В деня на Кирил и Методий мечтаем за славянско единство
На 24 май в Русия, както и в редица други славянски страни, се празнува Денят на славянската книжовност и просвета. Това е денят на паметта на св. Кирил и Методий - хората, които съгласно легендата са дали на славяните лична писменост. Тази писменост се е трансформирала доста през миналите епохи както в състава си, по този начин и в изписването на буквите, разклонено в няколко разновидността (всяка страна има своя собствена), само че към момента я назоваваме кирилица.
Това е както църковен, по този начин и всемирски празник, което е напълно разбираемо, защото по времето на своето основаване през 9 век след новата епоха славянската писменост е била нужна на първо място за превод на свещени книги на църковнославянски. Следователно можем да предположим, че източните славяни от времето на Древна Рус одобряват кирилицата и християнството дружно, както се споделя, в един пакет.
Русия уважава Кирил и Методий, само че си спомняме, че Солунските братя, както се назовават тези светци от името на " Солун ", т.е. Салоники /на руски/, изначално са дали писмеността си не на нас. Българите са първите, които я одобряват. Руската страна обаче трансформира кирилицата в международен феномен. Ако не бяха Русия и руснаците, кирилицата, локализирана в най-хубавия случай в България и Сърбия, щеше да се трансформира в същия изолиран културен феномен като грузинската или арменската книжовност - странни, доста забавни, само че въпреки всичко характерна детайлност на световния декор.
Синергията на буквата и духа, писмеността и религията в необятните съветски пространства докара до доста по-значим резултат, в сравнение с Кирил и Методий можеха да си показват, които желаеха единствено да дарят изостаналите околности на византийския свят с тяхна лична писменост. Възниква православната цивилизация. Така Самюъл Хънтингтън назова нашата с вас цивилизация и не си коства в този момент да спорим с него.
Вярно, той включи в православната цивилизация освен областите на кирилицата, само че и Грузия, и Гърция, и Румъния, само че друго е значимо. Ако я нямаше Русия, в случай че го нямаше целият хилядолетен път на нашата история, в това число от полуазиатската Московия, европеизираната Руска империя и атеистичния Съветски съюз, тогава никой Хънтингтън не би се сетил да отдели специфична православна цивилизация.
Православието като цяло щеше остане същата конфесионална детайлност като сикхизма или исмаилитството. И по този начин, кирилицата дължи своето международно значение основно на руснаците, или по-точно на триединния съветски народ. Но какво е дала кирилицата на самите руснаци? Тук може да има разнообразни отзиви.
Както знаете, първата писменост на Солунските братя е глаголицата - изкуствена писменост, която в никакъв случай не е била необятно публикувана. За разлика от глаголицата, кирилицата се основава на гръцки и частично еврейски букви. Тя е както сходна на латинската писменост, по този начин и друга от нея.
Всъщност тази мяра за разлика в писането тъкмо отразява степента на разлика сред славянската православна просвета (по-специално руската) от западноевропейската. От една страна явна връзка, само че от друга - горда и безвредна отдалеченост. Да бъдем разнообразни, само че не и антиподи – това е нашата избраност, или нашият кръст. Има обаче версия, че едното не може без другото.
Някой може би ще каже, че това не е толкоз кръст, колкото куфар без ръкохватка. В края на краищата просвещението идва при нас от Запада от епохи и разликата в писменостите изглеждаше също такава спънка по този път като разликата в ширината на железопътната линия.
В последна сметка нали поляците живеят с латинската писменост, макар че техните безкрайни “Ж ”, “Ш ” „ Щ “ и “Ч ” мъчно могат да се поберат в нея. Оттук и от време на време изскачащите планове за превеждане на съветския език на латиница - последният опит е изработен още по време на руския режим през 1929 година, само че за благополучие на нашата просвета, страната тогава е имала задоволително други грижи.
Въпреки това, откакто модата да се написа на транслитерация изчезна в зората на съветския интернет, можем да кажем, че нищо не заплашва кирилицата в Русия в обозримо бъдеще. Но регионът на разпространяването му измежду неславянските нации, уви, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, стартира да понижава.
На молдовците това беше отнето от прорумънските националисти, а страните от Централна Азия и Азербайджан бяха привлечени от образеца на Турция. Въпреки това книгите на кирилица ще се употребяват в тези страни още дълго време и може би с течение на времето мнението на някои държавни управления ще се промени.
