Излиза от печат единствена по рода си енциклопедия за България
На 24 юни излиза от щемпел и ще се популяризира по книжарниците единствената по рода си „ Енциклопедия България “ – издание на Научноинформационен център към Българска академия на науките и издателство Книгомания. Изданието е първокласно и с високо полиграфическо качество; с твърда подвързия, размерът му е 872 страници и включва над 2000 фотоси, схеми, таблици и диаграми. Оформлението и дизайнът на корицата са дело на Тодор Манолов.
Макар в днешните свръхтехнологични времена да наподобява, че отговорите на всички въпроси са в Гугъл, става известно, че разнообразието от уеб сайтове, блогове, медии и обществени мрежи не може да откликне с толкоз богата и достоверна информация за България, както новата енциклопедия на Българска академия на науките. Авторите и редакторите на „ Енциклопедия България “ са основали доста добра идея за това еднотомно издание, в което по подобаващ, стегнат, логически и отзивчив метод е поднесена разнородна и прецизно тествана информация, съобразена с най-новите постановки в академичната просвета.
В над 800 страници новата Енциклопедия „ България “ компресира обстоятелства за държавното устройство и националната сигурност, за естествените благосъстояния и климата, за науката, образованието и стопанската система, за историята и обичайна просвета, за опазването на здравето и обществената политика, за спорта и изкуствата, за литературата и книгоиздаването у нас. Екипът на Научноинформационен център „ Българска енциклопедия “ е пресял респектиращо количество източници и статистически данни, с цел да добави и осъвремени всички тематики.
Припомняме, че през годините с огромен престиж са се употребили и към момента се употребяват по-старите издания на НЦ „ Българска енциклопедия “, отдадени на България: първата национална енциклопедия – „ Енциклопедия България “ в седем тома (1978–1996), енциклопедичният указател на британски език “Information Bulgaria ” (1984), дванайсеттомната „ Голяма енциклопедия България “ (2011). Разбира се, част от информацията и много от изводите в тях към този момент са остарели, тъй че нуждата от нова „ Енциклопедия България “ е безусловно наложителна. Основни събития от новата и най-новата ни история също са намерили място в влиятелното издание.
Какво тъкмо е станало на 9 септември 1944 година? Какви са събитията, последвали тази дата и предопределили развиването на страната ни? Това са единствено дребна част от въпросите, чийто отговор можете да намерите в преглед „ История “. Ето и къс откъс от текста в енциклопедията: „ Присъствието на Съветската войска в България благоприятства „ аления гнет “ през първите две години след преврата... След Петия си конгрес (1948) Българската комунистическа партия изцяло се сраства с страната, остатъците от буржоазните партии се вливат в Отечествения фронт, Българският аграрни национален съюз придобива ролята на съдружник в ръководството. Многопартийната система е ликвидирана. Профсъюзите, младежката комунистическа организация и креативните съюзи се трансформират в средства за налагане на партийните повели... “.Екипът се е потрудил да събере и фотоси, илюстриращи интервала на засилени репресии – в това число от така наречен Народен съд над някогашните регенти и над опозиционни водачи като Никола Петков.
Разделът за политическото устройство на страната ни е уголемен и допълнен с имената и фотографиите на всички държавни глави и стига до настоящия президент Румен Радев. Включен е и лист с всички министър-председатели и ръководители на Народното събрание до наше време.
Добавени са също данни от последното (засега) броене на популацията. В таблици, схеми и диаграми е илюстриран растежът докъм 1985-а (когато ставаме съвсем 9 милиона) и по какъв начин падаме под 8 милиона през идващите години. Проследен е естественият приръст на популацията до 2018 година и трайната наклонност смъртността у нас да надвишава раждаемостта, а емиграцията да не стихва – въпреки и към този момент по стопански, а не по политически аргументи.
Сред най-интересните обстоятелства са тези за българските общности, пръснати по света. Както и таблицата за популацията по области, със съпоставяне сред данните за 2002 и 2011 година Вижда се по какъв начин столицата съвсем безусловно се трансформира в „ град-държава “ с над милион и четвърт население, до момента в който градчета като Китен и Клисура падат под 1000 поданици.
