Днес почитаме мъченица, вижте кой трябва да почерпи
На 24 ноември православната черква уважава Света великомъченица Екатерина.
Според преданието Екатерина била една от най-образованите дами на своето време. Тя е щерка на Конт, шеф на Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава ослепително обучение, изучавайки работите на най-видните философи и учени.
Тогава декларира на родителите си, че ще встъпи в брак с оня, който я превъзхожда по популярност, благосъстояние, хубост и мъдрост. Младежи от доста богати фамилии кандидатствали за ръката й, само че никой не бил утвърден.
По-късно майката на Екатерина, която скрито изповядвала християнството, я изпраща при един аскет, който я посвещава във вярата.
Преданието споделя, по какъв начин Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций). Тя пробвала да го убеди, че позволява неточност като преследва християните.
Екатерина съумява да притегли към вярата дамата на императора и доста мъдреци, изпратени от него за да я върнат към езичеството. Всички те след това са убити и оповестени за мъченици.
Императорът заповядва да вкарат Екатерина в пандиза, където тя вкарва в християнството всички, които я посещават. Поради това е наказана на гибел посредством разтягане на колело. То обаче се разпада, когато мъченицата го допира. Тогава палачите я обезглавяват.
В преданието се споделя по какъв начин ангели отнасят тялото й в планината Синай, където през VI век византийският император Юстиниан I основава Синайския манастир. Манастирът оцелява през вековете, като остава вместилище на скъпи творби на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.
Главен знак на Света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като "колелото на Екатерина ", оповестява Нова тв.
В обичайна българска национална просвета 24 ноември се уважава най-много в Южна България. В Пловдивския край се има вяра, че тя защищава децата от заболявания, най-много от шарка. В този район майките, които имат дребни деца, рано заран омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за Баба Шарка ".
В Родопската област светицата се уважава срещу тежки заболявания и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, тъй като се има вяра, че в случай че се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и измежду преселниците от Беломорието в деня на светицата се чествал срещу мишки (т. нар. Миши празници). Там дамите също не работят, не пипат режещи предмети, замазват огнището с тиня и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), с цел да "замажат очите " на мишките.
Имен ден честват дамите с имена Екатерина, Катя, Тинка, Катерина, Катина, Тина, Катрин.
Според преданието Екатерина била една от най-образованите дами на своето време. Тя е щерка на Конт, шеф на Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава ослепително обучение, изучавайки работите на най-видните философи и учени.
Тогава декларира на родителите си, че ще встъпи в брак с оня, който я превъзхожда по популярност, благосъстояние, хубост и мъдрост. Младежи от доста богати фамилии кандидатствали за ръката й, само че никой не бил утвърден.
По-късно майката на Екатерина, която скрито изповядвала християнството, я изпраща при един аскет, който я посвещава във вярата.
Преданието споделя, по какъв начин Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций). Тя пробвала да го убеди, че позволява неточност като преследва християните.
Екатерина съумява да притегли към вярата дамата на императора и доста мъдреци, изпратени от него за да я върнат към езичеството. Всички те след това са убити и оповестени за мъченици.
Императорът заповядва да вкарат Екатерина в пандиза, където тя вкарва в християнството всички, които я посещават. Поради това е наказана на гибел посредством разтягане на колело. То обаче се разпада, когато мъченицата го допира. Тогава палачите я обезглавяват.
В преданието се споделя по какъв начин ангели отнасят тялото й в планината Синай, където през VI век византийският император Юстиниан I основава Синайския манастир. Манастирът оцелява през вековете, като остава вместилище на скъпи творби на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.
Главен знак на Света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като "колелото на Екатерина ", оповестява Нова тв.
В обичайна българска национална просвета 24 ноември се уважава най-много в Южна България. В Пловдивския край се има вяра, че тя защищава децата от заболявания, най-много от шарка. В този район майките, които имат дребни деца, рано заран омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за Баба Шарка ".
В Родопската област светицата се уважава срещу тежки заболявания и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, тъй като се има вяра, че в случай че се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и измежду преселниците от Беломорието в деня на светицата се чествал срещу мишки (т. нар. Миши празници). Там дамите също не работят, не пипат режещи предмети, замазват огнището с тиня и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), с цел да "замажат очите " на мишките.
Имен ден честват дамите с имена Екатерина, Катя, Тинка, Катерина, Катина, Тина, Катрин.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