Във фокуса на нашето внимание на този ден обаче е славянското единение или най-малко споменът за него. В последна сметка този ден се чества освен тук, в България, в Сърбия, в Северна Македония, само че и в Чехия, и в Словакия, където от дълго време няма следи от славянската писменост, само че е непокътната паметта за идването и задачата на Кирил и Методий във Великоморавия. Припомняме изконното славянско единение макар напъните на Запада, който от епохи се опитваше да разцепи славянските нации, да унищожи идентичността на езика и общността на културния код на славяните.
Това не значи, че тези старания не бяха сполучливи. В политическо отношение славяните остават разпокъсани; най-голямото единение, парадоксално, беше реализирано през руския интервал. Първо видяхме братоубийствената война сред хора, говорещи един славянски език, употребяващи същия подарък на Кирил и Методий, на образеца на сърби и хървати, а в този момент ние самите сме принудени да се надигнем против Украйна, превзета от антиславяни и антиправославни сили.
Но на 24 май считаме, че единството, учредено на думи и просвета, към момента е допустимо, че при положение на обединяване на славянските нации ще се появи мощна фундаментална просвета с доста аспекти и дълбоки смисли. Основа за подобен съюз, както и в предишното, може да бъде единствено съветският свят, за запазването на който през днешния ден се води битка с отслабващия, само че към момента рисков Запад.
Разпокъсаните славяни са последните нации, лакеи и шутове в застаряващите народи на Запада. Славяните, обединени към Русия, ще станат значима цивилизационна мощ в един многополюсен свят. Струва си да се обърне внимание на обстоятелството, че 24 май е не просто „ денят на славянската книжовност “, а „ денят на славянската книжовност и просвета “.
Правейки това, ние признаваме, че нашата просвета се основава на книгата. Нито на обществения етикет, нито на домашните улеснения, нито на кулинарните пристрастености! Всичко това, несъмнено, значимо, само че в основата на нашата просвета е духът, идеалът, изразен в книгата . Нищо чудно, че съветската книга стана един от първите обекти на репресии от киевските нацисти.
От книгата се боят, само че на книгата се и уповават. Руската книга, съветският език и съветската просвета се трансфораха в сплотяващ фактор за цялото пространство на съветския свят. И през днешния ден повече от всеки път разбираме, че нашата национална еднаквост не може да бъде предпазена без запазването и отбраната на съветския език.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Това е както църковен, по този начин и всемирски празник, което е напълно разбираемо, защото по времето на своето основаване през 9 век след новата епоха славянската писменост е била нужна на първо място за превод на свещени книги на църковнославянски. Следователно можем да предположим, че източните славяни от времето на Древна Рус одобряват кирилицата и християнството дружно, както се споделя, в един пакет.
Русия уважава Кирил и Методий, само че си спомняме, че Солунските братя, както се назовават тези светци от името на " Солун ", т.е. Салоники /на руски/, изначално са дали писмеността си не на нас. Българите са първите, които я одобряват. Руската страна обаче трансформира кирилицата в международен феномен. Ако не бяха Русия и руснаците, кирилицата, локализирана в най-хубавия случай в България и Сърбия, щеше да се трансформира в същия изолиран културен феномен като грузинската или арменската книжовност - странни, доста забавни, само че въпреки всичко характерна детайлност на световния декор.
Синергията на буквата и духа, писмеността и религията в необятните съветски пространства докара до доста по-значим резултат, в сравнение с Кирил и Методий можеха да си показват, които желаеха единствено да дарят изостаналите околности на византийския свят с тяхна лична писменост. Възниква православната цивилизация. Така Самюъл Хънтингтън назова нашата с вас цивилизация и не си коства в този момент да спорим с него.
Вярно, той включи в православната цивилизация освен областите на кирилицата, само че и Грузия, и Гърция, и Румъния, само че друго е значимо. Ако я нямаше Русия, в случай че го нямаше целият хилядолетен път на нашата история, в това число от полуазиатската Московия, европеизираната Руска империя и атеистичния Съветски съюз, тогава никой Хънтингтън не би се сетил да отдели специфична православна цивилизация.
Православието като цяло щеше остане същата конфесионална детайлност като сикхизма или исмаилитството. И по този начин, кирилицата дължи своето международно значение основно на руснаците, или по-точно на триединния съветски народ. Но какво е дала кирилицата на самите руснаци? Тук може да има разнообразни отзиви.