Годините на прехода след 1989 година дават мощно отражение и върху стопанската система и стопанството на България, чийто теоретичен разбор, подплатен с числа и данни, е намерил място в преглед „ Стопанство “. „ В относителен проект, през интервала 1989–2019 България губи мястото си измежду източноевропейските стопански системи. Днес страната е с най-ниско ниво на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията измежду страните членки на Европейски Съюз. Причините могат да се търсят в две направления – дългият интервал на нереформираност на стопанската система, който води до солидна декапитализация на държавните предприятия и опазване модела на обязаност на част от бизнеса с политиката (за добиване на лихва, вместо да се разчита на облага от конкурентоспособни артикули и услуги). Развитието на българската стопанска система след 1996 е сполучливо – съвсем четири пъти е кратко изоставането на страната от междинното за Европейски Съюз по индикатора Брутният вътрешен продукт по пазарни цени (от 7,5 на 27,9%) и съвсем два пъти по паритет на покупателната дарба (от 27,9 на 52%). Разгледано в по-широк проект, България и през днешния ден е с по-добри стопански индикатори от страните от Западните Балкани и от някои от страните, някогашни републики на Съветския съюз. Но тези индикатори могат да бъдат доста по-добри, в случай че не са толкоз необятно публикувани дефектите във действието на политическата и икономическата система “.
Обзор „ Наука “ обаче изобилства с мотиви за национална горделивост и оптимизъм. Сред забележителните достижения на български учени и изобретатели, упоменати там, е и именитият калкулатор ЕЛКА. Вероятно мнозина ще се изпълнят с горделивост, когато прочетат за обстоятелствата: „ През 1965 колектив от инженери изобретатели (Стефан Ангелов, Любомир Антонов и Петър Попов) основава първия български електронен калкулатор ЕЛКА (названието е абревиатура от Електронен Калкулатор). Българската ЕЛКА е четвъртият калкулатор в света след АНИТА (Англия), ИМЕ (Италия) и FRIDEN (САЩ) и е единствен с вградена функционалност коренуване. Тежи 8,5 кг. Още същата година стартира внедряването на ЕЛКА в производството. В края на 60-те и началото на 70-те години на XX в. България се постанова като един от огромните експортьори на електронни калкулатори “.
Друг български принос е, че „ през 1979 България става третата страна в света (след Съединени американски щати и СССР), която създава галактически храни “. Наш екип е конструирал първата в света галактическа оранжерия „ Свет “. През 1990 година тя е качена на борда на орбиталната станция МИР и с нея се организират дълготрайни опити (1990–2000 г.)
Заслужава си да останем по-дълго на тематиката за летенето, тъй като, преди да се устремим към Космоса, сме имали летци със международна популярност. „ През 1912, девет години след първия в света следен полет с моторен летателен уред на братята Райт, авиоконструкторът Георги Божинов патентова във Франция конструирания от него едномоторен аероплан, издигнат у нас едвам през 1925-а. През 1915 българският авиатор и авиоконструктор Асен Йорданов основава и показва самолета „ Експрес “, приет за първия български аероплан и преименуван по-късно на „ Йорданов-1 “. От 1921 Йорданов работи в Съединени американски щати, където конструира самолета „ ДС-3 “ и става един от основателите на гражданската авиация на Съединени американски щати “.
Немалко труд поставят експертите, съставители на „ Енциклопедия България “, с цел да проследят и отсеят най-значимите творби в областта на изкуствата и литературата у нас. Обзор „ Литература “ е илюстриран с фрагменти от емблематични творби на българските класици, в преглед „ Музеи “ е проследено развиването на концепцията за запазване на културно-историческото ни завещание от края на XIX век до през днешния ден, а в „ Архитектура “ – от мегалитните структури до модерните здания и уреди, дело на надарени български архитекти. Интерес съставлява историята на българския спектакъл от „ Многострадална Геновева “ до „ Улицата “ на Теди Москов и на киното от първия „ домашно “ изработен филм до най-новата ни номинация за „ Оскар “. А ето по какъв начин е почнало всичко: „ Първите прожекции в България са проведени от чужденци в Русе през февруари 1897. Пътуващи кина обикалят страната през идващите десетилетия. Владимир Петков е първият българин, закупил пътуващо кино през 1903 година... “.
По-нататък следва лично произвеждане на филми, минава се през социалистическото кино, с цел да се стигне до сегашната нова вълна и отварянето към света с филми като „ Снимка с Юки “ или „ Ага “. Отбелязани са и последните (засега) български имена, включени във финалното съревнование за премиите на Американската кино академия – Тео Ушев и Георги Господиновс късометражната анимация „ Сляпата Вайша “ и толкоз бурно обсъжданата в последно време Мария Бакалова – първата българска актриса, номинирана за „ Оскар “ за най-хубава поддържаща женска роля (за присъединяване в комедията „ Борат 2 “). В края на енциклопедията са показани движимите и недвижими културни полезности и културни практики, включени в Листата на ЮНЕСКО, с които България се гордее.
