Почитаме света Екатерина
На 24 ноември Православната черква уважава света великомъченица Екатерина. Според житието ѝ, тя съумява да притегли към християнската религия дамата на тогавашния император и се слави като една от най-образованите за своето време. Според преданието Екатерина била щерка на Конт, шеф на Александрия, Египет по времето на император Максимиан.
Майката на Екатерина, скрито изповядвала християнството, я изпраща при един аскет, който я посвещава във вярата.
Преданието споделя, по какъв начин Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций). Тя се е пробвала да го убеди, че прави неточност като преследва християните. Екатерина съумява да притегли към християнската религия дамата на императора и доста мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, след това убити и оповестени за мъченици. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, само че не могли да я отклонят от Христовата религия и те самите повярвали и били наказани и изгорени живи.
Императорът заповядва, обаче, да я хвърлят в пандиза. Бита е с волски жили, обезобразена, хвърлена в тюрма, Екатерина търпяла апетит, страдала и най-после я посекли с меч в 305 година.
Ангел Божи отнесъл тялото ѝ на планина Синай, където по-късно е издигнат манастир. След повече от два века братята от Синайската обител намерили главата и едната й ръка и пренесли светите мощи в храма, който се намира в тяхната света обител.
В българската национална просвета денят на св. Екатерина се уважава най-много в Южна България. В Пловдивския край се има вяра, че тя защищава децата от заболявания, най-много от шарка.
Според традицията, майките на дребни деца рано заран омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива " за Баба Шарка ".
В Родопската област (Средни Родопи) светицата се уважава срещу тежки заболявания и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, тъй като се има вяра, че в случай че се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и измежду преселниците от Беломорието на деня на св. Катерина се чествал срещу мишки (т. нар. Миши празници). Там дамите също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с тиня и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), с цел да " замажат и затворят очите " на мишките.
Имен ден през днешния ден честват Екатерина, Катерина, Катя, Тинка, Катина, Тина и Катрин.
Майката на Екатерина, скрито изповядвала християнството, я изпраща при един аскет, който я посвещава във вярата.
Преданието споделя, по какъв начин Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций). Тя се е пробвала да го убеди, че прави неточност като преследва християните. Екатерина съумява да притегли към християнската религия дамата на императора и доста мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, след това убити и оповестени за мъченици. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, само че не могли да я отклонят от Христовата религия и те самите повярвали и били наказани и изгорени живи.
Императорът заповядва, обаче, да я хвърлят в пандиза. Бита е с волски жили, обезобразена, хвърлена в тюрма, Екатерина търпяла апетит, страдала и най-после я посекли с меч в 305 година.
Ангел Божи отнесъл тялото ѝ на планина Синай, където по-късно е издигнат манастир. След повече от два века братята от Синайската обител намерили главата и едната й ръка и пренесли светите мощи в храма, който се намира в тяхната света обител.
В българската национална просвета денят на св. Екатерина се уважава най-много в Южна България. В Пловдивския край се има вяра, че тя защищава децата от заболявания, най-много от шарка.
Според традицията, майките на дребни деца рано заран омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива " за Баба Шарка ".
В Родопската област (Средни Родопи) светицата се уважава срещу тежки заболявания и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, тъй като се има вяра, че в случай че се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и измежду преселниците от Беломорието на деня на св. Катерина се чествал срещу мишки (т. нар. Миши празници). Там дамите също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с тиня и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), с цел да " замажат и затворят очите " на мишките.
Имен ден през днешния ден честват Екатерина, Катерина, Катя, Тинка, Катина, Тина и Катрин.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