силата на парите, силата на публичния ред/, Чарли е твърдо решем да избави кожата си, свободата и достолепието си. Той е твърдо решен и да бъде благополучен, въпреки и по собствен личен начин…

В същия брой на ЛИК е оповестен материал, в който приживе самият Чарли Чаплин споделя за себе си:

Чарли Чаплин: Как развеселявам

През 1930 година Чарли Чаплин се готви да снима „ Светлините на града ". Френският седмичник „ Сине магазин " го моли тогава да напише няколко страници, с които да изясни своето възприятие за комизъм. Чаплин дава отговор с този текст, по едно и също време научен и биографичен, един от редките текстове, които той в миналото е писал за своето изкуство. 

Няма нищо тайнствено в моето възприятие за комизъм на екрана. Направих единствено изпитание да открия няколко елементарни истини за човешката природа и си послужвам с тях в своята работа. В основата на всеки триумф не лежи ли в действителност само познаването на човешката природа, без значение дали става дума за търговец, хотелиер, издател или артист? Най- положителното в моя поминък е това, което научих в Лондон от трупата на мима Фред Карно. В своя театър той поддържаше живи всички типичен обичаи на театралния комизъм. 

Крадци на колела, играчи на билярд, пияници, които се връщат късно по домовете си, уроци по бокс... противоположната страна на сцената на мюзикхола. Певецът, който е подготвен да запее, само че в никакъв случай не съумява, фокусникът, който проваля всичките си фокуси...такива бяха тематиките на сценките, които оферираше програмата на британския смешен театър или, с една дума, пантомимата на XIX век. В нея имаше необикновен темп и едно умеене за синтез, което бе плод на майсторски построена комбинация. 

Често съм се питал дали въобще щях да имам някакъв триумф без въздействието на майка ми. Тя беше най-голямата имитаторка, която съм виждал в живота си. Когато брат ми Сидни и аз бяхме още невръстни хлапета и когато живеехме в един безпаричен квартал на Лондон, под Кенингтънуей, майка ни обичаше да остава дълги часове на прозореца, да гледа на улицата и да показва - с ръце, с очи и с жестове - всичко, което се случваше долу. Изучавайки точно тези нейни жестове, наблюдавайки метода, по който имитираше хората, аз се научих да показвам своите усеща с ръцете и лицето си, само че също и да уча човечеството. 

Този метод да се следят хората е най-ценното обучение, което съм получил от майка си. Благодарение на този способ аз стигнах до откритието на неща, които сами по себе си носят смешен детайл. Бях на седемнадесет години, когато Карно ме ангажира. Играех дребни функции, учих старателно, до безсилие. Заминах с трупата за Америка, върнах се с нея в Лондон; още веднъж отидох в Ню Йорк и отново се върнах в Англия. Така в продължение на четири или пет години работих, с цел да проникна в духа на този репертоар, неговата ясна техника, постигаща огромна мощ на подстрекателство. 

Използвах я по-късно в студиото за „ Чарли в мюзикхола ", за монолога „ Чарли нощният друмник " и за неотдавнашната ми комедия „ Циркът ". „ Чарли нощният друмник " бе основан напряко върху пантомимата на същата тема…

…Бях малък и цялостен и брат ми Сидни постоянно ми се подиграваше: “Един ден ще станеш затлъстял комедиант! “. Това ме вбесяваше, защото тогава не желаех да ставам комедиант. Мечтаех да бъда популярен трагик!...

…От появяването на говорящото кино постоянно са слагали в устата ми погрешни думи. Истината е, че говорящият филм ми работи като магия и по едно и също време с това ме ядосва и плаши…

…Смятам, че в реалност акомпаниращата музика и определената като главен претекст мелодия основават, по този начин да се каже, един назад във времето на действието, че те служат да го поддържат, да го подплатят. По-късно те могат да добият мощ, съвсем равна на тази на пантомимата. Във всичко това няма нищо тайнствено и мога да повторя за всички тези, които са така положителни да се интересуват от моята работа: пробвам се единствено да следя, да виждам, слушам, разбирам.

През 2016 година в швейцарския град Веве отваря порти музей на Чарли Чаплин в имението, където той прекарва 25 години от живота си. На уеб страницата на музея е изписан един от незабравимите цитати от Чаплин: " Нека се стремим към невъзможното! Великите достижения в историята са били завладяването на това, което е изглеждало невероятно. "  

Инфо: Българска телеграфна агенция