„ Енциклопедия България “ е първата модерна еднотомна енциклопедия, отдадена на България. След изданията в 7, а по-късно и в 12 тома, през днешния ден българският хартиен пазар изпитва остра потребност от една модерна и съвременна книга за България, основана на научни обстоятелства и достоверна информация, освен това събрани в един том. За разлика от предходните издания на Научноинформационен център „ Българска енциклопедия “, в новата еднотомна „ Енциклопедия България “ информацията е групирана в тематични обзори, които обгръщат всички области на живота в България в тяхната цялост и комплектност – природа, история, стопанство, просвета и просвета. Работата по осъвременяването и допълнението на информацията от предходните ни издания лиши близо 12 месеца на екипа на НЦ „ Българска енциклопедия “, само че резултатите демонстрираха, че този труд си заслужаваше. Днес можем да се поздравим с едно в действителност съвременно издание, предоставящо научно тествана и потвърдена информация, което ще се трансформира в настолна книга за всяко българско семейство “, разяснява Виктория Лазова, шеф на НЦ „ Българска енциклопедия “ и водещ редактор на изданието.
![Нов разказ свързва кръстоносните сражения с войната в Сирия]( "Нов разказ свързва кръстоносните сражения с войната в Сирия")
Нов разказ свързва кръстоносните сражения с войната в Сирия
Днес излиза от щемпел новият разказ на Йордан Колев „ Хилядолетната борба: Лабиринт “ (изд. Книгомания). Томчето от 300 страни...
Събитието се организира в партньорство с Научноинформационен център „ Българска енциклопедия “ при Българска академия на науките.
Изданието ще показват:
– Проф. Евдокия Пашева, заместник-председател на Българска академия на науките
– Проф. Нина Атанасова, теоретичен секретар на Българска академия на науките, направление „ Биомедицина и качество на живот “
![Излиза първокласна биографична книга за актрисата Цветана Манева]( "Излиза първокласна биографична книга за актрисата Цветана Манева")
Излиза първокласна биографична книга за актрисата Цветана Манева
Тази книга е документално-емоционална биография на една изключителна българска актриса разказана от журналиста Георги Тошев и драматур...
– Доц. Елка Трайкова, теоретичен секретар на Българска академия на науките, направление „ Културно-историческо завещание и национална еднаквост “
– Проф. Митко Димитров, Институт за стопански проучвания при Българска академия на науките.
Водещ на събитието ще бъде журналистът Даниел Ненчев.
Входът е свободен. Ще бъде допускана аудитория до запълване на 50% от потенциала на залата заради предписанията на Министерство на здравеопазването. Енциклопедия „ България “ ще може да бъде закупена на място.
ФБ събитие:
Макар в днешните свръхтехнологични времена да наподобява, че отговорите на всички въпроси са в Гугъл, става известно, че разнообразието от уеб сайтове, блогове, медии и обществени мрежи не може да откликне с толкоз богата и достоверна информация за България, както новата енциклопедия на Българска академия на науките. Авторите и редакторите на „ Енциклопедия България “ са основали доста добра идея за това еднотомно издание, в което по подобаващ, стегнат, логически и отзивчив метод е поднесена разнородна и прецизно тествана информация, съобразена с най-новите постановки в академичната просвета.
В над 800 страници новата Енциклопедия „ България “ компресира обстоятелства за държавното устройство и националната сигурност, за естествените благосъстояния и климата, за науката, образованието и стопанската система, за историята и обичайна просвета, за опазването на здравето и обществената политика, за спорта и изкуствата, за литературата и книгоиздаването у нас. Екипът на Научноинформационен център „ Българска енциклопедия “ е пресял респектиращо количество източници и статистически данни, с цел да добави и осъвремени всички тематики.
Припомняме, че през годините с огромен престиж са се употребили и към момента се употребяват по-старите издания на НЦ „ Българска енциклопедия “, отдадени на България: първата национална енциклопедия – „ Енциклопедия България “ в седем тома (1978–1996), енциклопедичният указател на британски език “Information Bulgaria ” (1984), дванайсеттомната „ Голяма енциклопедия България “ (2011). Разбира се, част от информацията и много от изводите в тях към този момент са остарели, тъй че нуждата от нова „ Енциклопедия България “ е безусловно наложителна. Основни събития от новата и най-новата ни история също са намерили място в влиятелното издание.
