На 25 април 1953 г. Джеймс Уотсън и Франсис Крик

На 25 април 1953 година Джеймс Уотсън и Франсис Крик разгласяват забележителна публикация в Nature, разкриваща двойната серпантина като дългата неуловима конструкция на ДНК - изобретение, което десетилетие по-късно им носи Нобелова премия. Това напомня през вчерашния ден The New York times. Изданието разяснява, че в последния абзац на научната публикация двамата учени признават, че са били „ подтиквани от опознаването на непубликуваните пробни резултати и хрумвания “ на двама учени от Кралския лицей в Лондон - Морис Уилкинс и Розалинд Франклин. Двата екипа са работили без значение един от различен. 
Според The New York times в бестселъра си „ Двойната серпантина “ доктор Уотсън освен се изрича надменно за доктор Франклин, която назовава Роузи, само че и признава, че двамата с доктор Крик са употребявали нейните данни без знанието й. „ Роузи, несъмнено, не ни даде непосредствено данните си “, написа доктор Уотсън. „ Във връзка с това никой в ​​King's не разбра, че са в нашите ръце. “
Този роман се трансформира в алегория за неприятния звук в научните среди, докара до противоположна реакция против доктор Уотсън и доктор Крик и трансформира доктор Франклин във феминистка икона, споделя The New York times. Започнал дълготраен спор измежду историците: каква тъкмо роля е изиграла доктор Франклин в откриването на двойната серпантина и доколко е била онеправдана?


В ново мнение, оповестено в Nature във вторник, двама учени настояват, че това, което се е случило, е „ по-малко злонамерено, в сравнение с се допуска “. Матю Коб е зоолог и историк от университета в Манчестър, който написа биографията на доктор Крик. Натаниел Комфорт пък се занимава с история на медицината в университета Джон Хопкинс и написа биографията на доктор Уотсън. Двамата се заровили в архивите на доктор Франклин и разкрили документи, които оневиняват двамата нобелисти. Или най-малко почистват имиджа им от десетилетни нападки и обвинявания в кражба на теоретичен труд.
Според обявата в Nature доктор Франклин е знаела, че доктор Уотсън и доктор Крик имат достъп до нейните данни и че тя и доктор Уилкинс са си сътрудничали с тях. „ Трябва да мислим за Розалинд Франклин не като за жертва на ДНК, а като за равносилен участник и помощник в откритието на структурата “, сподели доктор Комфорт.

Скептицизъм

Наблюдаващи спора от години, други историци упорстват, че новите документи са забавни, само че не трансформират коренно цялата история: от дълго време е ясно, че доктор Франклин е изиграла основна роля в откритието. Според тях даже и да е знаела кой е имал достъп до нейните проучвания, новите документи не трансформират обстоятелството, че тя не е получила съответно самопризнание за работата си.
„ Това, което е неравностойно и постоянно е било неравностойно и към момента е неравностойно за Розалинд Франклин, е заслугата, която тя не получи след откритието “, споделя доктор Джакалин Дъфин, хематолог, занимаваща се с история на медицината в Queen's University, в Канада.

Два екипа са вървели към откритието

В началото на 50-те години на предишния век доктор Уотсън и доктор Крик работят дружно в университета в Кеймбридж, Англия, пробвайки се да сглобят структурата на ДНК, основно посредством създаване на модели на молекулата.
В близкия Кингс Колидж в Лондон доктор Франклин и доктор Уилкинс се пробват да решат пробно същия пъзел, употребявайки рентгенови лъчи, с цел да основат изображения на ДНК. 
В „ Двойната серпантина “ доктор Уотсън написа, че може би е направил научния си пробив откакто доктор Уилкинс му демонстрира едно от изображенията на доктор Франклин, известно като Снимка 51. „ В момента, в който видях фотографията, устата ми зейна и пулсът ми стартира да се форсира “, признава си чистосърдечно доктор Уотсън.
Тази книга е оповестена през 1968 година (десетилетие откакто доктор Франклин умира от рак на яйчниците на 37-годишна възраст) и се трансформира в нещо като публична история на едно от най-важните научни открития на предишния век. Според The New York times обаче, същинската история е малко по-сложна.
През декември 1952 година ръководителят на доктор Крик, молекулярният биолог Макс Перуц, получава отчет за непубликуваните резултати на доктор Франклин по време на публично посещаване в Кингс Колидж. По-късно доктор Перуц дава този отчет на доктор Крик и доктор Уотсън.
Тези данни се оказват по-полезни за тандема откриватели от Снимка 51, казават доктор Коб и доктор Комфорт, позоваващи се на писмо, доказващо че доктор Франклин е знаела, че нейните резултати са стигнали до Кеймбридж.

Защита или нови обвинявания

Д-р Коб и доктор Комфорт окрили и чернова на непубликувана публикация в списание Time за откриването на двойната серпантина. Проектът характеризира проучването не като съревнование, а като артикул на два екипа, които работят редом и от време на време се съвещават между тях. „ Статията разказва работата по двойната серпантина като работа на четирима равнопоставени сътрудници “, сподели доктор Комфорт.
Елспет Гарман, молекулярен биофизик в Оксфордския университет, се съгласява с новите доказателства по отбраната на нобелистите, само че се съмнява цитираният отчет да е бил конфиденциален и упорства, че е въпрос на образование и честност доктор Перуц да изиска позволение да го показа.
Д-р Комфорт декларира, че той и доктор Коб не се „ пробват да оневинят “ доктор Уотсън и доктор Крик, за които той твърди, че не бързат доста да признаят изцяло приноса на доктор Франклин. Д-р Коб пък е безапелационен, че учените от Кеймбридж е трябвало да кажат на доктор Франклин, че употребяват нейните данни. „ Те бяха негалантни, само че това е кражба “ - добавя той.
Ранната гибел на доктор Франклин евентуално значи, че е нямало по какъв начин да получи Нобелова премия. Но Нобелевският комитет е можел да откри други способи да признае приноса й, споделя Нилс Хансон, занимаващ се с история на медицината в университета Хайнрих Хайне в Дюселдорф, Германия. Нито доктор Уотсън, нито доктор Крик я загатват при връчването на премиите, напомня доктор Хансон, макар че доктор Уилкинс, който също получава премията, го направи.