Както знаете, първата писменост на Солунските братя е глаголицата - изкуствена писменост, която в никакъв случай не е била необятно публикувана. За разлика от глаголицата, кирилицата се основава на гръцки и частично еврейски букви. Тя е както сходна на латинската писменост, по този начин и друга от нея.
Всъщност тази мяра за разлика в писането тъкмо отразява степента на разлика сред славянската православна просвета (по-специално руската) от западноевропейската. От една страна явна връзка, само че от друга - горда и безвредна отдалеченост. Да бъдем разнообразни, само че не и антиподи – това е нашата избраност, или нашият кръст. Има обаче версия, че едното не може без другото.
Някой може би ще каже, че това не е толкоз кръст, колкото куфар без ръкохватка. В края на краищата просвещението идва при нас от Запада от епохи и разликата в писменостите изглеждаше също такава спънка по този път като разликата в ширината на железопътната линия.
В последна сметка нали поляците живеят с латинската писменост, макар че техните безкрайни “Ж ”, “Ш ” „ Щ “ и “Ч ” мъчно могат да се поберат в нея. Оттук и от време на време изскачащите планове за превеждане на съветския език на латиница - последният опит е изработен още по време на руския режим през 1929 година, само че за благополучие на нашата просвета, страната тогава е имала задоволително други грижи.
Въпреки това, откакто модата да се написа на транслитерация изчезна в зората на съветския интернет, можем да кажем, че нищо не заплашва кирилицата в Русия в обозримо бъдеще. Но регионът на разпространяването му измежду неславянските нации, уви, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, стартира да понижава.
На молдовците това беше отнето от прорумънските националисти, а страните от Централна Азия и Азербайджан бяха привлечени от образеца на Турция. Въпреки това книгите на кирилица ще се употребяват в тези страни още дълго време и може би с течение на времето мнението на някои държавни управления ще се промени.
Във фокуса на нашето внимание на този ден обаче е славянското единение или най-малко споменът за него. В последна сметка този ден се чества освен тук, в България, в Сърбия, в Северна Македония, само че и в Чехия, и в Словакия, където от дълго време няма следи от славянската писменост, само че е непокътната паметта за идването и задачата на Кирил и Методий във Великоморавия. Припомняме изконното славянско единение макар напъните на Запада, който от епохи се опитваше да разцепи славянските нации, да унищожи идентичността на езика и общността на културния код на славяните.
Това не значи, че тези старания не бяха сполучливи. В политическо отношение славяните остават разпокъсани; най-голямото единение, парадоксално, беше реализирано през руския интервал. Първо видяхме братоубийствената война сред хора, говорещи един славянски език, употребяващи същия подарък на Кирил и Методий, на образеца на сърби и хървати, а в този момент ние самите сме принудени да се надигнем против Украйна, превзета от антиславяни и антиправославни сили.
Но на 24 май считаме, че единството, учредено на думи и просвета, към момента е допустимо, че при положение на обединяване на славянските нации ще се появи мощна фундаментална просвета с доста аспекти и дълбоки смисли. Основа за подобен съюз, както и в предишното, може да бъде единствено съветският свят, за запазването на който през днешния ден се води битка с отслабващия, само че към момента рисков Запад.
Разпокъсаните славяни са последните нации, лакеи и шутове в застаряващите народи на Запада. Славяните, обединени към Русия, ще станат значима цивилизационна мощ в един многополюсен свят. Струва си да се обърне внимание на обстоятелството, че 24 май е не просто „ денят на славянската книжовност “, а „ денят на славянската книжовност и просвета “.
Правейки това, ние признаваме, че нашата просвета се основава на книгата. Нито на обществения етикет, нито на домашните улеснения, нито на кулинарните пристрастености! Всичко това, несъмнено, значимо, само че в основата на нашата просвета е духът, идеалът, изразен в книгата . Нищо чудно, че съветската книга стана един от първите обекти на репресии от киевските нацисти.
От книгата се боят, само че на книгата се и уповават. Руската книга, съветският език и съветската просвета се трансфораха в сплотяващ фактор за цялото пространство на съветския свят. И през днешния ден повече от всеки път разбираме, че нашата национална еднаквост не може да бъде предпазена без запазването и отбраната на съветския език.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