Какво тъкмо е станало на 9 септември 1944 година? Какви са събитията, последвали тази дата и предопределили развиването на страната ни? Това са единствено дребна част от въпросите, чийто отговор можете да намерите в преглед „ История “. Ето и къс откъс от текста в енциклопедията: „ Присъствието на Съветската войска в България благоприятства „ аления гнет “ през първите две години след преврата... След Петия си конгрес (1948) Българската комунистическа партия изцяло се сраства с страната, остатъците от буржоазните партии се вливат в Отечествения фронт, Българският аграрни национален съюз придобива ролята на съдружник в ръководството. Многопартийната система е ликвидирана. Профсъюзите, младежката комунистическа организация и креативните съюзи се трансформират в средства за налагане на партийните повели... “.Екипът се е потрудил да събере и фотоси, илюстриращи интервала на засилени репресии – в това число от така наречен Народен съд над някогашните регенти и над опозиционни водачи като Никола Петков.
Разделът за политическото устройство на страната ни е уголемен и допълнен с имената и фотографиите на всички държавни глави и стига до настоящия президент Румен Радев. Включен е и лист с всички министър-председатели и ръководители на Народното събрание до наше време.
Добавени са също данни от последното (засега) броене на популацията. В таблици, схеми и диаграми е илюстриран растежът докъм 1985-а (когато ставаме съвсем 9 милиона) и по какъв начин падаме под 8 милиона през идващите години. Проследен е естественият приръст на популацията до 2018 година и трайната наклонност смъртността у нас да надвишава раждаемостта, а емиграцията да не стихва – въпреки и към този момент по стопански, а не по политически аргументи.
Сред най-интересните обстоятелства са тези за българските общности, пръснати по света. Както и таблицата за популацията по области, със съпоставяне сред данните за 2002 и 2011 година Вижда се по какъв начин столицата съвсем безусловно се трансформира в „ град-държава “ с над милион и четвърт население, до момента в който градчета като Китен и Клисура падат под 1000 поданици.
Годините на прехода след 1989 година дават мощно отражение и върху стопанската система и стопанството на България, чийто теоретичен разбор, подплатен с числа и данни, е намерил място в преглед „ Стопанство “. „ В относителен проект, през интервала 1989–2019 България губи мястото си измежду източноевропейските стопански системи. Днес страната е с най-ниско ниво на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията измежду страните членки на Европейски Съюз. Причините могат да се търсят в две направления – дългият интервал на нереформираност на стопанската система, който води до солидна декапитализация на държавните предприятия и опазване модела на обязаност на част от бизнеса с политиката (за добиване на лихва, вместо да се разчита на облага от конкурентоспособни артикули и услуги). Развитието на българската стопанска система след 1996 е сполучливо – съвсем четири пъти е кратко изоставането на страната от междинното за Европейски Съюз по индикатора Брутният вътрешен продукт по пазарни цени (от 7,5 на 27,9%) и съвсем два пъти по паритет на покупателната дарба (от 27,9 на 52%). Разгледано в по-широк проект, България и през днешния ден е с по-добри стопански индикатори от страните от Западните Балкани и от някои от страните, някогашни републики на Съветския съюз. Но тези индикатори могат да бъдат доста по-добри, в случай че не са толкоз необятно публикувани дефектите във действието на политическата и икономическата система “.
Обзор „ Наука “ обаче изобилства с мотиви за национална горделивост и оптимизъм. Сред забележителните достижения на български учени и изобретатели, упоменати там, е и именитият калкулатор ЕЛКА. Вероятно мнозина ще се изпълнят с горделивост, когато прочетат за обстоятелствата: „ През 1965 колектив от инженери изобретатели (Стефан Ангелов, Любомир Антонов и Петър Попов) основава първия български електронен калкулатор ЕЛКА (названието е абревиатура от Електронен Калкулатор). Българската ЕЛКА е четвъртият калкулатор в света след АНИТА (Англия), ИМЕ (Италия) и FRIDEN (САЩ) и е единствен с вградена функционалност коренуване. Тежи 8,5 кг. Още същата година стартира внедряването на ЕЛКА в производството. В края на 60-те и началото на 70-те години на XX в. България се постанова като един от огромните експортьори на електронни калкулатори “.
Друг български принос е, че „ през 1979 България става третата страна в света (след Съединени американски щати и СССР), която създава галактически храни “. Наш екип е конструирал първата в света галактическа оранжерия „ Свет “. През 1990 година тя е качена на борда на орбиталната станция МИР и с нея се организират дълготрайни опити (1990–2000 г.)
Заслужава си да останем по-дълго на тематиката за летенето, тъй като, преди да се устремим към Космоса, сме имали летци със международна популярност. „ През 1912, девет години след първия в света следен полет с моторен летателен уред на братята Райт, авиоконструкторът Георги Божинов патентова във Франция конструирания от него едномоторен аероплан, издигнат у нас едвам през 1925-а. През 1915 българският авиатор и авиоконструктор Асен Йорданов основава и показва самолета „ Експрес “, приет за първия български аероплан и преименуван по-късно на „ Йорданов-1 “. От 1921 Йорданов работи в Съединени американски щати, където конструира самолета „ ДС-3 “ и става един от основателите на гражданската авиация на Съединени американски щати “.
Немалко труд поставят експертите, съставители на „ Енциклопедия България “, с цел да проследят и отсеят най-значимите творби в областта на изкуствата и литературата у нас. Обзор „ Литература “ е илюстриран с фрагменти от емблематични творби на българските класици, в преглед „ Музеи “ е проследено развиването на концепцията за запазване на културно-историческото ни завещание от края на XIX век до през днешния ден, а в „ Архитектура “ – от мегалитните структури до модерните здания и уреди, дело на надарени български архитекти. Интерес съставлява историята на българския спектакъл от „ Многострадална Геновева “ до „ Улицата “ на Теди Москов и на киното от първия „ домашно “ изработен филм до най-новата ни номинация за „ Оскар “. А ето по какъв начин е почнало всичко: „ Първите прожекции в България са проведени от чужденци в Русе през февруари 1897. Пътуващи кина обикалят страната през идващите десетилетия. Владимир Петков е първият българин, закупил пътуващо кино през 1903 година... “.
По-нататък следва лично произвеждане на филми, минава се през социалистическото кино, с цел да се стигне до сегашната нова вълна и отварянето към света с филми като „ Снимка с Юки “ или „ Ага “. Отбелязани са и последните (засега) български имена, включени във финалното съревнование за премиите на Американската кино академия – Тео Ушев и Георги Господиновс късометражната анимация „ Сляпата Вайша “ и толкоз бурно обсъжданата в последно време Мария Бакалова – първата българска актриса, номинирана за „ Оскар “ за най-хубава поддържаща женска роля (за присъединяване в комедията „ Борат 2 “). В края на енциклопедията са показани движимите и недвижими културни полезности и културни практики, включени в Листата на ЮНЕСКО, с които България се гордее.
„ Енциклопедия България “ е първата модерна еднотомна енциклопедия, отдадена на България. След изданията в 7, а по-късно и в 12 тома, през днешния ден българският хартиен пазар изпитва остра потребност от една модерна и съвременна книга за България, основана на научни обстоятелства и достоверна информация, освен това събрани в един том. За разлика от предходните издания на Научноинформационен център „ Българска енциклопедия “, в новата еднотомна „ Енциклопедия България “ информацията е групирана в тематични обзори, които обгръщат всички области на живота в България в тяхната цялост и комплектност – природа, история, стопанство, просвета и просвета. Работата по осъвременяването и допълнението на информацията от предходните ни издания лиши близо 12 месеца на екипа на НЦ „ Българска енциклопедия “, само че резултатите демонстрираха, че този труд си заслужаваше. Днес можем да се поздравим с едно в действителност съвременно издание, предоставящо научно тествана и потвърдена информация, което ще се трансформира в настолна книга за всяко българско семейство “, разяснява Виктория Лазова, шеф на НЦ „ Българска енциклопедия “ и водещ редактор на изданието.
Днес излиза от щемпел новият разказ на Йордан Колев „ Хилядолетната борба: Лабиринт “ (изд. Книгомания). Томчето от 300 страни...
Събитието се организира в партньорство с Научноинформационен център „ Българска енциклопедия “ при Българска академия на науките.
Изданието ще показват:
– Проф. Евдокия Пашева, заместник-председател на Българска академия на науките
– Проф. Нина Атанасова, теоретичен секретар на Българска академия на науките, направление „ Биомедицина и качество на живот “
Тази книга е документално-емоционална биография на една изключителна българска актриса разказана от журналиста Георги Тошев и драматур...
– Доц. Елка Трайкова, теоретичен секретар на Българска академия на науките, направление „ Културно-историческо завещание и национална еднаквост “
– Проф. Митко Димитров, Институт за стопански проучвания при Българска академия на науките.
Водещ на събитието ще бъде журналистът Даниел Ненчев.
Входът е свободен. Ще бъде допускана аудитория до запълване на 50% от потенциала на залата заради предписанията на Министерство на здравеопазването. Енциклопедия „ България “ ще може да бъде закупена на място.
ФБ събитие:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